ВЪПРОС НА ГЛЕДНА ТОЧКА

Иде реч за предаването с горното заглавие по телевизия Нюз 7, което се излъчва във вечерните часове, с водещ нещо като журналист, някой си Стойчо Керев. Прави впечатление, че водещият се захваща с различни теми, но като червена нишка през предаването минава антикомунизмът. Всичко, свързано с комунизма и комунистите, трябва да бъде оплюто и очернено, а антикомунизмът – издигнат на пиедестал. В последно време върви рубриката „Диктаторите – проклятието на боговете”. Там, разбира се, според гледната точка на автора и на добре плащащите му господари е поставено и името на Й.В.Сталин.

На 14-ти юли в предаването беше поканена някаква световно неизвестна личност, която със словесна помпозност и претенции за  научност правеше характеристика-сравнение между Хитлер и Сталин по техни портрети и снимки. „Научихме” например, че Сталин бил истински чревоугодник, който възприемал храненето като върховно удоволствие, докато Хитлер бил вегетарианец, почти пълен аскет, Сталин бил истински алкохолик, който сутрин, след ставане обезателно изпивал по една водка, на обяд по две-три, а вечер по незнайно колко, докато Хитлер бил пълен въздържател. „Научихме” и това, че начинът, по който Сталин слагал шапката на главата си на младини, издавал у него пройдохата, а водещият със сатанински блясък в очите добавяше, че наистина, на младини Сталин бил разбойник и крадец. По-нататък като истина от последна инстанция ни беше казано, че Йосиф Висарионович бил доносник и сътрудник на Царската полиция в Русия. Но какъв пропуск на двамата събеседници – значи царската полиция е взимала за сътрудници и доносници пройдохи, крадци и разбойници. Как не се усетиха да поправят грешката си, като очерниха царската полиция в Русия, която се отличаваше с особена жестокост при преследването на болшевиките. Нищо, в някое от следващите предавания ще я поправят.

Ех Керев, ех световно неизвестни негов гостенино, много на плитко газите, макар че сте затънали до ушите във фъшкиите, от които се различавате само по това, че имате собствени имена. Вонята, която разнасяте от телевизионния екран ви се струва манна небесна, защото е добре подплатена с финикийски знаци. Гледната точка, която ни натрапвате от екрана под формата на телевизионна смрад е вашата гледна точка, гледната точка на такива като вас и на вашите господари. А прогресивното човечество и световно известните личности имат съвършено друга гледна точка за този велик човек.

Ще цитирам само двама съвременници на Сталин, първият от които съвсем не може да бъде обвинен в пристрастие, защото това е Уинстън Чърчил. Той казва: „Голямо щастие за Русия бе, че в ония години на тежки изпитания тя бе ръководена от гениалния и непоколебим пълководец Й.В.Сталин. Той беше изтъкната личност, импонираща на нашето жестоко време, през периода, в който протичаше неговият живот. Сталин бе човек с необикновена енергия, ерудиция и несломима сила, рязък, твърд, безпощаден както в работата, така и в разговорите, и на когото дори аз – школуваният в английския парламент политик, не можех да противопоставя нищо…. В произведенията му звучеше исполинска сила. При Сталин тази сила бе толкова голяма, че той изглеждаше неповторим сред ръководителите на всички времена и народи… Неговото влияние върху хората бе неотразимо. Когато влизаше в залата, в която се провеждаше Ялтенската конференция, всички ние ставахме като по команда. И странна работа – заставахме мирно, с ръце по шевовете.

Сталин притежаваше дълбока, лишена от всякаква паника, логична и осмислена мъдрост. В трудни моменти той бе ненадминат майстор в намирането на изход и от най-безизходното положение. Той бе човек, който унищожаваше врага си с ръцете на своите врагове. Принуждаваше нас, които открито наричаше империалисти, /а не партньори, както сегашният президент на Русия – б.а./ да воюваме срещу империалистите… Той пое Русия на ралото, а я остави с атомно оръжие…”

Христофор, патриарх на Александрия: „Маршал Сталин е един от най-великите хора на нашата епоха. Той изпитва доверие към църквата и се отнася благосклонно към нея… Маршал Сталин, върховният главнокомандващ, под чието ръководство се провеждат военни операции с невиждани мащаби, има за това изобилна божествена благодат и благослов и руският народ под гениалното ръководство на своя велик вожд с ненадмината самоотверженост нанася съкрушителни удари по своите вековни врази.” – 1945г.

Не е необходимо да цитирам и други известни личности, съвременници на Генералисимус Сталин. Очевидно, мненията на титаните се различават от тези на помиярите. Но какво да се прави, въпрос на гледна точка.

Вл. Цеков

Tags: