ТЯХНАТА ПОЛИТИКА Е ТАКАВА, А НА НАС Е НУЖНА ДРУГА

 

 Възниква въпросът: защо президентът на Русия заедно със своето правителство не прави  нищо за оказване на действена, осезаема помощ на въстаналите против фашистката хунта в югоизточна Украйна? Там мирните жители са атакувани от украинската армия и бандеровските банди, обявили се за национална гвардия. Убиват всичко наред с използване на целия боен арсенал, включително и авиацията. И ето, даже имайки мандат за въвеждане на войски в Украйна за защита на рускоезичните – нищо, освен душеспасителни беседи с европейските канцлери и президенти, че не би било лошо да се прекрати кръвопролитието. Но защо се държи така позорно и предателски руската власт? Отговарям – защото в Русия на власт е крупният капитал, а за него фашизмът съвсем не е чужд. В определени моменти даже е просто необходим.

В интернет се води спор – фашист ли е назначеният от хунтата за губернатор на Днепропетровск олигарх И. Коломойски. В Одеса горят живи хора, на югоизток изпраща наказателни баталъони, за главата на всеки “сепаратист” обещава парична награда. И все пак, тук-там се намират хора, които казват, че той не е фашист, а прави всичко това за благополучието на собствения си бизнес. Но възниква въпросът – тогава заради какво се появяват и действат фашистите? Не е ли точно за това, за спокойствието и благополучието на олигарси и бизнесмени, на крупния капитал?

А руският олигарх О. Дерипаска, с името на който се свързва убийството на профсъюзния активист от Ачинск и закриването на заводи и изхвърлянето на улицата без препитание на хиляди работници, пак в името на спокойствието и благополучието на собствения бизнес – сигурно и той няма нищо общо с фашизма? А бандитите, които пребиха профсъюзния активист И.Статев в Антилинския нефтопреработвателен завод в Тюменска област какви са? Не действаха ли те в интерес на собственика на завода – същия този Дерипаска.

Изобщо, тези, които смятат, че капитализмът е равен на фашизъм не са далеч от истината. Там, където управлява капиталът, винаги се осъществява насилие по отношение на трудещите се. Винаги! В моменти, когато възниква заплаха за капитала, насилието приема крайната си форма – фашизъм. Затова и борбата против фашизма е едновременно и борба против капитализма и обратното. Ето защо и антифашисткото въстание в Югоизтока на Украйна и обявяването на народните републики в Луганск и Днепропетровск има и антиолигархичен характер – застрашава спокойствието и благополучието на капитала. Значи, за руската буржоазия там не са свои и няма помощ за изтичащата кръв, а само загриженост за цената на газта и готовност за отстъпки на фашистката хунта, ако тя си плаща редовно.

Такава е тяхната политика – на капиталистите. Едни създават фашизма, други го подстрекават към всякакви престъпления, а трети, като случая с руската върхушка, са готови да се договарят с него и да му правят отстъпки.

А на нас, на трудовия народ, е нужна съвсем друга политика, при която не падат снаряди по улиците на градовете, а цари мир; при която хората не се занимават с това кой от коя нация е и какъв език говори, а дружно се трудят за общото благо; при която няма богати и бедни – няма експлоатация на човек от човека. Но тази политика може да се постигне само като се лиши от власт буржоазната върхушка. Значи, като се създаде своя, съкрушителна за фашистите-експлоататори сила. Тази сила ще бъде сплотеният в борбата трудов народ.

Специално за в.”Работническо дело”

И. Борин, г. Луганск

Превод Вл. Цеков

 

Tags: