ТЪГАТА НА СТОПАНИНА

 

Земеделието не значи само царевица и слънчоглед

  Когато се образува ТКЗС станах тракторист – тази система и организация обнадежди българския селянин. Нашият селски водач Александър Стамболийски още преди много години е оставил като послание заветните думи: „Земята принадлежи на онези, които я обработват. С една ръка трябва да взимаш, а с другата – да даваш”. На безимотните раздаде земя, въведе аграрната реформа – всеки селянин имаше поминък.

  В ТКЗС произвеждахме селскостопанска продукция в изобилие. Всяка сутрин стопанските коли пъшкаха с тежки товари, много култури – едва ли човек може да ги преброи. А сега, няма го вече кехлибареното грозде, ябълки и сливи, фасул, чушки и домати. Отглеждахме птици и животни, дълъг е списъкът на зърнени храни, царевица, слънчоглед и още и още за нуждите на хората. Покойният вече зоотехник Игнат Андреев създаде модерна кравеферма с асфалтирани алеи и доилни агрегати. Първи в страната заработихме по почина на съветската животновъдка Лейда Пеие. Не разбирам защо незаслужено оклеветихме това име – ТКЗС, развалихме и прахосахме всичко до основи, започнахме нов преход с разруха. Днес има земеделие, ориентирано само към няколко култури, а земеделието не иска само производство на слънчоглед, царевица и пшеница, което намалява работната ръка. Многобройните селскостопански произведения останаха само като легенда, сега всичко е вносно.

  Защо да не произвеждаме захарно цвекло, памук, леща, дини, зеленчуци и всички гореспоменати култури? Нека вземем поне малко мая от поруганото ТКЗС. Някой ще каже – няма работна ръка, и това е вярно. Стопаните на България намаляха, останахме само стари хора, а младите, насила прокудени, се извървяха на гурбет по лъскавите европейски магистрали.  Нашите студенти вместо с песни из родната ни страна ходят на бригада в далечни страни да берат чужди плодове. Баба и дядо с мизерните си пенсии ще купуват вносно вместо родно. До кога като птици хората ни ще прелитат в други държави далеч от родната земя. Дали няма да се появи новият „Титаник” на гибелта вместо да живеем и творим около своя корен. Старите хора носим дрехи втора употреба, ядем храни с изтекъл срок и тази вечер в тенджерата ни се гонят вносни бобени зърна. Живеем в шарлатанско време разделени на нови богаташи и бедни, средната класа се изгубихме. Молим се да се върне предишното време. Тъгата на стопанина е голяма, хората искат да има работа за всеки, за да живеем по човешки.

Марин Буртов, с. Славовица, Плевенска обл.

Tags: