ГЛАВНАТА ПРИЧИНА ЗА ВСИЧКИ БЕДИ

kapitalizam

  Измина повече от четвърт век от контрареволюционния преврат в България и смяната на социалистическия обществено-икономически строй с капиталистически. Срокът е голям и е напълно достатъчен за оценка на последствията от преврата и очакваните перспективи. Не бива повече пасивно да очакваме и на нещо да се надяваме. Страната продължава да деградира. Всеки честен човек трябва да се стресне и да осъзнае своята отговорност за съдбата на Родината, да оцени обективно станалите промени и да набележи план за своите действия като гражданин. Да заемаме позата на умряла лисица или да си заравяме главите в пясъка е просто недопустимо.

Измененията в икономиката, социалната сфера, морала и нравствеността, станали у нас след десети ноември 1989 г., се виждат и усещат от всеки. Развитието се смени с упадък и разрушение, ликвидирани бяха стотици промишлени предприятия, села, научно-изследователски, проектантски и конструкторски организации, училища, болници и други обекти. Появи се и расте безработица, обедняване на голяма част от народа и обогатяване на едно престъпно и крадливо малцинство, живеещо на гърба на трудещите се, присвоило си общонародната собственост. С други думи, водещо паразитен начин на живот. В резултат на това се съкрати драстично продължителността на живота и сме на едно от първите места в тази негативна класация. Впрочем и в много други подобни. Като прибавим и ниската раждаемост и високата смъртност, както и това, че хиляди млади българи се скитат немили-недраги по света да си търсят препитание и нормален живот, става ясно защо в годините на „прехода” намаляхме с над два милиона. Разрушени бяха и образованието, здравеопазването, науката и прочие.

Експериментът по реставрацията на капитализма у нас позорно и окончателно се компрометира. Ако след 1989 г. много се говореше за провал на социализма, за неговата нежизнеспособност и едва ли не за това, че социализмът и комунизмът са една утопия, то сега и за слепите са очевидни преимуществата на социализма над капитализма и престъпният характер на експеримента, наречен „преход”. Това е вторият провал на капитализма у нас след 1944 г.

Последствията от контрареволюционният преврат са катастрофални. Тяхното изброяване би заело няколко страници. Ще отбележим само някои от тях. На първо място ограбването на спестяванията на населението в края на миналия век, в резултат на хиперинфлацията и „шоковата терапия”. На второ място престъпната приватизация на общонародната собственост от малка група лица, съставляваща сега заедно със своите наследници класата на едрите и средни капиталисти. Това престъпление не може да има срок на давност и трябва да бъде разследвано и да се накажат виновниците. На трето място драстичното обедняване на населението, като голяма част от него живее под и около чертата на бедност. Само около 2% живеят в разкош и охолство и още няколко процента представляват така лелеяната „средна класа”, за създаването на която така се „грижат” властимащите. Четвърто – спад на промишленото и селскостопанско производство в сравнение с 1989 г., съкращаване и деградация на всички сфери на социалното осигуряване, загуба на увереността в утрешния ден и много други. Но главна причина за всички беди на нашата страна и народ е установилият се капиталистически държавен строй. И президенти, и правителства, и народни събрания, под прикритие на риториката за демокрация и съблюдаване правата на населението създават най-благоприятни условия за обогатяване на частните собственици, което се осъществява по много пътища и канали. На първо място това беше криминалната приватизация, на второ – укриването на данъци и износ на ограбеното зад граница, на трето – създаването на частни банки, застрахователни, нотариални  и други компании, ограбващи населението, на четвърто – въвеждането на плоския данък, с което данъчното бреме се прехвърли върху гърба на най-бедните слоеве от населението, тъй като се премахна необлагаемият минимум като мярка за защита на това население. В същото време се създадоха условия за свръх обогатяване на богатите слоеве от населението и не случайно броят на новите милионери у нас през миналата година е нараснал чувствително. Като се прибави и необоснованото увеличение на цените на ток, вода, парно, обществен транспорт, услуги и прочие, картината става пълна. При това положение човек трябва да е или богаташ, или архи глупак, за да предпочете капитализма пред социализма. Очевидно е, че единственият правилен път от тук нататък е социалистическият път на развитие.

Пасивността и дългото търпение на ограбения и унижен народ в значителна степен може да се обясни с успешното използване на технологиите на информационно-психологическото въздействие над хората, което започна да се употребява още от времето на „студената война” и продължава да се усъвършенства и до днес. Радиото, телевизията, интернет и останалите СМИ се оказаха в собственост или във владение на капиталисти или на техни прислужници, което им позволява да формират общественото мнение в своя полза чрез систематичен и тенденциозен подбор на тематиката на предаванията, едностранното и целенасочено осветляване на събитията и фактите, или даже умишленото им пропускане. Постоянното присъствие в такава информационна атмосфера може да измени ориентирите и гледните точки на хората, а при младите – да оформи и съответен мироглед.

От тук и основната цел на буржоазните СМИ е да оправдаят антинародната политика, да накарат трудещите се да се примирят с влошеното си положение и по този начин да се запази статуквото.

В заключение не може да не се каже, че за последните 27, вече 28 години от контрареволюционния преврат у нас станаха съвършено очевидни пороците на капитализма и достойнствата на социализма. Този преврат, при всичката своя трагичност, практически потвърди преимуществата на социализма даже и в такава особена ситуация като опита за разрушаване на построеното при социализма и възраждането на капитализма. Сега вече не остана никакво съмнение в историческата обреченост на капитализма, в неговата неминуема гибел и връщането към социалистическия път на развитие. Историята отхвърли „епизода” противоречащ на обективните закони на прогресивното развитие на човечеството.

Вл. Цеков

Tags: