УКРАЙНА – ПОГЛЕД ОТВЪТРЕ

kpu

Вл. Пронин

  Трагичните събития, ставащи в последно време в съвременния свят, са предизвикани от борбата на прогресивните сили на човечеството с агресивните стремежи на световния, преди всичко – американския, империализъм, не прекратяващ своите намерения да възстанови световното си господство, установило се след краха на социализма в СССР и страните от Централна и Източна Европа и загубено през последното десетилетие.

В този промеждутък от време американският империализъм не постигна своите цели в Близкия Изток, където реакционните ислямистски сили, хранени, организирани и въоръжени от империалистическите държави и реакционни режими от страните от  Персийския залив, излязоха от контрол.

Още по-обидно поражение империализмът претърпя в Русия, където «бяло-блатната революция», провокирана от Запада с помощта на неговата «пета колона» поради недоволството от последните изменения във външната политика на Русия, избрала по- самостоятелен път и еднозначно демонстрирала стремеж да си възвърне статута на велика сила. …

Но основният удар беше нанесен в Украйна, събитията в която от средата на ноември  2013 година и до сега са в центъра на вниманието на европейската и световната общественост. Масовите безредици в столицата на Украйна започнаха веднага след отказа на президента на Украйна Янукович да подпише икономическата част от споразумението  с Европейския Съюз, защото той изведнъж изясни очевидната опасност от икономическа катастрофа за отслабналата украинска икономика в случай на неравна конкуренция с евтините западноевропейски стоки. На киевския Майдан на Независимостта излязоха млади фашисти от национал-радикални групировки, в това число, от организации на  фенове на футболни клубове, принадлежащи на олигарси, студенти, голяма част от  които в самото начало бяха студенти-униати от Лвов (униатска или гръко-католическа църква – православна църква, признаваща върховенството на римския папа). Към тях незабавно се присъединиха неонацисти от открито действащите в Украйна партии от типа на «Свобода», (първоначалното название на която беше Социал-националистическа партия на Украйна) и други организации от откровено национал-фашистското крило от типа на УНА-УНСО, а също и другите националистически групировки, които в хода на кървавите стълкновения на Майдана и в неговите околности се оформиха като «Десен сектор». Всички те през последното десетилетие минаха военизирана подготовка в тренировъчни лагери на територията на Западна Украйна и в бившите съветски републики от Прибалтика финансирани от западните спецслужби и местните олигарси. Към тях  се присъедини част от измамената от демагогски лозунги проевропейски настроена младеж, а също и буквално въкръсналата от пепелта след краха на социализма в СССР дребна буржоазия от  града и селото (магазинери, собственици на частен автотранспорт, дребни фермери) и докарани от запада на Украйна, където особено силно е влиянието на неонацистите, местни маргинали, заедно станали в крайна сметка таран и пушечно месо за осъществяването на въоръжения държавен преврат. Резултат от събитията на Майдана  беше поражението на намиращите се тогава на власт дълбоко провинциални олигарси от  Донецки регион, чието протеже беше Янукович и в чиято полза той провеждаше тази вътрешна политика, която и предизвика недоволство на конкурентите от Юга, Запада и Центъра на Украйна. В резултат на власт дойдоха национал-фашистки сили заедно с редица национал-демократични партии, които в социално-националистичната демагогия и политическа практика почти не отстъпват на най-крайните неонацисти. Това не можеше да не се отрази веднага по най-отрицателен начин на ситуацията на Юго-

Изтока на Украйна и в Крим, тъй като тържествуващите националисти и техните съюзници от Майдана веднага предприеха редица провокационни действия, в частност, приеха редица закони, ограничаващи правата на руското и рускоезичното население, представляващо мнозинство в тези региони на Украйна.  Крим, където основното население са етнически руснаци и произволното решение от 1954 г. за присъединяване на който към Украйна само по себе си беше грубо нарушение на основополагащите принципи на ленинската национална политика, след провеждането на референдум, резултатите от който бяха лесно предсказуеми, вече е загубен, а в индустриалното сърце на Украйна – Донбас, където винаги са били силни антинационалистическите и интернационални настроения, избухна народно въстание, което днешната украинска власт, която по своята същност е марионетка на Запада, действайки по негови преки указания, се наложи да потуши жестоко по най-безмилостен начин с използване на артилерия и бронетехника. Всичко това струва на украинския народ няколко хиляди убити и десетки хиляди ранени и осакатени. Из цялата страна по гробищата се появиха хиляди украсени с националистическа символика гробове, а по улиците на столицата и други градове и села на Украйна може да се срещнат стотици осакатени в униформи. Разрушена е икономиката на Донбас. Но до сега взривоопасната симбиоза във властта на национал-либералите и национал-неофашистите не постигна никакви решаващи резултати. Въоръжените сили и силовите органи ненавиждат тази власт, а наказателните батальони от неофашисти с къде по-голям ентусиазъм се занимават с грабежи и разправи с мирното население, отколкото да се сражават на предната линия. Как ще завършат  събитията в Украйна сега няма да се ангажира да е предскаже никой, защото в този конфликт, провокиран от Запада, преди всичко, САЩ, се включиха други европейски страни и Русия. За голямо съжаление, в Украйна сега не се вижда сериозна и авторитетна партия или движение, способно да оглави народната съпротива срещу «петата колона» на Запада, управляваща днес в Украйна.

Компартията на Украйна, съсредоточила се в предишните години на парламентарна дейност, е принудена в критичен момент да констатира като резултат от това отсъствие на контакти с работническата класа и като следствие невъзможност да привлече макар и един що-годе сериозен трудов колектив в своя защита, принудително зае крайно внимателна позиция, за да не подставя редовите членове на партията под угроза от разправа от страна на реакционния режим и неговите неофашистки прислужници. Обаче това не помогна и парламентът прие йезуитски закон, фактически забраняващ дейността на компартията. В конкретните условия на днешна Украйна това доведе до фактическо прекратяване на комунистическата преса….

На жестока критика и сурови нападки се подлага Партията на Регионите, лишена от власт в резултат от победата на Майдан-2. Това някъде предизвиква съчувствие, но все пак в украинското общество се съхранява недобър спомен за неистовите кражби и преразпределение  на собствеността, с които се съпровождаше целият период на пребиваване във властта на протежето на регионалите Янукович, което в крайна сметка и помогна на най-крупните олигарси, на проамериканските и дяснонационалистически политически сили да изкарат на Майдан-2 значителна част от дребната буржоазия и националистически настроената младеж.

Сега в Украйна се запазва патова ситуация. Нито една от противоборстващите страни не чувства в себе си сили да победи с военни средства. САЩ и НАТО не искат самоубийствена война с Русия и едновременно не считат възможно за себе си до отстъпят толкова лаком залък като Украйна. От своя страна Русия, все повече стремяща се да възстанови своя статут на велика сила, също няма да се откаже от подкрепата на Донецка и Луганска народни републики. Самите противоборстващи страни много зависят от великите държави, поддържащи ги политически и материално, за да рискуват да се опитат независимо от тяхната воля да разсече със силови методи този гордиев възел на украинската политика.

Най-добър изход от кризата, позволяващ на двете страни в конфликта в някаква степени да спасят репутацията си, би било решение на проблема по приднестровски образец, т.е, предоставяне на метежния Донбас разширена автономия. Но за сега това не искат да признаят нито правителството на киевската хунта, нито техните високи покровители от Запада. Колко дълго ще продължи това противостоене, за сега не е ясно и едва ли някой сериозен политик може сега да предскаже.

Като цяло властта на хунтата, която благодарение на безумния натиск върху журналисти, принудително, а някъде и по зова на сърцето, верноподанически служещи на режима, поддържат практически всички украински масмедии, все повече губи подкрепа в обществото. Възможно е скоро или малко по-късно, когато читателите вземат в ръце този брой на нашия вестник, някоя политическа сила, която за сега не се проявява, да вдигне народа и въоръжените сили против нея. Още повече, че днешната коалиция напомня  сборище от паяци и скорпиони в една лодка. Няма никакво съмнение, че тя рано или късно ще се взриви под въздействие на центробежните сили вътре в самата коалиции и на президента Порошенко няма да остане друг избор, освен да назначи извънредни парламентарни избори, за които говорят всички в страната като за нещо идва ли не вече решено и които разбира се ще внесат радикални промени в политическата палитра на украинския парламент. И може би след това ще последват и извънредни президентски избори. Във всеки случай Украйна се нуждае от смяна не само на вектора на властта, но и преди това трябва да се избави от проклятието, тегнещо над нея от деня на получаване на тъй наричаната Независимост след краха на Съветския Съюз, когато на власт по ред идват една олигархична клика, сменяна от друга и при това непременно сервилничеща пред Запада. След победата те са загрижени само за едно – как да ограбят своя съперник, претърпял поражение в борбата за власт, придружено с правото да делят и отнемат собственост. В този смисъл еднозначно по-добре се подрежда ситуацията в Русия, където Путин смачка олигарсите и не ги пуска в политиката.

Имат ли място в това комунистите? Разбира се имат, но за сега те никак не могат да организират борбата за ликвидиране на олигархическия строй, капитализма въобще. И само след изгонване от властта на олигарсите, прекратяване на техните «безсмислени войни княжески» (Карамзин) трудещите се ще получат възможност да се съсредоточат над борбата с цялата буржоазна класа за възраждане на социализма в нашите родини.

Tags: