ПАТРИОТИЗМЪТ – ВЪЗВИШЕНО ЧУВСТВО ИЛИ УБЕЖИЩЕ ЗА НЕГОДНИЦИ

patriotizym

О.В.Шаповалов

Б.Р. Статията на генерал-полковник от Съветската армия О.Шаповалов третира въпросите за патриотизма не само в национален мащаб, за Русия, но и в по-широки граници, и в такъв смисъл се отнася и за нашата страна, където „патриотите”, които до вчера критикуваха управлението на ГЕРБ, сега го поддържат.

За тези, които са на 35-40 години е неизвестно, но за тези на 50 и повече години е добре известно как през 80-те години на миналия век се променяше съдържанието на понятието патриотизъм. Това бяха годините на горбачовската перестройка, а реално години на открита реставрация на капитализма в СССР и в 90-те контрареволюционен държавен преврат в страната. Този отрязък от време се характеризираше с бесен антисъветизъм, антикомунизъм и стигащи до истерия и безумие лъжливи нападки срещу Съветския период от историята. Всичко родно, всичко съветско се представяше в най-черни краски, заливаше се с потоци от помия и най-злостна клевета. Всичко това се съпровождаше с възторжени дитирамби по адрес на буржоазната демокрация – демокрация за капитала и неговите лакеи и жестока диктатура за трудещите се.

Но не всички се подведоха по плиткоумните лъжи и фалшификации. Комунистите и комсомолците, останали верни на партийния дълг, заедно с прогресивните интелигенти, военни, работници и селяни поведоха борба с вглъбявания в главите и сърцата на хората космополитизъм, с вменяваната им национална непълноценност и вина.

Но нека се върнем към теорията. В не малко тълковни, политически и прочие речници може да се намерят най-различни определения за патриотизъм. В интернет също може да се открие изобилие от такива определения. Например: патриотизмът – това е любов към Родината, привързаност към родната земя, език, култура, традиции, емоционално отношение към Родината, изразяващо се в готовност да й се служи, да се защитават нейните интереси, да се защитава тя от врагове.

Но всяка съвременна държава се състои не от една, а от няколко обществени класи и социални слоеве със своите класови интереси – имащи, т.е. притежаващи средствата за производство и нямащи – т.е. продаващи своята работна сила на първите, които в пълен обем присвояват произведената от вторите добавена /принадена/ стойност, т.е. експлоатират ги. Следователно интересите на тези две класи – експлоатирани и експлоатиращи, нямащи и имащи, са дълбоко антагонистични. Поради това сред множеството определения за патриотизъм ние срещаме и такова, което е значително по-точно. „Патриотизмът е любов към Родината, преданост към своя народ. Казано по-точно, патриотизмът има различно социално съдържание в различните исторически епохи.”

Патриотизмът на националната буржоазия представлява за нея средство в конкурентната борба с компрадорската буржоазия и защита от революционни действия на трудещите се. Истинският патриотизъм е характерен за трудовите маси, той е дълбоко враждебен на буржоазния национализъм и шовинизъм. И така, разликата между различните групи определения за патриотизма е съществена и очевидна и се състои в класовата същност на определянето на патриотизма. Ето това, за съжаление не видяха и не можаха да разберат голяма част от тези, които активно се включиха в работата по военно-патриотичното възпитание на младежта и възвръщане на високия статус на понятието патриотизъм. Но постепенно, с течение на времето в народа възникна стремеж към изразяване на свой патриотизъм. Хората, преситени и отвратени от космополитизъм, но помнейки героичната история на своята страна, започнаха да се пробуждат от безвремието. Тази потребност у народа тънко я почувстваха и разбраха във Вашингтон и Тел Авив тези, които десетилетия изучаваха руската и Съветската история, култура, традиции, национален характер на съветските хора, тези които десетилетия наред съчиняваха политически анекдоти, вицове и небивалици за съветския народ, за неговите обичаи,за неговите политически и исторически вождове и лидери.

В резултат от проведения от буржоазните идеологически централи анализ бяха приети редица практико-политически мерки, главната от които е „отричането на Елцин” и миропомазването на „руския трон” на Вл.Путин. Последваха и други мерки. Първо „усмириха” Чечения, канализираха патриотичните чувства в национално русло и сведоха до нула назряващата в този период в страната революционна ситуация. Всичко това заедно даде допълнителен кредит народно доверие към обновения отбор от кремълски сатрапи, кредит продължаващ да действа и до днес. Само че за разпалването на патриотични чувства и шовинизъм в измамения народ, днес на мястото на Република Ичкерия е поставена Сирия. В резултат много обществени възпитаващи органи започнаха да играят обективно-реакционна роля, сътрудничейки с властта те легитимират тези туземни органи на световния капитал, придават им видимост на законност и народна подкрепа.

Политически абсурдни, даже малоумни и диви са действията на много наши, привлечени към властите ветерани и общественици-патриоти. Това е очевидно за всеки, който поне малко е сведущ по въпросите на марксизма и политически грамотен. Как е възможно истински Съветски патриоти, патриоти на работническо-селската страна и нейната социалистическа държава да заиграват с тези, които разединиха братските народи, запратиха ги в национална изолация и ги захвърлиха на произвола. Как е възможно празнувайки Деня на победата – 9-ти май, победа организирана, направлявана и ръководена от Ленинско-Сталинската ВКП/б/, да се кичат с власовския трикольор – символ на предателство и измяна на Родината и с георгиевските лентички, водещи началото си от атрибутиката на царското време, с неговото кърваво насилие над работническата класа и трудовото селячество – единствените исторически стопани на страната. Как е възможно да вървят редом с тези, които издигат паметници на царете и обливат с помия легендарното име на Върховния главнокомандуващ, гениалния пълководец, литератор, учен-марксист ленинец, теоретик и практик на строителството на социализма и комунизма, болшевика Й.В.Сталин. С тези, които увековечават паметта на всенародно признатия престъпник-човекоубиец и пияница Б.Елцин и преименуват градове и улици, носещи имената на забележителни съветски патриоти – държавни, партийни, военни и културни деятели, учени-марксисти – с имена на палачи, подтисници и предатели, изкарани на бял свят от мрака на различни исторически епохи.

Социалистическият патриотизъм, съветският патриотизъм, има за своя практическа цел и политически резултат сплотяването на трудещите се от различните националности по техния класов признак, за съвместно отстояване на техния общ класов интерес, в същото време когато патриотизмът на буржоазията напротив, е насочен против интересите на трудещите се, към разпалване на шовинизъм и междунационални вражди, с което се обезпечава класовият интерес на буржоазията.

Разделяй и владей – ето подлото кредо на буржоазния патриотизъм. Как може това да остава неразбрано за мнозина? Отговорът лежи на повърхността и се състои в неразбирането на класовата същност на такова явление като патриотизма. /И у нас има честни хора, които не могат да видят разликата между двата вида патриотизъм – буржоазния и пролетарския – даже съм срещал и отделни членове на комунистически партии, на които им е трудно да направят тази разлика, увличат се по патриотарски ТВ канали, подобни вестници и прочие. Не вникват в същността на нещата. Ето например сега нашите обединени патриоти загърбиха своите предизборни обещания относно минималните пенсии и заплати, видяхме каква ограда са построили близки до тях фирми на границата с Турция, за да „спира” потока от бежанци – всъщност една обикновена мрежа, която може да се преодолее едва ли не с голи ръце; в парламента гласуват почти винаги с ГЕРБ, а неотдавна бяха в основата на преименуването на местности в старозагорско, които носеха не български имена – в това няма нищо лошо, нали са патриоти, но защо не се възпротивиха когато сините талибани преименуваха улици и площади, носещи имената на български патриоти, защо не направят необходимите постъпки да се преименува столичния булевард, кръстен на цар Борис трети – един от кобургите, виновен за националните катастрофи на България, а Мария-Луиза и още много други? – бележки на преводача/.

Но какво трябва да се направи, за да разобличаваме ефективно лъжепатриотите и да отваряме очите на наивниците?

На първо място – да се учим, да се учим и пак да се учим на марксизъм-ленинизъм. Опирайки се на научните му достижения, решително да се разграничаваме от всякакъв буржоазен патриотизъм, с неговия национализъм и шовинизъм и да се научим да търсим причините за националните разногласия не в качествата на отделните народи, а в политическата дейност на експлоататорските класи, осъществявана от тях в името на техните икономически интереси, дейност, която най-общо казано се свежда до разединението на трудещите се по национален признак и неутрализацията чрез това на субективния фактор на революционната ситуация.

На второ място да се подложи на аргументирана критика и безпощадно разобличение политическата и класова същност на насаждания буржоазен национален патриотизъм, разяснявайки, че да се премахне от планетата мачкащия народите империализъм е възможно само по пътя на международната солидарност и обединение на трудещите се от цял свят, независимо от тяхната национална принадлежност, за съвместна борба, за общия за тях класов интерес.

Пролетариатът няма отечество – гласи марксовият Манифест на Комунистическата партия. Ленин разяснява практически същността на тази теоретична постановка. „Това значи, че първо – икономическото положение на пролетариата не е национално, а интернационално, второ – неговият класов враг е интернационален, трето – условията за освобождение – също, четвърто – интернационалното единство на работниците е по-важно от националното.”

Самият империализъм е дълбоко интернационален. Това са в международен и планетарен мащаб стопански и финансови връзки между „акулите на бизнеса”, монополисти без разлика на нация и народност, цвят на кожата, форма на черепа и пр. И в своята борба за максимална свръхпечалба те още от края на деветнадесети век се обединяват не по национален признак, а по международни групи монополисти –  транснационални корпорации, финансово-промишлени групировки и др. Тук виждаме истински интернационал.

Капиталът умело набива в главите и сърцата на наемните роби националната неприязън, ксенофобията и расовата омраза в отношенията към също такива роби на капитала, само че с друг цвят на кожата, форма на очите, език и национален характер – това от една страна, а от друга – „толерантност, милосърдие и немислими добродетели в отношенията с капиталистите и техните слуги.

Тази особеност на империалистическата политика отдавна е разкрита от Вл.И.Ленин, който неведнъж подчертава, че в условията на капитализма /империализма/,за интерес на нацията винаги се представя интересът на икономически и политически господстващата класа – буржоазията. Значи за да се накара болшинството от нацията, т.е. експлоатираните трудещи се, да се борят за политическите и икономически интереси на малцинството, т.е. капиталистите-експлоататори, то това мнозинство трябва по някакъв начин да се сплоти, мобилизира и подготви за саможертва. С други думи, чрез „раздуването” на буржоазния патриотизъм, да се доведе експлоатираната част от нацията до такъв шовинизъм, който да замени ненавистта към националните угнетители с ненавист към други нации и народи.

„Патриотизмът – последното убежище за негодниците” – така характеризира тази политика на империалистическите кръгове великият руски писател Л.Н.Толстой.

Насаждайки своя „патриотизъм” буржоазията цели не само обезпечаването на безпрепятствено ограбване на други нации и народи, но и предотвратяване на революционна ситуация в собствената си страна. За целта тя заделя част от награбеното от своя и от чужди народи и подкупва върхушката на своя пролетариат, като я превръща в реформистка, опортюнистична, бояща се от революция дребна буржоазия. /Ленин „Писмо до работниците на Европа и Америка.”/. /Нека видим какво става в нашия парламент. От години парламентарните партии се субсидират с народни пари. Като коалиционни партньори с БСП в парламента бяха и партии, имащи в името си думата „комунистически” – КПБ, ПБК, СКБ. Да сте чули техните лидери да са се отказали от тези субсидии. Аз не съм. Един Минчо Христов постоянно говори за това. Само БКП от страниците на своите вестници твърдо заяви, че не би приела такива пари, смъкнати от гърба на отрудените хора. За Обединените патриоти просто няма какво да говорим, те с пълни шепи гребат от облагите на властта. Никой от техните лидери до сега не се е отказал официално от тези субсидии – бел.на преводача/.

Превод и бележки Вл.Цеков

Tags: