НАТО ЩЕ НАПАДНЕ БЕЗ ПОВОД

АНДРЕЙ ИВАНОВ

  Сега на НАТО не му е необходим повод дори за да започне бойни действия срещу която и да е страна. Такъв извод можем да направим от редицата декларации на генсека на Североатлантическия алианс Йенс Столтенберг, че вече кибератаката във виртуалното пространство на една от страните в организацията ще се разглежда като нападение.

stoltenberg

  Че всеки трябва да защитава киберпространството си никой не спори. Но Столтенберг направи много необичаен извод.

„Редица кибератаки срещу срещу държава –участник  в НАТО може да провокира сценарият по член пети, който гарантира военна помощ в случай, че бъде нападната”, – заяви той.

Тази мисъл на Столтенберг беше повторена на следващия ден в интервю на немския вестник Bild.

„Сериозна кибератака може да се квалифицира като прецедент за алианса. Тогава НАТО може и трябва да реагира”, – подчерта генсека на Североатлантическия алианс.

Казано на обикновен език, ако в някоя страна от НАТО изведнъж блокират сървърите с някаква важна информация, то може да се обяви за агресия на друга държава и да се изпратят самолети за кървави бомбардировки.

Казусът е в това, че на практика е невъзможно да се докаже, дейността на тези или други хакери към държавните структури. Не е възможно да се провери от световната общност да се докажат, имало ли е изобщо кибератака, или тя е напълно измислена от политиците. На практика сега Столтенберг прокарва мисълта в общественото съзнание, че Западът не е обременен с никакви правила за приличие.

Интересно е, че факторът кибератака вече многократно се използва в политиката. Най ярък пример е случаят с така наречените „китайски хакери”.

В началото на юни миналата година властите на САЩ заявиха, че някакви недобросъвестни ползватели на глобалната мрежа са получили достъп до данните на 25 милиона американски граждани, в това число и на държавни служители.

След това тази история беше позабравена, но след три месеца вестник The Washington Post неочаквано съобщи, че администрацията на Обама подготвя пакет от санкции против Китай. Едва ли не се изяснило, че хакерите били от Поднебесната. При това не бяха предоставени никакви доказателства.

Забеляза се, че Китай тогава не беше „по зъбите” на Щатите. Едва ли НАТО ще се реши и на удар по Москва, използвайки такова глупаво обвинение: Русия е в състояние да се защити.

Но кой дава гаранция, че обвинение в кибератака няма да се използва срещу по-малка страна? За нахлуването в Ирак беше необходимо пакетче с някакъв бял прах. Сега се оказа, че това е клевета.

Експертът от Асоциацията на независимите военни политолози Александър Перенджиев предполага, световната общност трябва да се готви за глобална война:

– На пръв поглед, прави впечатление, че в последно време Столтенберг е обезумял. Разбира се, той изпълнява някаква политическа поръчка. Поставили са му задача и той я изпълнява. Сигурен съм, че активността на Столтенберг в информационното пространство е свързана с предстоящата среща на върха през юли на НАТО във Варшава.

Но изобщо, войнствената и антируска риторика на НАТО само ще расте. И ще има усещане ,че това няма да има край. След осъзнаването, че общественото мнение подкрепя тези или други действия, настъпва фазата за реализация.

Декларацията за кибератаките означава, че сега дори не е необходимо да се подхвърля пликче с бял прашец. Щом е имало кибератака, ние започваме военни действия. А каква е била тази кибератака, кой я е извършил, имало ли е такава изобщо – никой няма да разбере. Тоест, НАТО иска да действа по принципа „ти си виновен, защото аз искам да те изям”.

Идеята за кибератаките могат да се използват във всяка точка по света. Но все пак, аз мисля, че риториката за сега не се свежда до това, кой кого ще нападне. Големият приоритет е разширяването бюджета на НАТО. Алиансът защитава корпоративните си интереси, за да вкара нови щатни единици, да даде по големи заплати на сътрудниците си.

Интереси имат и военно-промишлените групи, преживяващи от производството на техника и снаряжение. След падането на Съветския Съюз се оказа, че НАТО няма повече врагове. Малките войни донесоха малки печалби на производителите на военна техника. За това решиха да подготвят някакъв политически проект, за да получат финансиране, съпоставимо с времето на „студената война” и надпреварата във въоръжаването.

Търсенето върви във всички посоки. Крещят за „агресия на Русия”, САЩ заявяват необходимост от нарастването на флота в Тихия океан. Експертите постоянно пишат, че Русия притежава най-съвременното оръжие, може да унищожи Запада за три дни и т.н.т. Всичко това не е така, но в обществото се създава истерия. И вече всички са съгласни с увеличаването на военните разходи.

Има още един момент. Неотдавна започна да се повдига въпросът за създаване на войски на Евросъюза. За да се премахне този процес започна да се говори за незаменимостта на НАТО за сигурността на европейските държави.

Произведеното оръжие в края на краищата трябва да се произведе и затова задачата е да се започне война. Само, че не малка, а голяма. И никой не се интересува от съдбата на хората. Промишлените концерни заскучаха по глобалната война. Не е важно в кой на планетата ще започне. Виждаме, че в световната икономика никой не знае как да излезе от кризата.

САЩ имат колосален външен дълг и нямат идея как да се спасят от него. За това им е необходима глобална война. Необходим е само враг и го намериха в Русия. Иска ми се всичко това да не е така. Но Запада трябва да реализира плановете си, страданието на хората не интересува никого.

Вицепрезидентът на Академията за геополитически проблеми Константин Соколов смята, че трябва да се опасяваме не само от новите предлози за война, но и от новите методи за нейното водене:

– Декларацията на Столтенберг поставя много сложни въпроси. Сега факта на нападение се определя по някакви явни признаци, като обстрелването на територии, убиване на граждани.

От друга страна, войната на практика се води често с невоенни методи. През 2013 година ръководителят на съвета на директорите на компанията „Гугъл” Ерик Шмид призна, че превратът в Тунис и Египет не можеха да се случат без неговата компания. И ако на Хитлер му беше необходима провокация с преоблечени войници за да започне нахлуване в Полша, то сега е достатъчно да се натисне клавиша на клавиатурата. Това наистина е проблем и никой не знае как да го реши.

Според мен използването на кибератаката като концепция за нападение е ограничена. В общественото съзнание още не се е утвърдило мнението, че кибератаката може да се отнася към истинската война. Хората не мислят, че кибератаката е съпоставима с движението на танковете. За това ще трябва време.

Друг нещо е, че сега войните се водят с други средства. Има концепция за така наречената „хибридна война”, тоест за подкопаването на държавата от вътре.

Аз смятам, че когато Столтенберг говори за нарастване на военната мощ, той е много по-изостанал от Порошенко, който поставя въпроса за подготовката на цяла Украйна за водене на партизанска война. И това е по-важно за ерозията на държавата.

В НАТО притежават обикновени войски – сили за сдържане. Но имат и сили, които водят „хибридна” война, това е фактор за настъпление. За открит военен сблъсък с Русия сега не може да се говори.

Разбира се, в недалечно бъдеще се планира война с Русия, но тя ще се води не така както сме свикнали.

Ние видяхме ученията на НАТО в Прибалтика, шествието на официалните батальони. Обърнах внимание, че в ученията нямаше участие на инженерна техника, само на войници и бойни машини. Но защо в НАТО говорят, че изграждат отбранителни рубежи и как ще се изградят без инженерна техника?

Казано на обикновен език, НАТО се придвижва към нашите граници с военно-полицейски сили. Това не са такива войски, които участват в сражения с войските на противника. Това именно са тези сили, които се въвеждат за контрол на територията, когато неприятелската държава показва недееспособност и настъпва хаос.

Когато държавната власт се къса по шевовете, силовите органи се оказват парализирани. По време на свалянето на Янукович милицията можеше просто да се справи с всички групировки на Майдана, но никой не даде съответната заповед.

Същото се случи при нас през 1991 и 1993 години в Москва. Имаше и войска, и милиция, но те не знаеха, на коя заповед  да се подчинят. И ето в такива ситуации малка групировка от няколко стотин бойци е способна да обърне хода на историята, да осигури контрол върху столицата.

И ето тези сили, които се концентрират около нашите граници, са опасни именно с това, че ги подготвят за прехвърляне в критичен момент. Западът желае да ни подкопае от вътре, а след това да влезе с войските си като миротворци, за да постави на власт свои марионетки. Такава ситуация постоянно се моделира от НАТО.

РУССКАЯ ВЕСНА                           превод Милчо Александров

Tags: ,