ТЪРЖЕСТВОТО НА НЕГОДНИЦИТЕ

tjulkin

ВИКТОР ТЮЛКИН

    Ето  премина и този не много разбираем за мнозина празник – 12 юни – Ден на Русия. В Кремъл се подготви тържествен прием за повече от 1 500 души VIP-персони от политици до представители на духовенството от всякакви видове. Болшинството от обикновените граждани не се интересуват от темата на празненството използват го за отдих или се заемат с градините си.

А между другото тази дата е много знаменателна за обясняване на днешното събитие, включително и кървавата касапница в Украйна. Преди година направихме анализ за значението и същността на събитията на този ден за съдбата на Руснаците и съюзните републики, нарекохме материала „Тържеството на негодниците”. Задълго ли?”. Изминалата година, за съжаление, потвърди нашите основни оценки и прогнози. Но за сега няма отговор на поставения въпрос – за дълго ли е всичко това? Отчитайки актуалността на темата, ние повтаряме материала с някои корекции, продиктувани от днешните събития.

Различните политически сили, леви организации, впрочем като центристите и болшинството буржоазни демократи с въздишка осъждат проливането на кръв в Украйна, искат да се спре касапницата, предлагайки ту въвеждане на миротворци, ту формиране на отряди от доброволци, ту искайки използването на военна сила от Путин.

При тази ситуация често ни питат – какво смятате вие, ортодоксалните комунисти? Какво става? Как можа да се случи това? Какво ще стане в бъдеще?

За да отговорим на въпросите – какво става и какво ще стане, какви са тези цветя и какви плодове да очакваме от това кафяво дърво, ние смятаме, че трябва да си спомним за семената, които бяха посети преди  25 години и тяхното покълване през това време. На 12 юни 1990 година пълзящите към властта антисъветски сили на буржоазните демократи на Конгреса на народните депутати на РСФСР приеха декларация „За независимост на Русия”. Същността на този документ се свеждаше до обосноваване на необходимостта от противопоставяне на елцинското ръководство на Русия срещу съюзните центрове, където продължаваше да демагогства Михаил Горбачов. Именно от нарасналото отвращение от него, приетата Декларация за суверенитета беше приета удовлетворително от обществото, макар това да беше сигнал за широкомащабно настъпление на силите на контрареволюцията срещу социализма, срещу единството на СССР, срещу дружбата между народите, срещу остатъците от съветския принцип за формиране на властта. Разбира се, не всички депутати, гласували за приемането на тази Декларация, бяха съзнателни антисъветчици, неразораната нива на борбата за някаква демокрация и независимост обхвана много широк слой хора, участващи в политиката. По такъв начин, фракцията на комунистите (горбачовците) не само гласуваха за този документ, но дори този факт го поднесоха като голямо постижение. Вълната на опортюнизма, в случая общото следване на модата, заслепи широките партийни маси и възприеха фразите за борба за общочовешки ценности и демокрация изобщо (без класово съдържание), за социалистически пазар, за истински социализъм с човешко лице други такива. На конгреса на КПСС опортюнистите утвърдиха курса за пазар, тоест за капитализъм. На Конгреса на народните депутати от РСФСР взеха курс към суверенитет – тоест за разрушаване на Съюза.

Ние помним, колко тежко беше да се казва истината на хората, че лекуването на социализма с капитализъм ще доведе до жестоки бедствия. Спомняме си, че когато предсказвахме, че капитализмът ще развали Съюза, че ще има граници, митници, Министерства на външните работи, че ще си изпращаме шпиони един на друг – хората не вярваха и дори се смееха.

Капитализмът дойде. Донесе частна собственост, раздели хората на господари и слуги, донесе разрушаването на Съюза и цяла серия войни и между национални конфликти в Сумгаит и Карабах, Баку и Тбилиси, Таджикистан, Приднестровието. В Абхазия, Чечня, Осетия и много други по-малки и по-малко забележими, но не по-малко ожесточени и болезнени регионални стълкновения. Днес точат кръвта на Украйна. Пита се – какво ще стане по-нататък, понеже вече жертвите в Украйна се изчисляват на хиляди.

А колко могат да станат, ако признаем, че този ред е закономерност на прехода към капитализма?

В Таджикистан за запазването на съветския строй в борбата с ислямистите загинаха повече от сто хиляди живота. А колко граждани на Русия загинаха в Чечня (и от двете страни)? Така,че  ако се следва пропорцията, то жертвите в Украйна (и в Русия) съвсем лесно могат да стигнат шестцифрен брой, а може и повече. Това е разбираемо, понеже схватката и интересите на капитала в този регион е много остър и ожесточен, а самите капитали са грамадни и агресивни. Тя включва интересите на капиталите от САЩ и ЕС.

Днес самоорганизиралите се опълченци за борба с фашизма на Юго-Изток в Украйна инстинктивно чувстват първопричината за бедите, а именно и олигарсите, и капитализма, затова в техните редове се използват червените знамена на Съветска Украйна и Съветския Съюз. Затова започват да се издигат, все още непоследователни, искания за национализация на олигархичните предприятия. Много жители още мислят по съветски и приемат Русия като наследник и продължител делото на Съветския Съюз. Но това не е така. Категорично не е така. Съвременна капиталистическа, буржоазна Русия е разрушител на Съветския Съюз. Днес имаме уникалната картина, когато от едната страна се възражда фашизмът в Украйна в отвратителния бандеровски вид, а народните републики на Донецк и Луганск търсят помощ от Русия – от съвременните власовци. По своята политико-икономическа природа бандеровци и власовци са родни братя и са непримирими врагове на социализма. Понеже, както и през 1941 г., имаме бандеровци и власовци, както и истински фашисти, фашисти с главна буква. Техният истински господар и вдъхновител е финансовият капитал на Запада, преди всичко от САЩ и ЕС. Официално се правят взаимни обвинения за нарушаване на правата на човека и нормите на международното право. Инициират се преговори и примирия. А зад кулисите се водят ожесточени спорове, схватки, цинични търгашества, в които човешкият живот е само разменна монета или допълнителен обвинителен аргумент. Именно за това (поради политикономическото си роднинство) руските власти от една страна се въздържат да назовават нещата и фашистите с истинските им имена, а от друга страна – с уважение се отнасят към „избора на украинския народ”, подавайки ръка на Порошенко.

Руският империализъм е млад, гладен, прозорлив и хищен, но за сега е слаб и подчинен – свързан с хиляди връзки със западния капитал, в много отношения е подчинен от него и се опитва като опитен шахматист в трудна ситуация да спечели, без ясен план за това, макар и да налучква правилната позиция. Искрените руски патриоти се опитват да предизвикат националните чувства на гражданите и властите. Ръководителите на КПРФ разработиха пропагандистко обоснование за бедственото положение на разделения руски народ, за защита и сплотяване на братята по кръв и език. На този език говори вече и самият Путин. Разбира се, това трябва да се защитава, но това  далеч не е цялата истина, а щом е далеч от истината – това просто не е истина. Най-разделеният народ днес в света – това е съветският народ! Именно на него му се отказва правото да има народ. Да има своя история. На него му се отказва правото на самоопределение, включително възстановяването на Съветската власт и социализма. В тази борба със съветския народ със съветските идеи империалистите в Русия, в Украйна и в целия свят са единни. В тази борба те призовават бандеровците и власовците. И всякакви други фашисти и фашистчета от различни страни и народи. И всички тези фашисти имат една обща пъпна връв – империализмът и най-реакционната му част – финансовия капитал.

Днешният ден 12 юни, така нареченият Ден на независимостта на Русия, днес се маскира като някакъв не напълно исторически празник – като Ден на Русия. Но той има най-непосредствено отношение към днешните събития – тогава засяха, тогава беше началото на процеса. Началото, както учи диалектиката е неразвит резултат. Днес ние наблюдаваме развитието на това начало, но вече с цветчета които вързаха зреещи плодове. Включително и обикновеният фашизъм в Украйна и потенциално на други места, където за сега се наблюдават само цветчета или опити за цветни революции.

Ние приветстваме самоорганизирането на народа на Украйна, преди всичко на трудещите се от Донбас, за борба с фашизма и различните му форми. Ние приветстваме и сами работим за организирането на помощи и борба с фашистите със всички средства, включително с методите на въоръжената борба и оказване на доброволческа помощ. Смятаме като необходима задачата да се принуждава буржоазната демокрация да се бори с фашизма. Но за комунистите е важно да се отделя главното от второстепенното в тази борба. Борбата трябва да се води не само с бандеровците и власовците, борбата трябва да се води с пораждащия ги капитализъм в целия свят. Днес отбелязват празника си и празнуват негодниците. Но ние знаем, че „нашето дело е право”.  Ние познаваме пътя към победата. Кога ще дойде тя не можем да кажем със сигурност, но нашата борба няма да приключи при никакви обстоятелства. Ние няма да спрем на сред път. Ще има празник и на нашата улица!

Tags: ,