СЪВРЕМЕННИТЕ БУРЖОАЗНИ И РЕВИЗИОНИСТИЧНИ ИКОНОМИЧЕСКИ ТЕОРИИ – ОПИТ ЗА УВЕКОВЕЧАВАНЕ НА КАПИТАЛИЗМА

 

                                                                                                                                                     Вл. Цеков

 

Една от любимите теории на десните социалисти и социалдемократи е дребнобуржоазната теория за „Кооперативния социализъм”. Тя утвърждава възможността за мирно преобразуване на капиталистическото общество върху социалистически начала чрез развитие на кооперацията и постепенно разпростиране на нейния контрол върху сферата на обръщението, а след това и върху производството. Тя отхвърля идеята за класовата борба, пролетарската революция и диктатурата на пролетариата, отрича марксистката теза за обществената собственост като икономическа основа на социализма. По своя характер едрата машинна индустрия изисква обобществяване в държавен мащаб. Ето защо концепцията за т.н. „Кооперативен социализъм”, която предполага преминаване на предприятията и учрежденията в собственост на отделни трудови колективи, няма нищо общо с научния социализъм. Задачата на социализма, според Вл. И. Ленин, се състои в това всички средства за производство да станат собственост на целия народ, а съвсем не в това, съдилищата да се предават на съдебните служещи, а банките – на банковите служещи. В идеологически план поборниците на „кооперативния социализъм” разглеждат кооперацията като удобно средство, като инструмент за установяване на класов мир и класова хармония между труда и капитала. Неправилността и безпочвеността на тази дясносоциалистическа теория са очевидни –  обществено-икономическият строй може да бъде изменен само чрез замяна на едни производствени отношения с други, по пътя на класовата борба на работническата класа, събарянето на господството на буржоазията и установяването на социалистическата собственост върху средствата за производство. Характерът на кооперативната собственост се определя от господстващите в обществото производствени отношения. Затова при условията на капитализма кооперативните предприятия неизбежно стават капиталистически. Критикувайки утопизма на старите $кооперативни” социалисти, прокламиращи мирно врастване на капитализма в социализма с помощта на простата кооперация, без революционно събаряне властта на капитала, Ленин подчертава решаващото значение на политическата власт при оценяване природата на кооперацията. Когато властта е в ръцете на пролетариата, а средствата за производство са одържавени, самото нарастване на кооперацията – пише той – за нас е тъждествено с нарастване на социализма. Като фалшифицират съвременната действителност, проповедниците на „кооперативния социализъм” се опитват да докажат, че развитите империалистически страни вече изпитват „социалистическото” въздействие на кооперацията. Те заявяват, че тези страни вече са „държави на всеобщото благоденствие”, чиято икономика има смесен характер и обединява три сектора: социалистически /кооперативен/, регулярен /държавен/ и неконтролиран /частно-капиталистически/. С твърденията за засилващата се роля на кооперацията в капиталистическата икономика се цели да се завоалира изострянето на класовите противоречия в капиталистическото общество.

„Теория за пазарния социализъм” – любима на всички ревизионисти, социалдемократи и всякаква антикомунистическа паплач, попаднала в редовете на работническото движение, а някъде даже и оглавила „комунистически” партии. Това е антимарксистка икономическа теория, според която пазарните отношения са главен регулатор на икономическия живот в социалистическото общество. Привържениците на тази теория смятат, че основа на управлението на икономическите процеси са методите на пазарното регулиране, като ги противопоставят на държавното централизирано планиране на народното стопанство. Те свеждат народностопанския план до второстепенен фактор, който фактически зависи от стихийно формиращите се пазарни отношения. Централен проблем на т.н. „пазарен социализъм” е въпросът за собствеността. Неговите привърженици отричат необходимостта от общонародна /държавна/ собственост върху средствата за производство; според тях адекватен израз на социалистическите икономически отношения е груповата собственост. В съответствие с това концепцията за „пазарния социализъм” отхвърля ръководната роля на социалистическата държава в народното стопанство, издига се искане за отделяне на икономиката от държавата и предаване на предприятията в собственост на отделните колективи, като интересите на отделните предприятия можели не само да не съвпадат с интересите на социалистическата държава, на цялото общество, но дори да им се противопоставят, да се издигат над тях. Сега на всеки непредубеден човек би трябвало да му стане ясно към какво призоваваха ръководителите на Българската уж-социалистическа партия от близкото минало. Ненамеса на държавата в икономиката и предаване на предприятията в собственост на трудовите колективи; даже на всеки работник беше издадена и акционерна книжка, с която той ставал съсобственик на предприятието, в което работи. Необходимо ли е да се доказва в чии ръце са тези предприятия днес – в хищническата паст на новите капиталисти. Жалко за редовите социалисти, които искрено вярваха в своите ръководители, а някои и до сега вярват. Към тях трябва да се отнасяме като към болни хора, попаднали под някаква наркоза и да им помагаме да се отърват от тази зависимост. Но това е друга тема.

На практика теорията за „пазарния социализъм” води до принизяване на общонародната /държавна/ собственост, до нейното раздробяване и разграбване и в последна сметка до разпадане на единното народно стопанство, до стихийно и анархистично развитие на стопанството, до възраждане на капиталистическите форми на конкурентна борба между предприятията, до реставрацията на капитализма – всичко това, което се случи у нас.

В модела на пазарния социализъм главното ударение се поставя върху възраждането на стоковото производство и пазарните отношения във формата, в която те съществуват при капитализма. Предприятията, изхождайки от пазарната конюнктура,трябва сами да определят обема и номенклатурата на производството, да реализират продукцията си на пазара при условията на конкуренцията и свободно образуващите се пазарни цени, след изплащането на данъците предприятието само реализира печалбата, а при дефицит се разорява и работниците и служителите остават на улицата, без препитание за тях и техните семейства. И ето ни „добре дошли”, в капитализма! Безработица, глад, мизерия, грабежи, убийства, болести – да ни е честито!

При условията на „пазарния социализъм” държавата фактически се лишава от организиращата и ръководна роля в икономическото развитие на страната. Научното управление на народното стопанство в социалистическото общество няма нищо общо с възгледите, пропагандирани от така наречените пазарници; теоретически е доказано и е потвърдено от практическия опит, че основа на икономическия строй на социализма са общонародната собственост върху средствата за производство и централизираното планово ръководство на икономиката. Партии, в чиято програма не са залегнали тези основни положения и които във всекидневната си работа дори не се докосват до тях, не са социалистически, да не говорим за комунистически. Това са демогогски партии, които слугуват и работят за едрия капитал и заблуждават народните маси. Да погледнем програмата на БСП! Къде там е написано как ще се построи социализъм? Нали тя се именува социалистическа и като такава трябва да се стреми към построяването на социализма. Или, може би, пази това в тайна, да не би някоя друга партия да  я изпревари. А що се отнася до всекидневната дейност на нейните ръководители, сами можем да преценим за какво говорят. Къде е тук речникът на истинския борец за социализъм и комунизъм? Скандали, празнословие, буржоазна риторика, а често и откровено скудоумие. Такива ли хора ще водят обществото към социализма?

Другари редови социалисти! Пред вас има два пътя. Единият е да се освободите от предателите на социализма, оглавили БСП и да върнете партията на правилния път, начертан от Благоев и Димитров. Вторият е незабавно да я напуснете и да се влеете в своето истинско семейство, в Българската комунистическа партия. Ако не направите това, вие ще се превърнете в неволни помагачи на буржоазията, на всички реакционни сили в обществото. Без да направите това социализмът е политически немислим в този момент у нас.

А що се отнася до теорията за „пазарния социализъм”, трябва да ни е ясно, че икономически социализмът е немислим без ръководната организираща роля на социалистическата държава, без народностопанското планиране, основано на общонародната собственост, на познаването и използването на икономическите закони на социализма.

следва

 

Tags: