ЗА СЪВРЕМЕННАТА ПОЛИТИКА

summit-G7-2015

МИХАИЛ ХАЗИН

  Проведе се заседание на G7, които аз обикновено коментирам, което беше наречено „по горещите следи”. Този път това не направих и то не  просто така. Работата е в това, че след като, на политическо равнище, G8 върнаха във формата G7 (а на икономическо ниво Русия не е присъствала никога), това мероприятие изобщо се превърна в междуособица на лидерите от „Западния” глобален проект. При това политическите лидери по определение са много ограничени в изразяване на свои мисли и идеи. При това аз съм далеч от желанието да идеализирам ролята на Русия в това мероприятие, но междуособицата се различава от мероприятията, на които присъстват и странични лица.

В този смисъл Билдербергският клуб е къде, къде по-интересен, там хората не са свързани формално-бюрократично или популистко-политически. А в G7 дори в случаите, когато се обсъжда нещо реално, на всеослушание не се говори. И за това аз ще се опитам да обясня, в какво се състоеше интригата на срещата и защо тя премина така тихо и незабелязано.

Ако предположим, че в САЩ са започнали да разбират, че за да задържат от сриване финансовите си пазари (най-напред, фондовия), а след тях окончателно ще рухне системата за подкрепа на частното търсене, то те трябва да решат за себе си главната задача: кой ще осигури спасяването на тяхната икономика при тези условия. Или, да го кажем по друг начин, кой ще плати цената за подкрепата на търсенето в САЩ?

Единственият потенциален източник е Евросъюзът, в който жизненото равнище на населението е достатъчно високо, което може да се използва за подобряване на живота в САЩ. Разбира се, хората в Западна Европа ще обеднеят много, но за запазването на западните ценности си заслужава, не е ли истина? Няма нищо приятно в това, освен да се оплакват от глада и да гледат стоте вида колбаси по витрините, които няма да могат да си ги позволят поради липса на пари, ще се чувстват горди от приноса за запазването на „свободата” и „демокрацията”.

Ще отбележа, че аналогичен проект предвижда и Китай – за което строи новия „Велик път на коприната”. А САЩ му пречат, като взривиха Украйна и ако могат,Средна Азия. Но нека се върнем към съвременната „западна” политика. Инструментът, с който САЩ искат да склонят търсенето на гражданите от Евросъюза за своята продукция – е създаването на северноатлантическа зона за свободна търговия.

В момента Германия увеличава износа си в САЩ в зависимост от ръста на долара спрямо еврото. Но след като се премахнат нетарифните бариери, защитаващи пазара на ЕС, в Западна Европа и в Германия в частност им предстои да усетят същото, което усетиха народите на Източна Европа и Прибалтика при влизането си в ЕС: те ще бъдат задължени да се превърнат в пазар за стоките от САЩ. Едва ли българите искаха да си ликвидират промишлеността – но тях никой не ги попита. Така ще стане и сега.

Нещата дори не зависят от Меркел, която, съдейки по всичко, е готова да продаде цяла Германия изобщо и на парчета (само и само да не гладува). Обикновено в ЕС равнището на социална защита е по- голямо отколкото в САЩ( в него нямаше Тачър и Рейгън, затова останаха профсъюзите). За това в условията на конкуренция промишлеността на Западна Европа ще загуби от американската – с всички произтичащи от това последствия. А ако някой все пак оцелее – американците ще помогнат на фрау Меркел, с нейните идеи за подкрепа на „Западния” проект. Всичко това може да помогне на САЩ, а може ида не помогне, но промишлеността на Западна Европа ще бъде унищожена напълно, както това стана в България.

Изобщо, планът на САЩ е разбираем – договорът трябва да се сключи на всяка цена, при това, колкото по-бързо, толкова по-добре. Съществуват косвени данни, че до сриването няма много време, това означава, че ситуацията трябва да се форсира. Но това не може да стане, ако се обсъжда открито. Именно по тази причина аз мисля, че на G7 се е обсъждало как да се сключи договорът за северноатлантическата зона за свободна търговия бързо и безболезнено.

Как да се затворят устата на СМИ, това на САЩ най-малко може да се обяснява, тук те, както казват, са изяли кучето, но има и външни сили: Китай и Русия. Именно Китай откри Сноудън, който загуби много кръв на „Западния проект” с разобличенията си (понеже съдейки по всичко, той е истински американски патриот) и именно за това сега се намира в Русия. Да си дойдем на думата, роденият на Запад Асанж, предшественик на Сноудън, неотдавна съобщи, че САЩ са изготвили планове не само срещу ЕС, но и към страни от басейна на Тихия океан. При това съответните договори не само, че включват тези участници в зоната за свободна търговия, но и ликвидират тяхната национална независимост, чрез предаването им в ръцете на „международни икономически трибунали”. Досещате се, за кого ще работят.

По тази причина всички международни организации и клубове (включително и G7) в близко време ще станат ужасно тихи и мирни. Те вече всичко са решили, целите са определени, задачите са поставени, най-главното – народите не трябва да се разбунтуват по-рано. А след това, всичко ще бъде тихо и богобоязливо. Аз не бих се учудил дори, ако престанат да се заяждат с Русия и частично  удовлетворят нейните искания спрямо Украйна. Като в замяна получат рязко намаляне активността на СМИ по разобличаването на реалния смисъл на съвременната политика.

Защото ако договорите за ЗСТ (с всички съпътстващи обстоятелства, осигуряващи предимство на транснационалните корпорации пред националните държави) не бъдат подписани преди сриването – те няма да бъдат подписани никога. Нещо повече, могат да потърсят сметка за всичко извършено преди това. А това много не им се иска. И по тази причина в близко време политиката в Евросъюза и САЩ ще стане страшно скучна – за да се прикрият тайно реализиращите се планове. Е, а за народа, за да не му е скучно, ще го занимават с ИДИЛ, вулкани, цунамита и други отвличащи вниманието от реалната политика картинки.

Превод Милчо Александров

Tags: