КОМУНИСТИ И ПРИТЕЖАТЕЛИ НА ЧЛЕНСКИ КНИЖКИ

pb

Според мен комунистът е човек, притежаващ най-високи нравствени, морални и прочие качества. Той не живее само за удовлетворение на своите потребности. Той се бори за да може животът на трудовите хора да бъде спокоен и щастлив, без експлоатация на техния труд, със зачитане на техните права и свободи. Комунистът няма да мине равнодушно край плачещото дете, а ще го успокои, ще подаде ръка на възрастен човек ако е паднал и ще му помогне да стане. Той не е равнодушен към чуждата мъка и не е способен на подлости. Или както казва Николай Островски в своята книга „Как се каляваше стоманата”: „животът трябва да се изживее така, че да не ни бъде мъчително болно за безцелно пропилените години”. Това не са просто красиви думи, това е смисълът на живота на комуниста. През 1917 г. под  ръководството на вожда на световния пролетариат Вл. И. Ленин и болшевиките-комунисти, трудовият народ извърши Великата Октомврийска Социалистическа революция в Русия, а  у нас под ръководството на също такива болшевики-комунисти народът изкова победата на Девети септември 1944 г.

В годините на жестоката битка с фашизма комунистите първи влизаха в боя. Те не жалеха своя живот и много от тях паднаха със смъртта на герои, сражавайки се за щастието на народите, против зверските жестокости на фашизма, изгорил в пещите на Бухенвалд, Освиенцим и други концлагери хиляди хора за задоволяване на своя кръвожаден животински нагон.

Известно е, че след смъртта на Сталин през 1953 г. за генерален секретар на ЦК на КПСС е избран Н.С.Хрушчов – първият предвестник на „перестройката” на Горбачов. Подобни промени се извършиха и в редица други социалистически държави, в това число и у нас. Т Както в СССР, така и в България започна масов прием в Комунистическата партия под неписаното „правило” – „колкото повече, толкова по-добре”. И ето – в партията се оказаха не само истински комунисти, истински предани на идеята и готови да служат безкористно на своя народ, но и не малко хора с дребнобуржоазен мироглед, за кариера и други облаги, за високи постове, даващи им възможност да отчупят колкото се може по-голямо парче от общата баница. Така Комунистическата партия се раздели на истински комунисти и носители на партийни книжки, или както казват руснаците –  партбилетчици. Когато през 1985 г. на власт в СССР дойде Горбачов, тези партбилетчици минаха в настъпление в целия социалистически лагер. Скоро след това започнаха да си хвърлят партийните билети и да обясняват как от наивност са сгрешили, влизайки в Комунистическите партии. А един ренегат, режисьорът Марк Захаров, надмина по мерзост всички, изгаряйки пред камерата своята партийна книжка. Какво падение! Комунистите и комсомолците през Великата Отечествена война пазят като зениците на очите си своите партийни билети, криейки ги от враговете, а постсъветските ръководители Горбачов, Елцин, Путин, Медведев се отричат от Комунистическата партия. Но нима различно беше поведението и на някои наши ръководители от времето на социализма. Та самият Тодор Живков в едно интервю заяви, че „социализмът бил едно недоносче”. За истинските комунисти и за всички честни хора беше пределно ясно, че недоносче е изопаченият, извратен и деформиран от същите тези партбилетчици социализъм, а не истинският, за който говорят и се борят Маркс, Енгелс, Ленин и Сталин и техните последователи. Какво да кажем за Лукановци, Лиловци, за бившия охранител на Живков, а сега министър-председател Бойко Методиев Борисов, който не пропуска момент да плюе по Комунистическата партия, на която беше член по собствено желание и дълго време след 10-ти ноември си пазеше партийната книжка и накрая я захвърли, защото вече не му беше нужна за кариерата.

И ето ги сега пред нас резултатите от делата на партбилетчиците, докопали се до властта. По некачествено строените от тях и неремонтирани десетки години магистрали –  катастрофи и смърт. По селата, а и не само там – насилие над възрастни и беззащитни хора и смърт. За тежко болните – липса на животоспасяващи лекарства и смърт. Наркодилъри „зарибяват” децата и юношите и отново смърт. За безработните, чиито брой нараства постоянно – глад и отново смърт. За медиците, борещи се на първа линия с новия вирус –  липса на достатъчно защитни средства и отново смърт. За болните, които нямат средства да си плащат за лечение – мъчение и отново смърт. За работещите, поради неспазване на безопасни условия на труд по вина на работодателите – производствени аварии и отново смърт. Ясно е, че няма кой да охранява живота и здравето на народа. Едно време това го правеше Народната милиция, а сега, при капитализма е вече полиция, призвана да защитава властниците и всякакъв род паразити, експлоатиращи народа и да бие и тормози законно и мирно протестиращи граждани. Пресни са примерите от последните протести. В същото време премиерът ни си организира собствена служба за охрана при положение, че има НСО /Национална служба за охрана/, създадена за охраната на първите ръководители на държавата. Това означава нови средства от хазната, от нашите данъци. Явно премиерът ни се пази от „народната любов”. За това един протестиращ в последните дни скандираше: „Бойко-страхливецо! Ела тук сред хората да видиш колко те обичат! Не се крий като мишок! Нали си юнак!”

Няма съмнение, че паразитната класа, докопала се до върховете на властта, няма никакво намерение да си отива. Тя се обгражда с все нови и нови защитни прегради, за да се чувства в безопасност. Съд, прокуратура, полиция, нови служби за охрана, манипулации чрез купените журналисти и медии, внедряване на провокатори сред протестиращите, отклоняване на протестите в посока на второстепенни въпроси и прочие…

И докато работническата класа не се включи в протестите, а сега тя е големият отсъстващ от тях, докато слуша брътвежите за „граждански мир” между грабители и ограбвани, между паразити и трудещи се, между хищници и жертви, нищо хубаво не чака народа. Не бива енергията на народното недоволство да се разпилява във вид на рок-концерти, хепънинги и разходки из центъра на столицата. Протестите трябва да придобият облик на истинска класова борба. А когато мирните искания на народа не бъдат удовлетворени от господстващата буржоазна класа, той има пълното право да използва и други средства. Така, както направиха на 5 декември 2019 г. трудещите се във Франция, обявявайки национална стачка. Но там явно има истински синдикати, които поведоха и защитиха хората, а у нас заявиха, че това не било тяхна работа, тъй като исканията на протестиращите в основни линии не били социални, а само политически – за сваляне на правителството.

Накрая само ще спомена и за един друг вид партбилетчици. Те си пазят партийните книжки, смятат себе си за комунисти, но не участват в никакви партии, с други думи пазят неутралитет. На тях ще кажа, че в класовата борба неутралитет няма. В нашия случай неутралните помагат на експлоататорската класа да се запази по-дълго. Затова и този вид притежатели на партийни членски книжки не може да се нарекат комунисти.

Вл. Цеков

Tags: