147 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ГЕОРГИ КИРКОВ – МАЙСТОРЪТ

Големият строител на Българската комунистическа партия през нейния тесносоциалистически период, най-близък другар и съратник на основоположника на социалистическото движение у нас Димитър Благоев, пламенният работнически трибун Георги Кирков – Майсторът, е роден на    15 август 1865 година в Русе. След завършване на основното си образование той отива в Русия, където завършва гимназия. Там Кирков се запознава с идеите на велеките руски революционни демократи Херцен, Чернишевски и Добролюбов, произведенията на които чете с голямо увлечение. По-късно, като студент във Виена, попаднал в средата на марксисти, Кирков се запознава с марксизма и се завръща в България като дълбоко убеден марксист със сериозна научна подготовка. С влизането си в Партията той рязко се отделя от останалите партийни членове с огромната си марксическа и културна еродиция и бързо се налага като ръководител от голям мащаб. На него се възлагат големи и отговорни задачи, които изискват много знание и умение.

На революционното дело на работническата класа Георги Кирков посвети целия си живот. Наред с Димитър Благоев и Гаврил Георгиев Георги Кирков води упорита борба срещу всички опити за опортюнистически отклонения в Партията, за изчистване редовете и от общоделския опортюнизъм през 1903 година.

Георги Кирков е секретар на Партията в продължение на петнадесет години. Той заедно с Димитър Благоев, Гаврил Георгиев и други я изгражда като авангард на работническата класа, като организатор и ръководител на борбата на масите. Той застъпва гледището (близко до ленинизма) за Партията като преден организиран отряд на работническата класа – в Партията не може да има разноезичие и фракции, необходима е здрава, желязна дисциплина. Кирков възпитава партийните членове в дух на готовност на всякакви жертви за Партията.

В борбата за създаване и укрепване на Партията Георги Кирков използва до съвършенство две мощни оръжия – печатното и живото слово. Кирков е блестящ ненадминат журналист. Той създава и дълги години редактира „Работнически вестник”, който изиграва важна роля за пробуждането и организирането на работническата класа у нас, за свързването на работническата класа в България, за свързването на Партията с широките трудещи се маси и ръководството на рехните борби. Талантливото перо на Георги Кирков допринася извънредно много, за да може „Работнически вестник” да изпълни тази си роля. Неговите статии, фейлетони, бележки въздействуват с огромна сила. Кирков е изключителен оратор. Със живото си слово той влияе на масите – ентусиазира ги, вдъхновява ги, разобличава и осмива враговете, нанася им тежки удари. Неговият талант на ненадминат оратор и народен трибун се проявява в цялото си богатство, разнообразие и сила.

По време на първата световна война Георги Кирков заедно с цялата партия заема мъжествена позиция против войната. Вярна на идеите на пролетарския интернационализъм, нашата партия разобличава не само шовинизма на българската  буржоазия, но и „социализма” на водачите на Втория интернационал. Партията води борба, макар и непоследователно, за разлагането на фронта, за поражение на буржоазията.

През 1917 година Кирков като представител на нашата партия в Стокхолмската конференция подписва заедно с болшевиките Стокхолмското възвание на цимервалдската левица, което издига главните болшевишки лозунги против войната. Това е документ от историческо значение за нашата Партия, който отбелязва важен етап по пътя на нейното приближаване към ленинизма.

Кирков, както  Благоев и цялата Партия, посреща с възторг Великата Октомврийска социалистическа революция и следи с интерес победите на съветската власт. Кирков пише историческото възвание на нашата партия, разпространено в края на декември 1917 година, с което българските работници и селяни се призовават да следват примера на руските си братя. До последният си миг той настоява Партията на българските работници да бъде: „Под знамето на Ленин, на болшевизма!”

Tags: