ГКЧП БЕШЕ РАБОТА НА ГОРБАЧОВ

lukqnov-gorbiОт интервюто на 25.03.2015 година на бившия председател на Върховния Съвет на СССР Анатолий Лукянов за извършената перестройка и провала на реформите.

Преди една година, през март 1985 година на власт в СССР дойде Михаил Горбачов. Само след месец от назначаването му на поста генерален секретар, той, подражавайки на Ленин, огласи своите „априлски  тезиси”, които са приети за началото на перестройката. Докторът на юридическите науки Анатолий Иванович Лукянов изрази възгледите си за събитията с 30-годишна давност пред „Лента.ру”. През 1987-1988 години, той заемаше поста секретар на ЦК на КПСС, през 1988-1989 години беше кандидат член на Политбюро на ЦК на КПСС, през 1990-1991 – председател на Върховния Съвет на СССР.

„Лента.ру”: Какво ви е отношението към перестройката след толкова години?

Лукянов: Така наречената перестройка откри пътя към капитализма. С нея не се занимаваше партията, а група хора около Горбачов. Главна фигура в тази група беше Александър Яковлев – завеждащ отдела по пропаганда към ЦК, секретар на ЦК и член на Политбюро. Без него Горбачов не предприемаше никакви крачки. Именно в кръга на Яковлев започнаха да говорят, че ни е необходим друг социализъм. А в същност тяхната главна цел беше – изобщо да премахнат социализма. Това беше мечтата на появилата се дребна буржоазия в СССР и на интелигентщината.

  Защо „така наречената”?

Този термин се използваше и преди Горбачов, например по времето на Хрушчов, когато се разправяше с наследството на Сталин. Когато чух този термин, си зададох въпроса: перестройка за какво? Реформите са едно, а реставрацията на капитализма е друго нещо. По начало перестройката в нейния истински смисъл беше замислена от Андропов и, разбира се, в нея не се подразбираше удар по съветския строй и съветската система на управление. Перестройката се обърна като враждебно нападение срещу позициите на Андропов, а той до мозъка на костите си беше с марксистки убеждения, застъпник за Съветите, интересуваше се много от историята на този въпрос. Сега след години се вижда добре, как се разминават думите на Горбачов, с неговите дела.

Но първоначално вие подкрепяхте курса на реформи?

На определен етап аз и Николай Иванович Рижков подкрепяхме идеите за реформи, но не на Горбачов, а тези, които бяха набелязани от Андропов. Аз свидетелствам, че планът за промяна на икономическата политика беше разработен още от Алексей Николаевич Косигин, но за  нейното осъществяване попречиха събитията в Чехословакия. (От редакцията. Що се отнася до Косигинските реформи, които започнаха  да се провеждат при Брежнев, Лукянов се заблуждава. Косигинските реформи се превърнаха в лост който постави съветската социалистическа икономика на капиталистически релси. При социализма натрупването се получава и нараства посредством понижаването на себестойността на продукцията по пътя на въвеждането на нови прогресивни технологии за производство, използването на рационализаторски предложения и т.н.т. Полученото натрупване се разпределя от държавата за безплатно жилищно строителство, безплатно образование,медицинско обслужване, развитие на културата, за производството на евтини стоки за народно потребление. Например, детското бельо струваше копейки и беше достъпно за всяко семейство.Сега, да оборудваш син или дъщеря за училище струва колкото една сватба. Днес стойността на детските асортименти по цени не отстъпват от тези за възрастните. При капитализма добавената стойност отива в джоба на предприемача и може да нараства без да пуска допълнителна продукция, а чрез различни манипулации, като външното оформяне на изделието. От тук директорът на предприятието започва да разполага с огромни средства за производство на допълнителна продукция.Печалбата от реализирането на реализираната но не отчетена продукция отива в джоба на директора. С това се свързва появата и нарастването на нелегалните милионери и мошеници при неосъветската буржоазия. По този въпрос може да се осведомите в книгата на Н А Андреева „За болшевизъм в комунистическото движение”, в сайта на ВКПБ, в раздел Библиотека, стр. 104-105 и нататък).

Нашето Политбюро беше единно, че реформите трябва да се водят към подобряване на социалистическите обществени отношения, чрез ускоряване на развитието на научно-техническия прогрес и обновяване на производството. Но това единство беше фалшиво, някои от членовете на  Политбюро само на думи подкрепяха лозунга „Повече социализъм”, а самите те проповядваха „за несъмнените предимства на частното предприемачество”: частната собственост, свободния пазар, капиталистическия път на развитие.

В процеса на споровете с Горбачовци аз разбрах, че ние не вървим в правилна посока, че отстъпваме от принципите на съветския строй. Под думата „перестройка” всеки разбираше своето, но под нея се криеше смяната на строя. Освен мен, против всичко това бяха старите членове на Политбюро, това изостряше обстановката и принуждаваше Горбачов постоянно да маневрира между двете групи.

  Вие заемахте тогава висок пост и твърдите, че сте били против този път, по който тръгна Горбачов. Защо не се изправихте срещу него и не го попитахте: „Какво правите вие?”

Не мълчах, например изказах се на Пленума на ЦК през 1991 година против обръщането към такъв строй, където изобщо няма да има място за социалистически ценности и обществена собственост, против тенденциите към отслабване на социалната защита на трудещите се, както и против стремежа да се създаде вместо СССР рехава и безпомощна структура като конфедерация или федерация на Пленума на ЦК.

Вие казахте, че е имало две групи в Политбюро, първата група е на Яковлев, а втората?

Групата на ортодоксите, които защитаваше Егор Кузмич Лигачов (член на Политбюро на ЦК на КПСС през 1985-1990 години бел. На „Лента.ру”) Горбачов постоянно се съмняваше във всички, той нямаше познания по икономика и социология, затова слушаше ту Яковлев, ту Лигачов. След това махнаха Лигачов, като използваха за това публикацията на Нина Андреева „Не мога да отстъпя от принципите” в „Съветска Русия” (става дума за писмото във вестника, в която се осъждаше статията критикуваща социализма и в частност политиката на Сталин; писмото излезе на 13 март 1988 година –бел. „Лента.ру”), в която едва ли не Егор Кузмич санкционирал Яковлев, Медведев и Шеварнадзе, като го обвиняваха в застъпничество против преустройството. А след партийно разследване Лигачов беше отстранен от ръководенето на заседанията на секретариата на ЦК на КПСС. Неговото място зае Вадим Медведев.

Защо беше против съветската система Александър Яковлев?

Той дълги години работеше в Съединените Щати. Аз го познавах много добре, той имаше друг подход и друго виждане за съветската власт. Той беше убеден, че съветската власт не може да даде на човек това, което може да му даде капитализма. Яковлев имаше огромно влияние върху Горбачов, отношенията между тях бяха блестящи, той умело оценяваше всяка крачка на Горбачов, хвалеше го.

  Кое е главното постижение на преустройството?

Главното му „постижение” е разпадането на СССР, войни в много от републиките на Кавказ, в Средна Азия и връщането на капитализма.

Разпадането на Съюза започна от прибалтийските републики, те бяха подкрепени от азиатските. Искаха да бъдат независими държави със свои представители в президиума на Съюза. Тоест искаха да се изгради рехава конфедерация. Такива идеи някога доведоха до Гражданската война в САЩ. Тази ситуация можеше да се поправи, но Елцин ускори разпадането на Съюза, той издаде указ, че използването на съюзните закони може да стане само със съгласието на републиките. Тоест започна война на законите. След това обяви, че предприятията, които се намират на територията на републиките, вече са техни. Важна стъпка в развалянето беше промяната на данъчната система. Тя беше изградена по следния начин: данъците постъпваха в Съюза и след това се преразпределяха по републики. Елцин настояваше, да се установи едноканална система, в която данъците оставаха в републиките, а те по свое виждане финансираха Съюза.

На 29-30 юли 1991 година се проведе закрита среща в Ново-Огарево между  Елцин, Горбачов и Назарбаев. На нея Горбачов се съгласява с едноканалната система за данъчно облагане (по този начин СССР се лишава от бюджета на предприятията и банките) и подписва конфедеративен договор без участието на представителите на Върховния Съвет на СССР. Това означаваше разруха. Унищожаване на Съюза въпреки, че народа на референдума на 17 март 1991 година, на който 76,4 процента от съветските граждани гласуваха за запазването на СССР, а след това Върховния Съвет на СССР прие закон за задължителната сила на решението от референдума.

ГКЧП извърши Горбачов на 8 март през 1991 година, той определи неговия състав. Тогава в ГКЧП под ръководството на вицепрезидента на СССР Генадий Янаев бяха включени всички тези, които през август 1991 година видяхме по телевизията. Заминавайки за Крим, Горбачов остави на Янаев да изпълнява длъжността му.

По нататък всичко беше много просто: ГКЧП заседава три пъти и когато проекта за федеративен договор и обръщението към населението бяха подготвени, група от пет човека от ГКЧП (Болдин, Шенин, Крючков, Варенников и Плеханов) пристигнали при Горбачов на Форос. Горбачов ги изслушал, протегнал ръце и казал : „Действайте”.

Имаше ли ГКПЧ шанс да промени ситуацията? Защо не направиха нищо и защо вкараха танковете? Нямаше протестна акция.

Те не изкараха танковете, тях ги изкара Елцин. Нямаше никакъв опит за щурмуване на Белия дом. ГКЧП нямаше намерение да взима властта. Нямаше призиви за преследване и разстрели. ГКЧП се опита да запази съветския строй. Те не бяха против строя, бяха в постоянна връзка с Горбачов, така, че той не трябва да се нарича преврат или пуч.

Запомнете, ГКЧП е отчаян, но лошо организиран опит от група ръководители на страната да спасят СССР, опит на хора, вярващи, че президентът ще ги подкрепи, че той ще отложи подписването на проекта за съюзен договор, който означаваше юридическо оформяне на разрушаването на съветската страна. Но Горбачов не долетя в Москва, той можеше да промени ситуацията, но остана в Крим. Не беше леко, но ГКПЧ се подкрепяше, например, от маршала на Съветския Съюз който беше много уважаван Сергей Феодорович Ахромеев, след това го убиха…

  Тоест, всички съобщения, че ГКЧП е блокирал и държи Горбачов във вилата му във Форос не е истина?

Разбира се! Всичко това е варосано. Никой не го е блокирал, това в последствие беше потвърдено от съда: всички средства за връзка работеха, самолетът му беше готов за полет. Кой го е блокирал? Петима депутати? Само охраната му във Форос беше от 100 човека. Да те поговориха с тях другарски и си заминаха. Те смятаха и бяха сигурни, че Горбачов ще ги подкрепи и ще вземе участие в ГКЧП. Това е!

В резултат ГКЧП проведе три заседания, прие четири така и неизпълнени документи, а след това беше разпуснат с указ на вице-президента. Върналият се в Москва Горбачов санкционира арестуването на членовете на ГКЧП.

  Как си обяснявате такова странно поведение на Горбачов?

Много вярно някога депутатът Телман Гдлян забеляза, че Горбачов вярно пресметнал: при победа на ГКЧП президентът се връща в Кремъл на „червен кон” и е бил готов да използва плодовете на победата, ако загуби, то приключвайки с „пучистите”, той отново влиза в Кремъл, само че сега на „бял кон”. Но подкрепата от Елцин и „революционерите демократи” се оказаха илюзия.

След 21 август, игнорирайки действащата Конституция и законите на СССР, под предлог за някаква подкрепа на комунистите на „пучистите заговорници” Елцин забрани КПСС, конфискува собствеността на партията, закри вестниците, разпусна съюзния Конгрес на народните депутати и Върховния Съвет на СССР. А на 8 декември 1991 година главите на три републики се срещнаха на Беловежката пуща- ликвидират самата съюзна държава. Ето това е истинския преврат. Такава е горчивата реалност на истинския не августки, а именно августко-декемврийския преврат, свързан с преминаването на страната върху релсите на капитализма.

Какво представляваше Генсекът Горбачов? Неговите двама дядовци през 30-те години са били репресирани.Пантелей Гопкало, дядо му по майчина линия, е бил обвинен в троцкизъм и по чудо не е бил разстрелян. Дядо му по бащина линия, Андрей Моисеевич, е бил разкулачен и е бил изпратен в Сибир. По-късно Михаил Горбачов заяви, че разказите на дядо му по майчина линия са станали причина за омразата му към съветския режим. С такова „родословие” е неразбираемо, как висшето партийно ръководство е могло да го препоръча за Генсек? Но и самото Политбюро и ЦК в периода на преустройството повече от 60% се състояха от потомци на „репресирани”.

Публикувано в Съветска история

Сайт на ВКПБ                                    превод Милчо Александров

Tags: ,