ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО ВЕЧЕ НИ УБИВА

  

Всеизвестните факти от нашето ежедневие, описани в статията на Георги Атанасов от в. „Минаха години” са коментирани с категорична точност. Понеже не всички наши читатели са я чели, позволяваме си да я препечатаме без коментар:

  Едно от най-големите престъпления на Прехода е покушението срещу националното здравеопазване. Всички „реформи”, оптимизации и модернизации на дузина правителства доведоха дотам, че днес системата практически е мъртва, а българинът живее все по-болно и по-кратко.

Ще има да търсим добрите медицински услуги от времето на соца

Званието „Доктор” вече не е синоним на достойнство и човещина

Ние сме на път дори да опровергаем наложената максима, че държавата е лош стопанин. Поне по отношение на здравето, защото „безплатният обяд” при социализма се оказа далеч по-добър от платения през последните две десетилетия. Доказва го най-вярната мярка – продължителността на живота, която у нас е далеч под европейските стандарти.

Голямото плюскане

Здравеопазването нямаше как да бъде спасено от стихията на криминалния преход, тъй като в тази сфера по правило има много пари. И естествено – далавера! И покрай пряката лечебна дейност, и покрай доставката на медикаменти и оборудване, и около сгради, инфраструктура, автомобилен парк и т.н. накъдето и да се обърнеш, летят банкноти във въздуха, а в тази зона „рестрикция” е мръсна дума, тъй като става въпрос за най-важното.

По същата причина и бедни, и богати са готови на всичко в името на живота. Своя и на близките си. Ето я идеалната среда за машинации, кражби и източване. Като по поръчка за новите „капиталисти” от старата номенклатура – по-точно техните наследници, ДС, Комсомола и „демократите” от типа на „Мистър 10 процента”. Да не забравим и мутрите, които също надушиха голямата лапачка покрай „Солунската митница” под знамето на червения кръст.

Никак не е случайно, че едно от фундаменталните заклинания на тема „Пазарна икономика” след 10 ноември 89-а пряко визираше здравната система. Българинът преглътна необходимостта да си плаща за медицински услуги не чрез бюджета, както бе по соцвремена, а с осигуровки и кеш. Оказа се обаче, че с всяка изминала година състоянието на „пациента” се влошава, а системата постепенно изпада в кома. Както се казва – развали къща, направи колиба?! Каквото можахме, съсипахме, и ако нещо все пак е останало, то се дължи на наследството от „тоталитаризма”. Най-вече що се отнася до високия образователен ценз на българските лекари. Не на всички, но на значителна част от това професионално съсловие.

Деформациите са много, а фундаменталната причина за целокупната медицинска трагедия се състои в това, че и тази свята област бе овъргаляна и омърсена в блатото на пещерното първоначално натрупване у нас.

Фатална епикриза

Професионалисти, икономисти, финансисти и специалисти в социалната сфера ни заливат с анализи за историята на болестта и предлагат всевъзможни рецепти. Почти никой обаче не отваря дума за най-тежкото поражение. За наранения морален авторитет на националното здравеопазване като символ на хуманизма.

При всичките кусури на „безплатния обяд”, при него гладни нямаше. Някои бяха по-охранени като пациентите на правителствена болница „Лозенец”, други – не толкова, но просяци не се забелязваха и никой не ровеше по кофите. Екзистенцът, гарантиращ живот, бе налице не само в общосоциален аспект, що се отнася до работа, хляб, сигурност и пенсии, а и за медицинската грижа. И най-важното – званието „Доктор” звучеше като последна инстанция за достойнство и човещина. Ето от този пиедестал бе свалена най-благородната професия в условията на канибалския капитализъм. И как иначе, след като четвърт век от трибуни, страници, екрани и ефир неуморно ни се внушава, че „умен” и „истински” е само онзи, който прави ПАРИ НА ВСЯКАЦЕНА, а всички останали са некадърници и неудачници. Както казват младите – лузъри…

„Член Първи” отстъпи пред „Закона на джунглата”, диктуващ човеконенавистна комерсиализация и поляризация според интересите на силните. За слабите остана единствената възможност да бъдат изядени в името на приватизацията, либерализацията и пазарната икономика от рецептурника на РанЪт.

Здравната система естествено не можеше да остане извън мътния водовъртеж на кръвожадното преразпределение и така най-хуманната дейност постепенно се превърна в долнопробна търговия. По клинични, пардон – парични пътеки, отчитащи пневмония в графата за операции, чрез корупционни доставки на лекарства и консумативи от НЗОК, чрез прозрачни схеми като избор на екип и задължителни „дарения” в някои елитни болници. Да прибавим ли кокошкарското „счетоводство” на някои лични лекари, водещи на отчет покойници? А как да определим дефицита на направления след определена дата или по конкретни диагнози? Необходимост? Приватизацията на практики и личната търговия в работно време – отделно…

Неолибералните талибани на секундата ще скочат със своите папагалски припеви във възхвала на Негово Величество Пазара, но от това няма да ни стане по-леко. Най-малкото, защото все още има българи, които помнят времената, когато в здравните заведения се говореше на първо място за болката и лечението, а не за пари. Не може да се изливат милиарди, а здравеопазването да става все по-лошо. Ясно е, че парите от бюджета, които всъщност са на хората, се крадат безогледно.

Пенсия под саксия…

Неотдавна прочетох, че една възрастна женица в провинцията се обърнала към персонала на болница със следната реплика: „И кажете на доктора, че съм оставила 2500 лева под саксията…”?! има ли изумени и разгневени, или – това е положението? И още как – годишната пенсия под цветето! Атмосферата на бакалница и пазарлък постепенно маргинализира и профанизира Светая светих на знанието и милосърдието под знака на Хипократовата клетва.

Иска ми се да вярвам, че лекарите като съсловие са най-малко виновни за този епидемична деформация. И сред тях – хора всякакви, а мнозина не издържат пред изкушението да правиш пари от всяко „Добър ден”. Присъдата ми е за политическата каста, която превърна Здравната система в полусива икономика. И най-страшното – внуши цинично пренебрежение към човешкия живот. Как по друг начин може да се определи садистичната тенденция за увеличаване на пенсионната възраст почти до средната продължителност на живота на българските мъже?

Странно ли е, че все по-упорито се говори сред хората, че държавата умишлено чисти „лошия човешки материал”, за да не тежи на НОИ и НЗОК? Извинявайте, ние не сме скандинавци или белгийци, тръгващи на урок по танци след 65 с още четвърт век напред за отдих на Майорка и Канарите! Или клиничната пътека, освен парична, е и погребална?

 

Tags: