ЧЕРНИ ДНИ И ГОДИНИ

cerni godini

Черная полоса /черна ивица/ – така руснаците наричат тежък период в някакъв процес, в някаква работа, в отношенията, в самия живот на човека. И в живота на цялата страна!

Нашата страна, нашата родина преживява такъв черен период в своята история. Този черен период е свързан директно с трагедията от реставрацията на капитализма, т.е. от временното движение на страната не напред по пътя на диктувания от Закона за общественото развитие исторически процес, а назад – към миналото, към обществото с частна собственост, пазарна икономика и експлоатация на човек от човека, на разделението на бедни и богати. За многочислените беди, които донесе този черен период на нашата страна и народ знаят всички. И именно така народът нарича тези страшни събития, които неминуемо съпровождат нахлуването в нашия живот на капиталистическите порядки.

През октомври 1993 г. по заповед на Елцин бяха разстреляни защитниците на Дома на Съветите и не случайно този октомври бе наречен черния октомври. Този разстрел стана черна страница от историята на буржоазния режим, а героичната борба на защитниците на Дома на Съветите стана пример и репетиция за бъдещото победно въстание. Но чернотата продължи да се разлива из цялата наша страна, по всички нейни републики. Черни облаци покриха цялата сфера на нашия живот – от промишлеността и селското стопанство до образованието и културата. Със своя черен смог те отровиха взаимоотношенията между хората, доверието се смени с недоверие и подозрителност, другарската взаимопомощ и дружба се смениха със злоба и омраза.

Декември 2011 г. стана поредната черна дата в историята на нашата обща страна – в град Жанаозен, Казахстан, бяха разстреляни стачкуващите работници от нефтодобивната и нефтопреработвателната промишленост, които осем месеца водиха борба за достоен живот. В акциите на работниците взеха участие над 18 хиляди души. Разстрелът показа зверското лице и кръвожадната същност на буржоазния режим и стана нова черна страница в черната книга на капитализма. А проявената твърдост, мъжество и солидарност завинаги свързаха казахстанските работници с началото на новия революционен подем.

Но там, където буржоазният режим не получи достатъчен отпор, той става все по-престъпен, набира обороти и придобива все по-явни фашистки черти. И ето вече трета година гърмят изстрелите и взривовете в миньорския Донбас. Броят на жертвите –  убити, безследно изчезнали и измъчвани от бандеровците – се измерва с десетки хиляди. Ранените са не по-малко, а бежанците надхвърлят един милион. Прекършени човешки съдби, осиротели дечица, съсипани старци, разрушени домове, училища, болници, детски градини, промишленост, селско стопанство, навред разруха и мъка. Тази война, която властта в Украйна води срещу собствения си народ, стана най-черната страница от нашата обща история. Но в отговор на зверствата на фашистите на борба се вдигна целия трудов Донбас. И сега на много места опълченците развяват червеното знаме на борбата за социализъм, на бойното поле се формираха първите нови интернационални бригади, където рамо до рамо се сражават комунисти и безпартийни, донбасци и солидарни с тях другари от други страни. Това са първите кълнове на бъдещата революционна борба за социализъм, възроди се надеждата, че народите на необятната страна ще продължат своя път към светлото комунистическо бъдеще, отново ще станат маяк за трудещите се от цял свят.

Народът знае, че черните периоди неминуемо ще се сменят със светли. Това е така. Но в обществения живот не се случват приказни чудеса. Черните дни и години на капитализма разкриха неговата безчовечна същност, неговото варварство, неговата разрушителна за живота на страната и отделния човек роля. Но те ни доведоха и до извода, че на нашата страна, на хората на труда, на всички честни граждани, на подрастващото поколение е необходим социализмът.

А горчивият и героичен опит от октомври 1993 в Москва, от 2011 г. в Жанаозен и от войната в Донбас, станаха пролог на съзнателната борба на народа, на решителни действия по пътя на борбата за нашето социалистическо бъдеще.

от руски

Tags: