ЕВРОКОМУНИЗМЪТ В РУСИЯ

Буржоазната контрареволюция от края на миналия век в СССР  и разпада на световната социалистическа система доведоха до активизирането на антикомунизма и „еврокомунизма” в европейските страни.

Така нареченото „преустройство” в СССР беше съпроводено от разюздана антисъветска агитация и пропаганда. Антикомунистическата истерия обхвана всички средства за масова информация. Лъжите, клеветите и дезинформацията получиха зелена линия. В страната плъзнаха буржоазни теории, западна псевдокултура, фалшиви мемоари, провокационни слухове, аполитични анекдоти – цялата мърсотия на буржоазната пропагандна машина.

И главното. Под красиви лозунги Генералният секретар  на КПСС /предаващ партията/ и правителството приемаха едно след друго решения и постановления, рушащи социалистическите устои на политиката и икономиката. Съветската държава, КГБ престанаха да защитават съветската власт.

Контрареволюцията в СССР е най-голямата трагедия на човечеството през ХХ век. Анализът на случилото се показа, че ревизията на марксизма-ленинизма, опортюнистическите грешки на ръководството на КПСС са вътрешни причини за демонтажа на социализма. КПСС се отказа от принципите на диктатурата на пролетариата и провъзгласи държавата за „общонародна”. Стопанството престана да се ръководи от обективните политикономически закони но социализма. Принципът за централизирано планово ръководство на народното стопанство престана да бъде основополагащ, отделните предприятия станаха самостоятелни, напълно откъснати от другите предприятия. В икономиката започнаха да се внедряват капиталистически начини на стопанисване – печалба, акциониране, стопанска сметка, жестока конкуренция и прочие. Социализмът беше разрушен. Вече четвърт век Русия и всички бивши републики вървят по капиталистически път. Така опортюнистическите грешки се превърнаха в предателство.

Сега стана съвършено ясно, че всяка ревизия на Марксизма-ленинизма води към опортюнизъм, който рано или късно довежда до контрареволюция.

Започна криза в международното комунистическо движение, разложение и разпад обхванаха почти всички европейски компартии. Стигна се и до разкол. Например, както пише известната комунистка от Комунистическата партия на Гърция Алека Папарига, значителна част от членовете на компартиите, някъде и заедно или начело със своите Генерални секретари, предпочетоха пътя на приспособяване към системата, игра по буржоазните правила. В Русия това са Зюгановци, в България това са КПБ /Комунистическа партия на България/, ПБК /Партия на българските комунисти/, СК /Съюз на комунистите/ и др. И разбира се, на първо място БСП.

Еврокомунизмът надигна глава. Идейната борба против него днес е актуална както никога до сега, защото той, както всеки опортюнизъм, е по-опасен от буржоазния антикомунизъм, който е открит и ясен. Буржоазията винаги защитава своята власт и интереси с всякакви средства, включително и с военна сила. Открито преминава от режим на буржоазна демокрация към режим на открита фашистка диктатура. Такава смяна на империалистическата политика е закономерна. Така че не е случайно, че в период на криза и неофашизмът надига глава. В Прибалтика, например сегашните ръководители не рядко произнасят речи в защита на немските неонацисти. А в Украйна през 2014 г. неофашизмът дойде на власт.

Опортюнизмът е опасен с това, че си служи с комунистическа фразеология, на думи се представя за много загрижен за пролетариата. И винаги препоръчва ревизия на марксизма във връзка с новите условия, при което напълно се отказва от принципни положения на марксизма-ленинизма, основаващи се на обективните научни знания и закони.

Опортюнизмът е опасен и с това, че често си служи с полуправдата, изопачава фактите, оперира с красиви абстрактни слова – свобода, демокрация, права на човека, гражданско общество, социална държава, но тези думи имат смисъл само тогава, когато изразяват конкретни класови интереси. Та нали съвременното капиталистическо общество има класова структура – буржоазия и раб. класа – с противоположни, антагонистични интереси. Опортюнистите манипулират общественото съзнание, спекулират с политическата малограмотност на хората. Отклоняват работниците от осъзнаване на собствените им коренни интереси и от тяхната историческа революционна мисия в условията на капитализма.

Еврокомунизмът като една от формите на опортюнизма извършва ревизия на марксизма по пътя на съединяването на комунистическите идеи с буржоазни теории и дясноопортюнистическа политика, насочена към съглашателство и класово сътрудничество на пролетариата с буржоазията.

Същността на еврокомунизма се състои в ориентация към реформиране на капитализма, постепенната му „трансформация” в социализъм, в отказа от социалистическа революция и завоюване на политическата власт от работническата класа.

Първите белези на еврокомунизма се появяват още през ХІХ век при Бернщайн, Кауцки и др., повели идейна борба със създателите на научния комунизъм Маркс и Енгелс. Прав е Ст. Говенс, който в своята статия „Социализъм на ХХІ или на ХІХ век” пише, че корените на модерната сега опортюнистическа концепция за „Социализъм на ХХІ век” са именно там. За такъв социализъм ратуваше не само председателят на компартията на САЩ Сам Уеб. Този „социализъм” пропагандират и „прогресивните” деятели от Латинска Америка и особено активно руските „комунисти” Г.Зюганов и неговите съратници от КПРФ. Чест прави на компартията на Гърция, която на своя ХVIII конгрес заклейми тази концепция като крайно реакционен опортюнизъм.

След Втората световна война, във връзка с победата на СССР над фашизма през 1945г. и създаването на световната система на социализма, САЩ и техните съюзници създадоха на запад „антикомунистически мозъчни тръстове” и агенции. Засили се идеологическата борба на империализма против разпространението на планетата на комунистическата „зараза”. Ударението беше поставено върху идеологическите диверсии и психологически войни, които провокираха в социалистическите страни антикомунистически настроения и прояви.

През 1956г. в Унгария беше първият опит за контрареволюционен преврат, съпроводен с лозунга за унищожение на комунистите. През 1968 г. в Чехословакия беше направен опит за „тиха” контрареволюция. Десетки западни радиостанции бълваха денонощно злобни клевети против социализма, против СССР и другите социалистически страни, внедряваха у младото поколение антикомунистически идеали. Буржоазията премина от политика на максимална жестокост към политика на максимална маневреност.

И тогава, и особено сега, животът потвърждава, че въвеждането на съветските войски и тези на Варшавския договор е било правилно решение за защита на социализма. В този смисъл днес се явява правилно и мъдро решението на КНДР да се въоръжи с ядрено оръжие. Лидерът на глобалния империализъм, профашисткото ръководство на САЩ навсякъде по света разговаря само от позиция на силата. На всички континенти на планетата има десетки и стотици американски военни бази. На тази материална сила трябва да бъде противопоставена също материална сила. Именно за това въпросът за легалните, мирни и нелегалните, насилствени методи за борба с капитала, трябва да бъде у комунистите един от централните въпроси.

В условията на войнстващ антикомунизъм от страна на буржоазията в редица европейски компартии започна отказ от революционния дух на марксизма, засилиха се реформистките настроения, ориентацията към парламентарни методи на работа. Активизира се идейната борба вътре в компартиите.

За съжаление и някои известни комунисти на планетата отстъпиха от здравите марксистки позиции. Лидерът на италианските комунисти Палмиро Толиати предложи „италиански път към социализъм”, който представляваше отказ от революционна смяна на капитализма и замяната й с мирно усъвършенстване на буржоазната демокрация.

Именно Толиати дава началото на идейното течение „неортодоксален марксизъм”, което по-късно получава наименованието „еврокомунизъм”. При наследника на Толиати Енрико Берлингуер италианската компартия фактически се отказа от класовата борба, която е главното в марксизма. Той заявява, че в ядрената епоха борбата с империализма не се явява като главен въпрос, а е необходимо сътрудничество на работническите партии с буржоазията. Борбата трябва да е за повече депутатски места.

Лидерът на Испанската комунистическа партия Сантяго Карильо през 1977 г. издава книгата „Еврокомунизмът и държавата” и по този начин въвежда в оборот термина „еврокомунизъм”, при който под комунистическа обвивка се скрива антикомунистическия му смисъл. Прави бяха истинските испански комунисти, които казваха, че Карильо направи с Испанската комунистическа партия това, което фашистът Франко не можа.

На 17-ти май 1990 г. беше публикувано интервю на Карильо във вестник „Комсомолска правда”. Той казва: „Основополагащите идеи на Ленин са остарели и в съвременните условия може да се окажат погрешни. Ние зачеркнахме думата „ленинска” в определението на нашата партия. Ние отхвърлихме идеята за „диктатурата на пролетариата”.” и т.н. В Русия по това време всички средства за масова информация бяха в антикомунистически ръце.

Своята лепта за разкола на международното комунистическо движение внесе и лидерът на Френската комунистическа партия Жорж Марше. Стъпка по стъпка ФКП напълно се отказа от комунистически позиции и се превърна в буржоазна социалдемократическа партия. Неотдавна на неин конгрес е взето решение да се премахнат сърпа и чука от партийната символика. Сега ФКП се намира в състава на европейските леви /ПЕЛ/, изцяло в услуга на световния капитализъм.

И трите партии ратуват за някакъв среден „трети път” на развитие, за демокрация от нов тип, при която и капиталистите и пролетариите ще бъдат щастливи. В последните десетилетия у трите партии се засили и антисъветизмът. Започнаха да наричат истинските комунисти презрително „ортодокси”. Названието на тези партии оставаше „комунистически”, но те вече бяха слуги на буржоазията-социалдемократически.

Сега почти във всички страни в Европа съществуват по няколко партии, които имат заглавие „комунистически”. Няма да плачем за това. Размножаването на комунистическите партии е неизбежно. Единство с опортюнистите по принцип е невъзможно, тъй като те отклоняват работническата класа от класовата борба. Отказаха се  от необходимостта от социалистическа революция. Боят се като от огън от марксистката идея за „диктатурата на пролетариата”. Прав е бил Ленин като казва, че преди да се обединим, трябва да се разграничим. Обединение е възможно само на основата на Марксистко-ленинската наука, чиято актуалност нараства от началото на този век още повече. За това и лидерите на комунистическата партия на Гърция организираха през 2013 г. в Брюксел среща на 30 компартии с цел намиране на общи стратегически цели и „координация на тактическите действия”.

За съжаление в редица партии „комунистически” остана само в заглавието. В това число и у Комунистическата партия на Руската Федерация /КПРФ/. Книгите на Зюганов, неговите статии и речи, неговата работа и работата на фракцията на КПРФ в Руската Дума ни дават пълно основание да твърдим, че КПРФ не е никаква комунистическа партия, а е дребнобуржоазна социадемократическа партия.

Социалдемокрацията е реформистко политическо течение в международното работническо движение, признава само мирния път за развитие на капиталистическото общество, необходимостта от подобрение с помощта на реформи, с помощта на компромиси, „социално партньорство” на работодатели и наемни работници. Социалдемократите демагогски говорят за множество пътища към социализма и за множество модели на социализма. Социализмът у тях е като способ за привличане на електорат в период на парламентарни избори.

Днес на комунистически форуми все по-силно се чуват гласове, че именно ревизията на марксизма ленинизма доведе до опортюнизма /съглашателството/. Исторически факт е, че КПСС под знамето на Маркс, Енгелс, Ленин и Сталин създаде първата в света работническо-селска държава, в която имаше социално равенство и социална справедливост. Исторически факт е и това, че КПСС стана и гробокопач на тази държава, защото захвърли това знаме. Скъпо излезе  на съветските народи ревизията на Марксизма-ленинизма и опортюнистическата политика на КПСС.

Сега на територията на разрушения Съветски Съюз има не по-малко от двадесетина партии носещи името комунистически. На страниците на техните печатни органи често се излагат и откровено антимарксистки и антиленински, направо антикомунистически теории и позиции. Например: „марксизмът станал идеологически инструмент на сталинската политика – това е превратна идеология”, „в СССР не е имало социалистическа собственост”, „Сталинизмът не се отличава от фашизмът”, „Сега в страната няма капитализъм” и т.н. Но който е чел „Империализмът като висш стадий на капитализма”, един гениален труд на Ленин, не може да не разбере, че всички основни признаци на империализма днес са налице в Русия.

А какво да кажем за написаното в един уж комунистически вестник?: „Марксизмът като наука отдавна умря. Когато е работел Маркс е имало класи – класа на буржоазията и класа на пролетариата… Сега капиталистическа класа отдавна няма и класовият подход е неприложим. Сега няма и пролетариат. И класова борба като масов процес не може да има.”!!

Сега почти цялата информация хората получават от буржоазни електронни /радио, телевизия, интернет/ и печатни /вестници, списания и др./ медии. Това задължава комунистите, ако наистина са такива, да не допускат в своите вестници да се пишат откровени глупости, да се налива масло в огъня на враговете на комунизма. Просто е необходимо да си спомним какво казва Ленин през 1921г. когато му предлагат да се въведе пълна свобода на печата. „Свободата на печата, където има капиталисти, е свобода да се купуват вестниците, да се купуват писателите, да се подкупват авторите, да се формира обществено мнение в полза на буржоазията… Буржоазията по света е по-силна от нас – все още. Да й дадем още едно оръжие, каквото е свободата на печата, означава да облекчим работата на врага, да помогнем на класовия враг. Ние не искаме да се самоубиваме и затова няма да направим това.”

Идеологическата борба е най-важната форма на класова борба. От това какъв мироглед имат борещите се и протестиращи маси, в това число и получен от комунистическата пропаганда, зависи с кого и накъде ще тръгнат, какво в борбата искат да постигнат и какво ще постигнат. Ето в Украйна неонацистите поведоха след себе си безмозъчните протестиращи лумпенизирани младежи, които станаха не борци за народните интереси, а обикновени фашистки слуги.

Сега както никога пред комунистите стои задачата да се борим за чистота на Марксизма-ленинизма, против извращенията, враждебните инсинуации, примитивните интерпретации, тъй като без революционна теория няма революционна практика, революционно движение.

Обаче ръководството на КПРФ води членовете на партията по дясноопортюнистически път. Председателят на партията Г.Зюганов е талантлив ревизионист, 20 години води партията по пътя на отказ от научния комунизъм. В многобройните си книги и статии той даже не споменава за работническата класа, а говори за етноси, нации и пр. При КПРФ даже е създадено движение „Руский лад”, проповядва се някакъв  „руски социализъм” с гражданско съгласие, мир и дружба между гладните и ситите, между угнетените и угнетителите.

Лозунгът „Пролетарии от всички страни, съединявайте се” отдавна го няма в пресата на КПРФ. А нали пролетарският интернационализъм е един от най-важните принципи на марксизма и отстъплението от него е опортюнистическа измяна на работническата класа и нейната борба.

Ръководството на КПРФ замени философската основа на марксизма, диалектическия и историческия материализъм с обективен идеализъм, предпочете буржоазната политикономия пред марксистката. Не на Маркс, Енгелс и Ленин се позовава в своите речи докторът на философските науки Г.Зюганов, а на руските философи от ХІХ век Бердяев и Данилевски. С особено почитание говори за религиозния философ Иван Илин –  идеолог на бялото движение в Русия, който одобри нацизма и политиката на фашизма по време на Втората световна война.

Възлагайки надежди на духовните ценности на православието, той смята църквата за гарант на националното единство, защитник на народните светини и традиции. В атеизма вижда причините за разпада на СССР и всички наши днешни беди.

Комунистите не трябва да забравят, че най-важното в марксизма е въпросът за работническата класа – главната съзидателна сила в човешкото общество, за нейната историческа революционна мисия да установи диктатура на пролетариата, за освобождение на всички трудещи се от капиталистическия гнет и експлоатация. Нима са остарели думите на Ленин: „Или диктатура /т.е. желязна власт/ на помешчиците и капиталистите/, или диктатура на работническата класа.” Среден път няма! За такъв мечтаят разни интелигентчета и тям подобни, лошо учили се по лоши книжки. Никъде по света не е имало, няма и не може да има такъв път! Или диктатура на буржоазията /прикрита с лъскави есеровски и меншевишки фрази за народовластие, свободи и пр./, или диктатура на пролетариата! Ленин добавя: „Само негодници или глупаци могат да мислят, че пролетариатът отначало трябва да завоюва мнозинство на изборите, проведени под буржоазен гнет, под гнета на наемното робство, а после трябва да завоюва властта. Това е върхът на тъпоумието или лицемерието, това е замяна на класовата борба и революцията с гласуване при стария строй,при старата власт.”

Но за диктатура на пролетариата ръководителите на КПРФ не говорят. За класова борба и дума да не става. Всички техни помисли са свързани с парламентарната дейност. С помощта на „добри поправки” в буржоазните закони те се надяват да усъвършенстват руската буржоазна държава, да я направят „социална”. Архиважно за тях е да се явят на „честни избори”, да има „добър бюджет” и т.н. А как иначе? „Знаменитата” фраза на Зюганов, че „лимитът на революции е изчерпан”, само бебетата и децата в детските градини не го знаят.

И ето, пропагандирайки „Социализмът на ХХІ век”, идеолозите на КПРФ предпочитат да водят народа към този социализъм по пътя на усъвършенстването на капитализма, отхвърляйки главната идея на „Манифеста на комунистическата партия”: „Комунистите могат да изразят своята теория с едно положение – унищожение на частната собственост”. А Зюгановци в своя „Социализъм на ХХІ век” пропагандират равнопоставеност на всички форми на собственост, включително и на частната. А преди новата 2016 г. на среща с Путин Зюганов другарски посъветва президента-капиталист да направи „ляв завой”.

Но какво е това – заблуда, напразни надежди на опортюниста или антикомунизъм?

Превод Вл.Цеков

Б.Р. Как да разбираме предложението за сътрудничество с КПРФ на ръководството на БРП/к/? Заблуда, напразни надежди или..?

oportjunisti

  На снимката: Цветомир Гетов (вдясно, с кръга) – изключен от БКП за грубо нарушаване на устава и антипартийна дейност – участва в първомайско мероприятие на КПРФ от името на БРП/к/ заедно с Г. Зюганов.  „Кажи ми кои са ти приятелите, за да ти кажа кой си“.          

 

 

Tags: