ДЕНЯТ НА СВОБОДАТА

                                                                                            vs-pobeda                                               на снимката др.Владимир Спасов

Девети септември е специален празник за всеки прогресивен и трудов човек в България. На този ден през 1944 година беше реализирана мечтата на всеки родолюбив и свободолюбив патриот – освобождава се от германо-българскато хитлеристко, фашистко робство. Под ръководството на комунистическата БРП беше проведено Деветосептемврийското въоръжено народно въстание, извършило дълбоки промени в развитието на родината ни. С помощта на Съветската армия България беше освободена от фашизма и империалистическата робия, и българския народ тръгна по широкия и светъл път към социализма.

Този ден се представя от днешната буржоазна пропаганда, едва ли не, като подарък, или още по-лошо, като заробване на страната ни от СССР.

Само, че за нея нашата партия и народът ни дадоха много скъпи жертви през 21-годишния период на борбата. Тя се разгаря след като предателското правителство на цар Борис сключва съюз с хитлеристка Германия, която най-безцеремонно окупира страната ни. Веднага след вероломното нападение на Хитлер срещу Съветския Съюз, Българската комунистическа партия, която ръководи  освободителната борба на нашия народ, взима курс за решителна, всестранна мобилизация на патриотичните сили в страната. На 22 юни 1941 година ЦК на Партията излезе с позив към българския народ, в който постави пред него „колосалната задача да не допусне по никакъв начин използването на своята земя и своята войска за разбойническите цели на германския фашизъм…”

За подготовката на въоръжената борба бе създадена специална военна комисия. Пристъпи се към организиране на въоръжени бойни групи за диверсионни и саботажни действия, за разстройване връзките на немците, за нападения срещу немски части, бази, складове и други с цел да се създаде пълна несигурност за германците и тяхната българска агентура. В армията се издига лозунгът: „Нито един войник на Източния фронт!” Още през 1941 година се образуваха първите партизански чети в Разложко, Баташко, Карловско и Източното Средногорие, Севлиевско, Габровско и на други места. Засилват се саботажите в производството, селяните криеха храните си.

Тази героична борба е много тежка, с много страдания и жертви. Стотици борци са обесени, разстреляни, отрязани глави се разнасят по селата и градовете, концлагерите и затворите са претъпкани. Но въпреки жестокия терор, борбата се разгаря и сплотява около себе си все повече хора.

През 1942 година Партията полага основите на Отечествения фронт. Георги Димитров предлага програма в която влиза скъсване на разбойническия съюз с хитлеристка Германия, премахване на фашисткия режим, създаване на правителство на Отечествения фронт,  присъединяване усилията на нашия народ за разгрома на германските империалисти, осигуряване на свободно демократично развитие на нашата страна в неразривна връзка със Съветския Съюз и с другите свободолюбиви народи.

Програмата намира широк отзвук сред голямата част от народа. Изгражда се Отечествения фронт като обществено движение, за масова съпротива.

Разгаря се партизанска борба. Малките партизански чети се организират в отряди, които се подкрепят всячески от народа, водят героични сражения с армията и полицията. През пролетта на 1943 година по решение на ЦК страната се разделя на 12 въстанически оперативни зони с общо военно ръководство. В края на 1943 година и в началото на 1944 година в борбата с партизаните е ангажирана 100-хилядна армия и жандармерия. Това е основната причина, поради която Хитлер и цар Борис не можаха да изпратят български войски против Съветския Съюз.

През 1944 година, когато съветските войски громят немските пълчища и се приближават към границите на България, управляващата монархо-фашистка клика, объркана и разложена, се обръща към англо-американския щаб с предложение за безусловна капитулация и окупация на страната. Този предателски план е разбит от бдителността на нашата Партия и настъпващите Съветски войски.

На 26 август ЦК се обръща към всички организации и членове на Партията с историческото окръжно № 4, в което се поставя задачата за незабавно събаряне на фашисткото регентство и правителство на Багрянов чрез въоръжено въстание и съставяне на правителство на Отечествения фронт.

В същия ден Главният щаб на Народната въстаническа армия заповядва: „Да се предприемат повсеместни настъпателни акции и се пристъпи към създаване на места властта на Отечествения фронт. Главните удари да се насочат към центровете, особено там, където може да се разчита на подкрепата на отделни войскови части”.

Българската работническа партия (както се нарича тогава БКП) използва целия си опит и сили, за сплотяване в Отечествения фронт българския народ на смела и решителна борба за събаряне на смъртния народен враг – монархо-фашистката диктатура.

И когато на 7 септември съветските войски навлизат в България, въоръженото въстание е в разгара си. Общата стачка на миньорите от Перник, стачката на софийските трамвайни работници и демонстрациите на трудещите се софийски граждани, общата стачка в Пловдив и Габрово, разбиването на затворите в Плевен, Варна и Сливен са съпроводени от завземането на редица градове и села от партизанските отряди. Под непреодолимия натиск на съветските войски германските пълчища бързо напускат страната. Българските войници отказват да изпълняват заповедите на реакционните офицери и преминават на страната на партизаните.

На 9 септември обединените народни маси с мощен удар разрушават ненавистната монархо-фашистка диктатура и се образува правителството на Отечествения фронт. Открива се пътя за изграждането на социализма и комунизма в България.

За кратък срок, до 1962 година социализмът в България беше построен. По времето на хрушчово-брежневския период икономиката на СССР започна  да преминава на капиталистически релси, завършил с контрареволюцията на горбачово-елцинската клика, довела до разрушаването на Съветския съюз и социалистическите производствено-политически отношения. На негово място се нароиха куп буржоазно-капиталистически държави, част от които се използват от САЩ за унищожаване на Русия, чрез внедряване на буржоазния национализъм в съзнанието на тези народи.

За срам на нашата партия, партия която победи монархо- фашизма, не успя да преодолее тези тенденции и те бяха пренесени  в България.

Но империализмът си прави неправилни сметки. Идеята за социализма и комунизма е жива, опитът от борбата с монархо-фашизма и капитализма, и изграждането на социализма е съхранен  на сигурно място в главите и сърцата на нашия свободолюбив народ. БКП няма никакво намерение да предава позициите на работническата класа и трудещите се (за разлика от БСП и плеядата нейни производни), ще води борбата до пълната победа на комунизма в България.

Милчо Александров

Tags: