ЕДИНЕН ФРОНТ НА ЛЕВИТЕ И ПРОГРЕСИВНИ СИЛИ!?

vl-cekov

  Още не са отшумели емоциите от изборите за Европейски парламент и ето, че се задават изборите за местни органи на властта. Междувременно всички партии, които излъчиха от своите редици евродепутати, отчетоха като успешни тези избори. ГЕРБ запазиха своята преднина пред БСП, БСП излъчи един евродепутат повече от предишните евроизбори, патриотарите от ВМРО и НФСБ вкараха двама депутати, тъмносините, присламчили се към ГЕРБ – един депутат, ДПС също. Независимите М.Христов и Иванчева надминаха единия процент, което е успех за тях.

Тук възниква един резонен въпрос: След толкова много „успехи”, какво последва, промени ли се халът на народа, заживя ли той по-добре? Естествено, че не! Статуквото се запази. Буржоазията може и занапред да продължи да граби и безчинства.

Сега се задава нова надежда за промяна – местните избори. Всички партии са нарамили бойните си доспехи, торбите с обещанията /лъжите/ и под звука на фанфарите раздават безплатно илюзии на вярващите.

Истината е, че съвсем не е маловажно какви кметове и общински съветници ще изберем. От лявата страна на политическото пространство се чуват призиви за обединение на левите и прогресивни сили, за създаване на единен фронт на левите и прогресивни сили. Естествено, тези призиви са правилни и едва ли има честен човек, който да не се съгласи с необходимостта от създаване на такъв единен фронт. От тук обаче не може да не си зададем въпроса: кое характеризира такъв единен фронт като ляв и прогресивен? Дали това са целите, които си поставя, дали това са структурните единици в него /партии, организации, личности и пр./, с цялата им политическа и организационна подготовка, дали това е силата, която го ръководи – най-голямата партия или организация в него. По тези въпроси се водят спорове в обществото, между партиите и даже и вътре в самите партии. В това отношение не правят изключение и партиите с наименование комунистически.

По наше мнение, на БКП, от решаващо значение за охарактеризирането на един фронт като ляв и прогресивен е неговата ръководна сила – най-голямата партия в него. „Решаващата роля за създаването на могъщ народен ляв фронт принадлежи на работническата класа и нейния авангард – Комунистическата партия.” Г.Димитров, съчинения, т.10, стр. 297. И по-нататък: „Инициатор, организатор и движеща сила на единния фронт на работническата класа всъщност е само Комунистическата партия.” – пак там. Да си спомним за ОФ /Отечествения фронт/, в който ръководна сила беше Българската Комунистическа партия. Тъй като голяма част от призоваващите за създаването на единен ляв фронт визират БСП като ръководеща сила в него, необходимо е да видим кое е лявото и прогресивното в тази партия и ако го има, да го посочим. Всъщност това трябва да направят онези, който я смятат за лява и агитираха на Бузлуджа, от името на БКП, да се гласува за нея на предстоящите избори за местни органи на властта.

Нека се върнем малко назад в историята. Един от първите актове на БСП след порочното й зачатие беше да се откаже от червеното знаме с петолъчката, сърпа и чука. Но нали под това знаме, в единен ляв фронт – ОФ ,,водеше борбата против фашизма и капитализма, за социализъм и комунизъм, дълги години, Благоево-Димитровската Българска Комунистическа партия, под това знаме българската работническа класа излезе на борба на живот и смърт със своите експлоататори. Под това знаме българският народ, за едно десетилетие постигна такива успехи, каквито други народи постигат за цяло столетие. Та нали това знаме беше забито на Райхстага, за да оповести на цял свят, че е строшен гръбнакът на кафявата чума през 1945 г. И днес милиони се борят за своето национално и социално освобождение, държейки високо това знаме, обединени в прогресивни леви фронтове. Но БСП се отказа от него.

Претендирайки, че е наследница на БКП, БСП подценява борческото й начало, напусна полето на класовата борба и ръководителите й се пазят да не кажат нещо хубаво за 45-те години социализъм – най-плодотворния период от историята на България и за да се харесат на Запада нито веднъж не защитиха социалистическия строй.

Върхушката на БСП дълго кри от народа, че страната тръгва по капиталистически път и го заблуждаваше с някаква „пазарна икономика” и „демократичен социализъм”. Приемането на плана „Ран-Ът”е най-точното доказателство за капиталистическата й политика. Нейни ръководители и функционери взеха участие във формирането на новата капиталистическа класа у нас. В редица корупционни скандали са намесени имената на нейни съмишленици.

На пленума, проведен на 29 ноември 1989 г. и с право наречен предателски, бяха решени всички задачи на турското разузнаване, които то не можа да реши 130 години. В резултат на това турската държава получи възможност активно да влияе за формирането на нашата вътрешна и външна политика. Вместо да поправи допуснатата на този пленум грандиозна грешка, малко по-късно ръководството на БСП допусна извършването на ново предателство. Депутати социалисти предложиха Закона за досиетата и Комисията за досиетата, в резултат на което беше нанесен смъртоносен удар по българското разузнаване и контраразузнаване. Имената на стотици български патриоти-разузнавачи бяха незаслужено опетнени, а животът им съсипан. В същото време не бяха отворени досиетата на фашисти от преди 1944 г.

Вината за влизането на България в агресивния империалистически военен блок НАТО и за разполагането на американски военни бази у нас също е на БСП. Подписването на тези позорни договори стана при президент Г.Първанов и премиер С.Станишев – и двамата социалисти – през 2006 година.

През 2008 година, при социалистическо правителство, въоръжавахме Грузия и от това оръжие загинаха стотици наши братя руснаци, заели се с миротворческа мисия в Абхазия.

БСП допусна съществуването на проамериканско лоби в своите редици и откровени русофоби в ръководните си органи. Затова не беше чудно, че застана на позициите на фашистите в Украйна. Външният ни министър социалистът Вигенин беше първият правителствен служител от такъв ранг, който посети Украйна след фашисткия преврат, с което го легитимира. Заедно с А.Найденов, военен министър от същата партия, обслужиха геостратегическите интереси на САЩ, а бяха членове на ИБ на БСП, единият – негов говорител, другият – секретар. По-късно Вигенин се подписа за първите санкции срещу Русия.

В същото време друг министър-социалист подписа незаконен договор за строителство на блок в АЕЦ „Козлодуй”с американската „Уестингхаус”, с което откри пътя за проникване на американските енергийни корпорации у нас.

Тази партия има сериозна вина за спирането на АЕЦ „Белене”, при проведен по въпроса референдум, за провала на „Южен поток”, с което България се лишава от възможността да бъде енергийно независима.

По това време БСП се превърна в абсолютен сателит на ПЕС /Партия на европейските социалисти/ – без собствено достойнство. Нито един въпрос не решаваше самостоятелно, а чакаше какво ще й наредят от ПЕС. Все пак, честно е да се отбележи, че в последно време, при ръководството на К.Нинова, БСП се противопостави твърдо на ПЕС по въпроса за Истанбулската конвенция.

БСП зае неправилна позиция и по въпроса за продажба на земя /разбирай територия/ на чужденци. По искане на 19 нейни депутати, заедно с 36 депутати от ДПС, Конституционният съд отмени мораториума до 2020 г. за продажба на чужди граждани.

Като уж лява, социална партия няма нито един случай да е организирала протест, демонстрация, да не говорим за стачка в защита на интересите на трудещите се. Нещо повече, изцяло нейна е вината за въвеждането на един от най-реакционните данъци –  „плоският данък”, чрез който стовари данъчното бреме върху гърба на най-бедните слоеве от населението, отменяйки и необлагаемия минимум. Това е най-фрапиращият пример, който просто боде в очите, показвайки в чии интерес работи тази партия – на бедните или на богатите, лява ли е, дясна ли е!

Друг такъв случай е гласуваният от нейните депутати във Великото Народно събрание чл. 17 от Конституцията, с който се узаконява и регламентира неприкосновеността на частната собственост. Да си припомним какво пише в Марксовия „Комунистически манифест”: „Комунистите се борят за унищожението на частната собственост, като източник на експлоатацията на човек от човека”. А „социалистите” от БСП правят точно обратното – узаконяват я!

Очевидно е, че БСП е напълно импотентна в социално отношение. Тя играе само жалката роля на буфер в класовия конфликт между труда и капитала. Че е импотентна го доказа обществената практика, тъй като тя до сега не създаде и грам от „демократичния си социализъм” и „сполуката за България”, която обещаваше на народа, а няколко пъти беше на власт. Нещо повече, тя участваше във вандалското унищожаване на социализма, построен от народа, под ръководството на БКП.

Характерна черта на БСП е употребата на лява фразеология на фона на дясната политика, която провежда, но забележете – нейните лидери бягат като дяволи от тамян от употребата на такива думи и термини като класи, класова борба, социалистическа революция, диктатура на пролетариата, като задължително условие за построяването на социализма.

Политическата практика, лицемерието и демагогията в нейната риторика, превръщат БСП в дясна партия и то не в каква да е, а в най-опасната дясна партия.

Обединението в ляв фронт с такава буржоазна „левица”, с оръдие на буржоазията, по думите на дядо Благоев, е средство за криене на нейната буржоазна природа и на нейните стремежи да разпокъса работническото движение, да разединява комунистите.

Няма нищо чудно, че такива буржоазни оръдия шарлатанстват пред работническата класа с цел да я заблуждават. Не е чудно и това, че някои работници, в това число и комунисти, им вярват. Това е просто печално. Но е позорно предателство комунисти да тръгнат да агитират за единен фронт с БСП на изборите на 27 октомври т.г. Тези „другари” не виждат по-далеч от носа си, искат да опозорят БКП, да я превърнат в придатък на дясната БСП и заради тясно местнически отношения и интереси да убият нейния авторитет.

Без силна и единна БКП народен ляв фронт е невъзможен. Такъв фронт ще бъде изграден толкова по-скоро и толкова по-широко ще обхване трудещите се маси, колкото по-скоро комунистите осъществят единодействие с последващо обединение в една партия, под знамето със сърпа, чука и петолъчката, знамето на марксизма-ленинизма. Това е пътят за изграждане на ляв народен фронт, а не прегръдката с Янко Сакъзовци, опортюнисти и ревизионисти.

Председател на ЦК на БКП Вл. Цеков

 

Tags: