ЗАПАДНА МЕЧТА

wc

ВЛАДИМИР ЦЕКОВ

Избирателното зрение ни позволява да разглеждаме каквото и да е явление изолирано, извън контекста. Например и сега има такива хора, които мечтаят за живот като на Запад, за живот като в Америка, за нейния висок стандарт, високи технологии, качество и количество на пътищата и пр. Американската мечта така дълбоко е обсебила тяхното съзнание, че те не виждат и не искат да видят нищо друго. А тази мечта има и обратна страна. Това са например училищните разстрели, превърнали се в национален американски спорт. Ако насочим нашето зрение и към базата данни за историята на училищните разстрели в САЩ ще видим, че от 1970 г. насам те са 1300 на брой, като пикът е през 2018 г., когато е имало 82 случая и броят на убитите ученици е най-голям – 51. Най-голям е делът на училищното насилие и убийства в щатите Калифорния, Флорида и Тексас. Известно е, че Калифорния се смята за рай в Американския рай. Възниква резонно въпросът: защо децата, живеещи в този рай в рая, стрелят едно в друго? В САЩ се води полемика по този въпрос. Едни смятат, че свободният достъп до оръжие стои в основата на тези разстрели. И в СССР след Великата Отечествена война в населението имаше голямо количество оръжие, но никой в никого не стреляше, да не говорим за училищни разстрели. Републиканците контрират с известния си израз, че без колт няма демокрация. Техният сенатор Тед Круз заявява, че причината е в разрушените християнски ценности, в „бягството от бога”, както той се изразява. Но в Тексас 93% от населението са вярващи християни. И всяка година в този щат се стреля в училищата. В Япония християните са само 2%, но там не се стреля в училищата. Тогава да насочим нашето избирателно зрение към Япония и да заменим американската мечта с японска? Но… според последните статистически данни на японското правителство страната заема второ място в света по броя на самоубийствата. През 2017 г. те са 21897 и това е най-малкият брой за последните 22 години. Средно 20 души на всеки 100 хиляди японци слагат край на живота си всяка година. Най-голям е техният брой във възрастовата граница между 15 и 39 г.

Тогава да изоставим и японската мечта и да се прехвърлим във Великобритания. Добър стандарт, уреден живот… но защо ли броят на останалите без дом расте едва ли не с геометрична прогресия? Може би тогава Франция? Но в страната терористичните актове взеха най-голям брой невинни жертви. Кое ни гарантира, че ако живеем там, няма да сме сред потърпевшите? А и тези протести на „жълтите жилетки”. Стотиците хиляди не са излезли по улиците от добро.

И ето ни най-накрая в Германия. Тук ще е. Ред, дисциплина, закони. На всеки ъгъл мургави пришълци. Вадят ножове за щяло и нещяло. В един влак действаха и със секира, а съвсем наскоро, в новогодишната нощ, успяха да изнасилят над 2 хиляди жени само в един град.

Накрая какво се получи? Минахме със своите мечти през петте най-големи западни държави, представляващи вкупом Запада. Видяхме една малка, много малка част от техните „прелести”. Нашата „западна мечта” включваше добре уреден живот, висок стандарт, без експлоатация на нашия труд, пенсии, осигуряващи ни сносен живот, достъпно, безплатно здравеопазване и образование, собствен дом, спокойствие и сигурност за нас и нашите деца, живот без насилие над жени и възрастни, без терористични актове, стрелби по улици, площади и учебни заведения, без битови престъпления, без наглото джебчийство на разни концесионери с държавна протекция /по-скоро правителствена/, без корупция…

Но чакайте, тук май става дума за онзи строй, който някои наричат и до днес „комунизъм”, а той беше само недостроен социализъм. Тогава каква западна, американска или някаква друга мечта? Напред към социализма!

 

Tags: