КРИТИКА НА СТАТИЯТА НА ПУТИН ЗА 75-ЛЕТИЕТО ОТ ПОБЕДАТА

statia-putin

Великата Отечествена война е много значимо събитие в историята на много държави, в това число и на Русия. По своето значение за световната и отечествената история тя отстъпва само на Великата Социалистическа революция, а по негативните последствия само на буржоазната контрареволюция. Тази война беше свещенна за народа затова, че тя беше война не само срещу германския фашизъм, но и за социализма, за истинската свобода на трудовия народ (трябва да се знае, че към трудещите се принадлежи и интелигенцията). Социалистическата държава, какъвто беше СССР през този период, никога не преследваше във външната си политика агресивни, користни цели, понеже най-главната цел на тази държава беше защитата свободата на народа, както казва Маркс: „Не може да бъде свободен този народ, който потиска другите народи”.

Но да се върнем към темата за Великата Отечествена война. Ако тя беше свещенна за народа, значи, такава трябва да бъде и паметта за нея. Защо през 90-те паметта за войната започна бавно, но сигурно да обърква трудещите се? Защото работническата класа загуби самосъзнанието си, а буржоазията и буржоазната държава се радваха от народната забрава на един от главните му празници, който свидетелства за могъществото на работническата класа, за предимството на социализма пред капитализма. Но историята не седи на едно място и в последните години, поради нарастването на империалистическите амбиции на руската буржоазия, и на фона на хроничната обща криза на капитализма, държавата стремително сменя идеологията си. Управляващите кръгове, като осъзнаха значението на Великата Отечествена война за народа, се опитва (за съжаление много успешно) да използва паметта за нашата победа срещу фашизма за пропаганда в същност на фашистката идеология на: шовинизма и солидаризма. Статията на Путин, очевидно, е извикана да се превърне в опора за тази пропаганда, затова трябва да се разгледа.

И така, да започваме. Как отговаря на въпроса за целите авторът на статията?

  „За мен и моите връстници е важно, нашите деца, внуци и правнуци да разберат, през какви изпитания, и мъки са преминали техните предци.Как, защо са могли да се изправят и да победят? От къде се е взела наистина желязната сила на духа, която учуди и възхити целия свят?

Обръщам внимание: президентът Путин иска, съвременното поколение да разбере историята за войната, а не просто да я знае. С какво разбирането се различава от знанието? Нима това не е едно и също? Не! Както казваше Хегел, известното не е същността (или разбраното). Разбирането, за разлика от знанието, предполага способност да се открива причинно-следствената връзка, да се правят изводи (като например, за мотива на съветския народ, като причина за неговата Победа). За да разбереш какъвто и да е предмет, трябва да го познаваш. А за да бъде правилно разбран предметът е необходимо да  го съобразим с научното познание. Научната теория за познанието се основава върху диалектическия материализъм. Президентът Путин използва ненаучния идеалистически  метод за разбиране на историята. Той не позволява правилно да се разбере каквото и да е, следователно, не могат да се правят правилни изводи. Така е, защото президентът Путин представя идеалистическата интерпретация за историята на войната? Защото той, като изразител на волята на едрата буржоазия има интерес, народът изобщо и младежта в частност, да направят неправилни, но удобни за класата на капиталистите изводи. Да се опитаме да разберем статията на господина гарант на конституцията и приватизацията по-подробно.

„Да, те защитаваха своя дом, децата, близките, семейството. Но всички ги обединяваше любовта към Родината, към Отечеството. Това дълбоко, личностно чувство в цялата си пълнота е отразено в самата същност на нашия народ и стана едно от определящите го в героичната, жертвената борба срещу нацистите”.

Отначало авторът, като че ли, прави правилно послание, че хората се движат не само от личните си чувства, от инстинктивното желание да се защитят роднините и близките, но и от някакви подбуди от обществен характер. Но авторът изкривява природата на тези подбуди, като ги свежда до абстрактната любов към абстрактната Родина и, нещо повече, обявява патриотизма за „дълбоко, личностно чувство” пълно отражение „в самата същност на нашия народ”. Как трябва да разбираме понятието „същност на народа” не е много ясно. Вероятно, авторът иска да каже, че патриотизмът е биологически присъщ само на руснаците. Такова деклариране е крайно националистическо. Попътно Путин демонстрира отричане на разделянето на народа на класи. По този начин авторът подменя истинската природа на съветския патриотизъм: трудовият народ осъзнаваше себе си като стопанин на страната си, в какъвто се превърна благодарение на Октомврийската революция, затова хората се сражаваха не само за живота си и за живота на своите близки, но и за комунистическата идея за свобода, равенство и братство между всички хора, на цялото човечество.

„Често се задава въпроса:как ще се държи днешното поколение, как ще постъпи в условията на критична ситуация? Пред очите ми млади лекари, медицински сестри, довчерашни студенти, днес отиват в „червената зона”, за да спасяват хора. Наши военнослужещи, в хода на борбата с международния тероризъм в Северен Кавказ, в Сирия се изправиха срещу смъртта съвсем млади деца! Много от бойците от шеста десантна рота бяха на 19-20 години. Но всички те показаха, че са достойни за подвиг войни на нашата Родина,които я защитиха във Великата Отечествена война”.

По-нататък авторът отбелязва самоотвержеността на младите лекари, борещи се против епидемията на коронавируса. Присъединявайки се към хвалебствените думи по техен адрес, смятам за необходимо да се отбележи, че лекарите не получават парите обещани им от държавата (в частност и на Путин), с които се осъществи „модернизацията” (разбирай ликвидацията) на безплатното здравеопазване и затова отчасти е виновна за разпространението на епидемията. Що се отнася за споменатите от автора войници, участвали и участващи в конфликтите на Северен Кавказ и Сирия, то тях можем само да ги съжалим, защото те загиват не за интересите на народа си, а за обогатяването на руската едра буржоазия – истинската господарка на нашата Родина.

„Затова съм сигурен, че е в характера на народите в Русия да изпълняват дълга си, без да се жалят, ако това се изисква от обстоятелствата.Самоотвержеността, патриотизмът, любовта към родния дом, към своето семейство, към Отечеството – тези ценности и днес за руското общество са фундаментални, основни. Върху тях, до голяма степен, се изгражда суверенитетът на нашата страна”.

Отново авторът демонстрира исторически идеализъм. Фундаментът на всяко човешко общество е икономиката, общественото производство, необходимо за освобождаването на условията за живот от природата. Държавата-репресивните апарати, диктатурата на управляващата класа, е продукт на производствените отношения, необходими за защита на частната собственост от експлоатираните трудещи се. Нейния суверенитет не може да се изгражда върху субективните чувства, само с едните чувства е невъзможно да се защити от завоеватели и поробители.

По нататък Путин разказва за солидарността му с лидерите на държавите от СНГ, споделяйки правилната мисъл като цяло, че Победата е била извоювана от народите на всички съюзни републики, която в днешните условия и звучи от устата му, но, може да се интерпретира като призив към единство на страните от СНГ, към които руският империализъм се отнася като към полуколонии, от съвременна империалистическа Русия. Справедливи изглеждат и възмущенията за опитите на империалистите да изопачат историческите факти, но това не е по-добро от опитите да се подложат фактите на антинаучно осмисляне.

  „принципно важно е да се опираме само на архивните материали, свидетелствата на съвременниците, да се изключат всякакви идеологически и политизирани спекулации”.

Авторът обещава да изключи „идеологическите и политизирани спекулации”, които действително не са необходими за опора на идеалистическата теория на познанието, позволяваща от едни и същи факти да се правят най-различни изводи от него.

„Нека ви припомня очевидното нещо: дълбоките причини за Втората световна война, произлизат, в повечето случаи, от решенията приети в резултат на Първата световна”.

Дълбоката причина за всяка война е експлоатацията на човек от човека. Причината и за двете световни войни е обективният икономически интерес на едрата финансова буржоазия на империалистическите държави, желаещи да завладеят повече колонии и да получат свръхпечалби от военни доставки. Версайският мир, макар и да унижи германския народ като субективен фактор, не беше причината за Втората световна война, както и Франкфуртският мир (с който свършва франко-пруската война през 1870-1871 години) не беше причина за Първата световна война. Опитите на Путин да придаде извънредно значение на Версайския договор, чрез унижените чувства на немците за пореден път показва ненаучния идеализъм на автора и беше направен за това, да обяви САЩ, Англия и Франция като подпалвачи на войни. Всъщност империалистическите войни се разпалват от едрата буржоазия, управляваща днес и в Русия.

„А сред аристократите и политическия истеблишмент е имало привърженици на радикални, крайно десни, националистически движения, набиращи сили в Германия и в Европа”.

Много вярна бележка (ако не се смята, че „радикален” не означава „десен, регресивен”). Необходимо е да се добави само, че, първо, крайно десните възгледи изобщо са присъщи на аристократите и на политическия истеблишмент в държавите, служещи на регресивната класа (в това число и в съвременна Русия), и второ, тези възгледи не са споделяли управляващите кръгове в СССР не поради някаква биологическа нравственост на руснаците, а поради господството на работническата класа в тогавашна Русия.

По нататък Путин пише за завоевателните планове на Полша, за нейното враждебно отношение към СССР. При това авторът, разбира се, не казва причините – Полската държава, за много това е откритие, била фашистка, тя без всякакво стеснение, открито провеждала политика в интерес на едрата буржоазия. Тази политика се характеризирала не само от външната, но и от вътрешната агресия, насочена както против полския пролетариат (скрито), така и срещу представителите на други националности (открито).

„Разделянето на Чехословакия беше жестоко и цинично. Мюнхен разрушаваше дори тези формални крехки гаранции, които останаха на континента, показа, че взаимните договорености нищо не струват. Именно Мюнхенският сговор послужи като спусък, чрез който голямата война в Европа стана неизбежна”.

Тези твърдения, безусловно, са правилни. За разлика от по-нататъшните разсъждения на Путин Съветският съюз беше срещу разделянето на Чехословакия и за разделянето на Полша. Защо? Русия е имала международни задължения, а Полша е имала завоевателни планове. Вярно ли е? Не до края. Франция също е имала международни задължения. Англия не е имала завоевателни планове в Европа. Но и двете страни удовлетворяват претенциите на Хитлер. Това става съвсем ясно, ако използваме в разглеждането на Мюнхенския сговор научния, диалектико-материалистически метод. Полската държава, изпълнявайки волята на едрата буржоазия, се е стремяла да завладее за нея нови територии. Едновременно с това тя не е могла да допусне засилване на позициите на социалистическата държава. СССР се е стремял да създаде система за колективна сигурност, да защити Чехословакия, понеже се грижел за интересите на пролетариата, руския и световния. Обективният интерес на пролетариата е мир и сътрудничество с всички народи, който е невъзможен в общество, основаващо се върху експлоатацията. Британската и френската държави се стремели, да провеждат политиката си в интерес на едрата буржоазия, да съхрани колониите си. За това най-напред е трябвало да се обезопасят метрополиите. Франция, върху която би легнала основната тежест в сухопътната война, не е била готова за нея. Тя не е имала авиация, нито танкови съединения (танковете използвали само за подкрепа на пехотата). При това Франция не притежавала мобилизационен потенциал. Великобритания пък изобщо не е могла да води война в Европа самичка, понеже тя никога не е притежавала мощна сухопътна армия. Привличането и́  като съюзник на социалистическата държава е било невъзможно, понеже тя представлявала заплаха за световното господство на капиталистите. Именно за това Англия и Франция предават Судетите на Германия.

„Британия, а също Франция, която е била тогава главен съюзник на чехите и словаците, предпочитат да се откажат от гаранциите си и изоставят за разпарчетосване тази източноевропейска страна.Не просто я изоставят, а насочват устрема на нацистите на изток, с цел Германия и Съветския Съюз неизбежно да се сблъскат и да се обезкръвят взаимно”.

  Това твърдение е абсурдно. Дори ако сметнем, че Чембърлейн и Даладие отстъпват на Хитлер на Мюнхенската конференция, да я завладее цялата, то това не може да е резултат само от дипломацията на Германия. Колонизирането на източните земи е съответствало на желанието на едрата буржоазия, целта на нейната външна политика е обявена в книгата на Хитлер „Майн кампф” (Моята борба), тя не е трябвало да бъде разочарована, още повече на такава цена. При това Хитлер е бил умен политик, той е притежавал разумни дипломати, той не би започнал продължителна война, ако е бил заплашван от към тила. Пък и между Германия и СССР не е имало общи граници. Чембърлейн и Даладие е трябвало да предадат Полша на Хитлер, на което те се противопоставят. Ако разгледаме предвоенната европейска дипломация от гледната точка на Путин, тя изглежда много непоследователна, западните политици се представят като глупаци, а те такива не са били и не биха могли да бъдат. Западната „политика на умиротворяване“, колкото и да е странно, беше насочена към печелене на време.

  „Нейната кулминация в Далечния Изток стана англо-японското съглашение през лятото на 1939 година,  което развърза ръцете на Токио в Китай”.

Политиката по отношение на Япония е била насочена за затягане на японо-китайската война. Англия и Франция, и́ оставят свобода на действие в Китай, за да вържат ръцете на Токио в останалите региони на Източна Азия, в частност, френския Индокитай и британския Сингапур.

Да продължаваме и по-нататък да правим подробен разбор на статията считам за нецелесъобразно, понеже нейното продължение методически не се различава от вече разкритикуваните части. Но следва все пак да се заостри вниманието на няколко немаловажни места.

  „Сталин и неговото обкръжение заслужават много справедливи обвинения. Ние помним за престъпленията на режима против собствения си народ, и за ужасите на масовите репресии”.

Тези твърдения много ясно демонстрират готовността на Путин да „изключи всякакви идеологически и политически спекулации”. По въпроса за отношението на Сталин, по-точно, за провежданата при него вътрешна политика господин президентът стои, колкото и да е странно, на либерални позиции. При това външната политика, по мнението на либералните „историци”, в завземането на Прибалтика, западна Украйна и Белорусия, и на други територии, Путин одобрява. Защо? Това става ясно, ако погледнем на въпроса от класова гледна точка. Вътрешната политика на социалистическата държава е насочена главно за опазването на труда от експлоатация и против приватизацията на средствата за производство, което довежда до ужас всеки капиталист, защото те живеят именно от тази експлоатация, основана върху частната собственост върху средствата за производство. Местоимението „ние” в посочения цитат трябва да заменим с думата „буржоазия”. На нея вътрешната политика на социалистическата държава и се струва страшно престъпление, понеже за нея такава политика е действително смъртоносна, особено за дребните капиталисти, които не могат да си представят как е възможно да преживеят без да експлоатират някого. За това всички слоеве на капиталистите представят Сталин, ръководил и осъществил истинска социалистическа политика, като кървав тиран. Но едрата буржоазия, чиито интереси представлява Путин, крайно положително се отнася към неговата външна политика, целяща разширяване на територията на държавата. Затова президентът е принуден да признае сключването на пакта Молотов-Рибентроп за успех на съветската дипломация, необходим за сигурността на държавата. Но поради двойственото отношение към социалистическото правителство Путин и по този въпрос се обърква, като се присъединява към оценката  за секретните протоколи, направени в период на открита реакция:

„Но напомням също, че Съветския Съюз даде правна и морална оценка на така наречения Пакт Молотов-Рибентроп.В постановлението на Върховния Съвет от 24 декември 1989 година официално са осъдени секретните протоколи като <<акт на лична власт>>, който не отразява <<волята на съветския народ, който не носи отговорност за този сговор>>”.

По такъв начин, президентът, одобрявайки присъединяването завладяването на територии от Полша, споделя изцяло дяснолибералното отношение към Сталин.

По нататък Путин допуска няколко нападки срещу комунистите.

„Напомнят за себе си жестоките грешки, породени от революцията и Гражданската война, нихилизмът, издевателското отношение към националната история, традициите, вярата, които се опитаха да насаждат болшевиките, особено през първите години след идването им на власт. Но общото настроение на съветските граждани и нашите съотечественици в чужбина, беше различно – да съхранят, да спасят Родината. Това беше истински, неудържим порив. Хората търсеха опора в истинските патриотични ценности”.

Този цитат е пропит с идеализъм и не бихме го привели, ако не беше толкова открито антикомунистически. Болшевиките за сетен път се опитват да бъдат представени като русофоби от най – реакционните и шовинистични елементи на едрата буржоазия. Първо, презрителното отношение към дореволюционната история (Путин използва думата „национален”, без да обяснява, коя нация има предвид) е било породено от ниското културно-образователно равнище при царизма и неразбирането на марксизма. Марксисткото разбиране на историята забранява отхвърлянето на някакви нейни фрагменти. Второ, това, че е традиционно, не винаги е хубаво (при нормалния ход на историята старото е по-лошо от новото). Трето, религиозната вяра е антинаучна. Често неоправдано твърдите мерки за борба с религията са били снемани. Повтарям, религията е предизвикана от ниското културно и образователно ниво, за което са виновни само владетелите на Русия, които загубихме (надявам се, завинаги). Между другото, защо да не си спомним как се е състояло Кръщаването на Русия? То се е извършило по много по-жесток начин, православните свещеници изобщо не са проявявали уважение към традиционните вярвания на славяните. И четвърто: хората са се сражавали не за абстрактното понятие Родина, а за свободата, своята, на роднините, на приятелите, свободата, която са завоювали техните бащи и деди, извършвайки Революцията, и я защитили през Гражданската война. И в нея, и във Великата Отечествена хората са се ръководили далеч не само от „истинските патриотични ценности”, много отдавна приватизирани от буржоазията.

Да приведем също пример на много по-тънка пропаганда на антикомунизма:

„Такива „дейци”, като Петен, Квислинг, Власов, Бандера и техните слуги и последователи, макар и да са облекли дрехата на националната независимост или свобода от комунизма,са предатели и палачи”.

  На пръв поглед може да ви се стори, че няма никакъв антикомунизъм, дори обратното. Но Путин приравнява борбата за национална независимост с борбата за „свобода от комунизма”. Комунизмът се представя като някакво робство, против което трябва да се води борба, както за националната независимост. Президентът Путин, привидно се възмущава от решението на Европарламента за вината на СССР по разпалването на Втората световна война, като контрабандно прокарва в статията си приравняването на комунизма с фашизма!

В заключителната част на статията си, Путин разсъждава за ООН. Тя, по мнението на президента, изцяло се справя със задачите си, защото регионалните войни не прерастват в световна. За да се разбере погрешността на този извод, просто трябва да знаете фактите. Втората световна също се предшестваше от няколко войни: завладяването на Манджурия от Япония през 1931г., между Италия и Етиопия през 1936 г., гражданската война в Испания през 1936-1939 години. Но само една от тях (нападението на Германия срещу Полша през 1939 г.) прерасна в световна. Дори Японо-Китайската война, започнала през 1937 година, не провокира световен конфликт, а само се разшири. Лигата на нациите не можа да предотврати няколкото регионални войни и в края на краищата, количеството премина в качество, поредната регионална война се превърна в световна.

Путин твърди, че разумните лидери, водещи страните с помощта на ООН ще предотвратят третата световна. Но това твърдение, както и преобладаващото написано в статията на президента, за съжаление, е идеалистическо. Всички разумно мислещи хора (т.е. материалистически) трябва да разберат, че никаква организация, действаща в рамките на капиталистическия строй, не може да предотврати войните. Това се доказва с наличието на няколко „империалистически акули”, големи империалистически държави, на които им става все по-тясно. Ако по-рано войните (в Ирак, Югославия и др.) се водеха от империалистическа държава (или група от такива държави) срещу антиколониалните режими в слаби страни, то сега слабите страни се превръщат в бойно поле за враждуващите по между си империалистически хищници. Такава е, например, войната в Сирия. Само взимането на властта от трудещите се в големите страни могат да поведат човечеството към мир и процъфтяване, а не от върховете на световните сили (и по-точно от техните лакеи) и не чрез правото на вето в Съвета за сигурност в ООН, така защитавано от Путин.

Да обобщим. Статията на Путин не съдържа нищо ценно за историческата наука. Но тя е написана от главния политик на съвременна Русия и е важен симптом на болестта наречена фашизация. Тя има за цел да внуши на хората фашистките духовни ценности. Тя отразява стремителното нарастване на империалистическите стремежи на руската буржоазия, което може да доведе (и непременно ще доведе, ако не се събуди пролетарското съзнание) не само до установяване на фашизъм в Русия, но и до трета световна война. Комунистите трябва да работят, както не са работили никога до сега (дори и в периода на Втората световна). Досега човечеството не е заплашвано от такава опастност. На империализма може да се противопостави само мощна и силна международна организация. При това такава достатъчно силна организация няма в момента, нито в Русия, нито в Америка. В този момент такава няма дори и на национално равнище. Пред комунистите стои важната  и сложна задача – да се организира международния пролетариат. Сега това е невъзможно, но хроническата криза на капитализма създава обективните условия за нарастването на класовото съзнание. Всички комунистически организации трябва да работят върху създаването на субективните условия, така, че навреме в относително близката революционна ситуация, съзнанието на масите също да бъде революционно. Съдбата на пролетариата е съдбата на човечеството. Пролетарии от всички страни – съединявайте се!

Тигран Татян                   превод Милчо Александров

Tags: