ПАКТЪТ РИБЕНТРОП – МОЛОТОВ ПОМОГНА НА СССР ДА СПЕЧЕЛИ ВРЕМЕ ПРЕДИ ВОЙНАТА

pakt

Главните въпроси за пакта Рибентроп – Молотов, сключен преди 80 години

Игор ЕМЕЛЬЯНОВ

На 23 август 1939 г. в Москва съветският премиер Молотов и министърът на външните работи на Германия Рибентроп са подписали договор между СССР и Германия. Страните се задължили да не се нападат взаимно и да спазват неутралитет в случай на военни действия с трета страна. Но имало и секретен протокол към пакта, според който Берлин и Москва поделяли сфери на влияние. В немската сфера влизала Полша и западната част на Литва. В съветската – западната част на Белорусия и Украйна, Прибалтика, част от Финландия и Бесарабия. И след 10 дни частите на вермахта вече влезли в Полша. А Червената Армия се появила в западна Белорусия и Украйна в края на септември 1939 г., когато правителството на Полша вече избягало и останките на полските войски даже не оказвали съпротива на червеноармейците. За значението на този пакт за СССР и целия свят в. „Комсомольская правда” разговаря с известния историк Леонид МАКСИМЕНКОВ.

А къде е бил Сталин?

– Защо пакт Рибентроп – Молотов, а не Сталин – Хитлер?

– Молотов е бил премиер и е съвместявал своя пост с ръководството на външнополитическото ведомство. Логично би било от немска страна да го подпише Хитлер. Но го подписал външният министър Рибентроп. Сталин е бил секретар на ЦК на партията. Не че той не е имал право да подписва междудържавен договор, но е бил ката римския папа – над тези неща. Затова, когато на 22 юни 1941 г. Германия  вероломно нападнала СССР, то към съветския народ се обърнал не Сталин, а човекът, подписал пакта – тоест Молотов.

– Защо ни е бил нужен този пакт?

– Печелене на време. С договор е по-добре отколкото без договор. Ситуацията в Европа била показателна. Чехословакия имала пактове с всички. Но никой не й помогнал, когато Хитлер влязъл в западната й област Судетите. СССР искал да помогне (имали сме договор с Чехословакия) – но Полша не пропуснала наши войски, тъй като във Варшава имало силни антисъветски настроения.

– А ако не бяхме подписали?

– Немците все едно щяха да влязат в Полша. И бързо щяха да стигнат до нашите граници от 1920 г. Щяха да са пред Минск. И съдбата на милион и половина евреи в западна Украйна и Белорусия, щеше да е трагична – а така те се спасили с евакуация през 1941 г. И това е било даже не толкова мирен отдих за СССР, колкото време и възможност за консолидация на съветското управление – сплотяване на всички слоеве за икономически и военен устрем.

Документът „разрешил” да се воюва?

– Защо ни обвиняват, че с този пакт Сталин позволил на Хитлер да разпали война?

– Преди това Германия вече погълнала Австрия. Завзела чешката област Судет с голяма част немско население (и никой не защитил Чехия!), състоял се Мюнхенския сговор. Преди това нарязаха Елзас и Лотарингия. Ние се оказахме последните в Европа, които се договориха с Германия. Ставаше дума за оцеляване, за съдбата на държавите – и всеки се спасяваше както може.

– Западът не е очаквал такъв  „сюрприз” и от Москва?

– Подписването на пакта объркало картите на западните държави, преди всичко Франция и Великобритания. Америка водила политика на неутралитет – нас това не ни засяга, това са европейски проблеми. А нашият посланик в Британия Майский писа, че няколко дни Лондон бил в шок. И може би без пакта Франция и Великобритания нямаше да обявят война на Хитлер, за да си хапне Полша и да тръгне по нататък на изток. Съюзниците се оказали въвлечени във война в състояние на ирационален шок.

– В Лондон и Париж не могли да простят на Москва собственото си късогледство и политика на двойни стандарти?

– Те залагали всичко на похода на Хитлер на Изток. В Лондон и Париж сляпо вярвали в нацистката пропаганда, непримиримите противоречия на нацизма и болшевизма и тем подобни. Западът до последно хранел илюзии, че Хитлер ще се хвърли на азиатската цивилизация, а те ще останат наблюдатели. Случило се точно обраното. Пактът ги лишил от разсъдък.

Кой какво получил?

– След пакта СССР временно се отказал от антифашизма?

– Риторика се изменила. И никой не отрича, че Червената Армия минала границата с Полша в средата на септември 1939 г. Но е станало обединение на белоруския народа в единно семейство. И в Украйна никой не оспорва факта: съвременната украинска държава беше създадена благодарение на пакта Рибентроп – Молотов. Практически в днешните граници. И защо Литва не е против това, че по този пакт тя получи Вилно (Вилнюс. – ред.), откъснат от Полша? И той веднага бил провъзгласен за столица на литовската държава? И Каунас вместо Ковно. Така че всеки е получил по нещо.

– В секретния протокол към пакта в сферата на интереси на СССР се включвала и част от Финландия…

– Това е била някаква хитрост. Хитлер прекрасно е знаел всичко за финския маршал Манерхайм – че той няма да се договори с руснаците. Тази страна е била начело с прогермански диктатор. В съветския Нарком на външните работи прибалтийският отдел включвал Финландия. В нашите представи тя е била прибалтийска страна. И затова това е била немска уловка.

МИТОВЕТЕ ОКОЛО ПАКТА

  1. В навечерието на пакта отменили ежегодния авиопарад в Москва

– Авиопарада в Тушин не е отменен. На 11 август имало решение на Политбюро: авиопарада се насрочва за 18 август. В Деня на военно-въздушните сили. Но др. Сталин дал заповед: да се съкрати броя на продаваните билети от половин милион на 300 хил. Участвали много по-малко самолети и парашутисти. Един вид се давал сигнал, в това  число и на Германия: СССР преминава на мирни релси.

  1. Сталин поръчал във Франция антифашистки филм, но изведнъж отменил поръчката

– В началото на август 1939 г., подозирайки играта на Париж с Хитлер, Сталин все едно заделил пари за поддръжка на главния враг на Хитлер във Франция – писателя антифашист Фойхтвангер. За снимане в Москва на съвместен филм. Но така и не го заснели.

  1. След подписването на пакта Сталин вдигнал тост за Хитлер

– Няма документални свидетелства за това.

ВПРОЧЕМ

Кой се е договорил с хитлерова Германия преди Москва

– 1933 г. Пакт на четирите – Германия, Италия, Франция и Великобритания. Подписан в Рим на 15 юли за политическо сътрудничество „за отстраняване на заплахата от война в Европа”.

– 1934 г. Пакт Пилсудски – Хитлер. Договор за ненападение между Германия и Полша включвал търговия, мореплаване, медии и т.н.

– 1935 г. Англо-германско морско съглашение. Лондон позволил на Берлин да доведе мощта на немския флота до 35% от мощта на британския – при равенство на силите на подводните флотове.

– 1936 г. Антикоминтерновски пакт Германия – Япония. Военен съюз за борба с комунизма, към който се присъединили Италия, Испания, Румъния, Финландия, България, Дания, Хърватия и Словакия.

– 1938 г. Мюнхенското съглашение. Германия – Италия – Франция – Великобритания се договорили за предаване на Берлин на Судетската област на Чехословакия.

– 1939 г. Договори за ненападение на Германия с прибалтийските страни.

Tags: