КОЙ Е ВИНОВЕН И КАКВО ДА СЕ ПРАВИ?

 revolucia

  В капиталистическото общество,умело маскиращо се сега като свободно ,демократично” общество с пазарна икономика,цялата правна система обслужва интересите на богатите,където  бедните са винаги виновни.Да защити себе си по законен път бедняка не може,защото няма пари,а адвокатите не работят безплатно и да защитават бедните е под тяхното високоплатено достойнство.

Изобретателността на буржоазията в стремежа й да оправдае своето място като експлоататорска класа в обществото няма граници.Този обществен паразит непрекъснато търси идеологическо обосноваване на правото да бъде паразит.Всички щатни и нещатни служители на буржоазията избягват да дават класови оценки на обществените явления и процеси.В същото време само марксистко-ленинската идеология позволява на пролетариата да осъзнае каква голяма сила е,да му покаже какъв е пътя за ликвидирането на експлоатацията.Тази идеология е основана не на празни приказки и призиви ,а на знания за законите на общественото развитие и за това е опасна за буржоазията.От това в чии ръце се намират средствата за производство зависи кой ще се ползва от плодовете на труда на народа.Социализмът не си поставя за задача да построи библейския рай на земята,но в сравнение с капитализма действително изглежда рай.При социализма хората не се страхуваха,че ще си загубят работата,някой ще им продаде/открадне/ жилището или няма да могат да се лекуват,ако се разболеят.Всеки можеше да планира с години напред своето бъдеще.В капиталистическото общество всички блага принадлежат на богатото малцинство,а бедното мнозинство има само своите две ръце,с които да изкарва насъщния си.Не мисля,че такова общество е изборът на обикновените хора.

Способни ли са съвременните комунисти да отговорят на повика на новия век,както направиха през миналия век ленинците?Или им е съдено да се разтворят във времето?Отговорът на тези въпроси трябва да бъде пределно точен и ясен.Исторически по своето предназначение Комунистическата партия се явява като носител на разума/а значи и знанието/,на волята/а значи и целеустремеността,решимостта и организираността/,енергичното начало/а значи и социалната динамика/ на определена класа формирана в капиталистическото общество.Тази класа е трудещият се пролетарият-лишен от основните средства за производство и за това живеещ от продажбата на своята работна сила-физическа и психическа,мускулна и интелектуална.Представяната от тази партия демокрация не може да бъде нищо друго,освен власт на труда,в противовес на сегашното капиталовластие.Или капиталовластие/плутокрация,олигархия и пр./,или трудовластие/Парижка комуна,република на Съветите,Народна демокрация/-друг избор просто няма.

Да отговори на въпросите на времето може не някакъв доморасъл програмист,каквито на базата на всеобщата грамотност се навъдиха много,а човек отговорно отнасящ се към революционната теория и практика на руските революции.Комунистите,независимо от временното поражение имат в своя арсенал и опита и идеите.Те трябва да ги предадат на хора,готови да усвояват този опит и идеи.Такива,на първо място са работниците,инженерно-техническите работници и служещи в големите и средни предприятия,числеността на които в края на 2014г.в Туркменистан е над 660 хиляди.Сега ние живеем в условията на перманентна идеологическа война на властниците-поробители против духа и разума на основната маса от населението..Основаващата се на управленски илюзии технология за манипулиране на съзнанието се оказа много ефективен камшик и лакомство за обикновения човек.Задачата на специалистите в тази област се състои в достигането на неадекватно отражение на обективната действителност в субективно-личностните отношения на хората за да се формират тези последните в желаното за поръчителя направление.Би било,обаче,груба грешка да се смята,че манипулацията на съзнанието се явява технология на ненасилственото управление.От това,че принудата е опосредствана от измама,тя не престава да бъде насилие.Не само унищожението и пленяването на противника водят към победа по време на бойните действия,но и подкопаване на неговата воля за борба,за съпротива,лишаването му от възможността да се ориентира в ставащото,да осъзнава фактите.Ето защо ,в съвременните условия да се проповядва ненасилие,ненасилствена съпротива на фактически масовото насилие е една от формите на насилие над разума и неговото деформиране.Този който осъжда насилието против насилниците се солидаризира с тези насилници,фактически ги поддържа и защитава не на думи,а на дело.Необходимо е да се подчертае,че революционното насилие винаги в историята е носело защитен и ответен характер,винаги е било само отговор на непоносимото насилие на властниците.

В наше време възможностите за насилие на власт имащите достигнаха невиждани в историята мащаби.В този арсенал е и откритото и пряко потискане със силите на армията и полицията и подлите убийства извършвани от агентите на тайните служби и аналогични организации,и гигантския потенциал на информационно психологическата война,духовния терор и провокационното насилие.Но силата неизбежно поражда противодействие,контра сила,която може да се прояви внезапно.Това се отнася,преди всичко,за насилието към собствения народ.Нито армията,нито полицията произвеждат материалните ценности необходими им за тяхното функциониране и даже просто за живота.Потискайки трудещите се,те режат клона,върху който самите те седят и рано или късно ще се натъкнат на съпротива.

Крушението на капитализма е неизбежно;Тази историческа обществено-икономическа формация е изчерпала своя потенциал за прогресивно развитие и сега трови живия дух на опитващото се да върви напред човечество.Съществуващите обществени отношения зримо и осезателно тормозят развитието на производителните сили,разрушават ги.Чувствайки гнилата същност на своето положение буржоазията се надява на своя апарат за силова принуда.Но щом на сцената се появят оръжия,те обезателно и ще стрелят.Събитията в Жанаозен-това е само първият сигнал за пост съветските трудещи се.Ако не се борят за своите права сега,то гнета ще се усилва безконечно.Това неминуемо ще доведе до протести,а те до репресии.Кръгът се затваря.Наивно е да се смята,че агонията на капитализма ще протече безконфликтно и романтично.Наивно е да се смята,че тези конфликти ще се случат с някой друг, а не с нас.Да се надяваме,че големите и умни чичовци и лели мислят за нас е просто глупаво.Те мислят единствено и само за своите интереси,а народът за тях е само тежест и смазка за колелата им.Не е ли най-добре ние самите да се подготвим за предстоящите класови битки,да усвоим необходимите ни знания,да получим съответните навици?И главният от тях е способността от самоорганизиране.Колкото по-добре се научим на това,толкова по-малко ще бъдат нашите жертви и загуби в предстоящите схватки.Ако можем всички ние да станем по-умни и съзнателни,възможно е да избегнем кървавата война,която са готови да ни стоварят тунеядстващите буржоа.

Ново появилата се буржоазия мечтае да извади Ленин от мавзолея,защото неговото реално,почти живо лице не й позволява да забрави за страшната алтернатива,която я чака.Някои мечтаят и за немарксистка идеология.При социализма много учени хуманитаристи бяха на служба на партийно-държавната номенклатура и с марксистко-ленинското учение те постъпваха така,както им диктуваше общественото им положение.Те превърнаха марксизма-ленинизма в безвредна за съветското чиновничество икона.И съдейки по тяхното поведение по време на контрареволюцията и реставрацията на капитализма в нашата страна ,нищо друго от тях не може да се очаква.Както е известно много от тези деятели бързо се преместиха от една хранилка на друга.

Що се касае до марксизма,известно е,че той разглежда в какви материални условия живее човек и какво поведение тези условия му диктуват.Овладявайки тази наука може да анализираме явленията възникващи в съвременния живот и да разбираме тяхната същност,причините,които са ги породили.Контрите се докопаха до властта под лозунгите за борба с мафията,привилегиите и тоталитаризма,т.е.всички говореха за това,което е нужно на народа.Но обещаните блага не летят в облаците.Те са там,където са създадени материалните условия за тяхното съществуване.

И отново достигаме до въпроса:Какво да се прави?.Да си заровим главите в пясъка като щрауси и да чакаме назряването на материалните условия е жалко и глупаво.Да се отдадем само на парламентарна борба е наивно и глупаво.Известно е,че партиите от Втория интернационал бяха такива и по същество служеха на буржоазията.Такива са и сега някои уж комунистически и уж леви партии.Те се страхуват не по-малко от буржоазията от думата РЕВОЛЮЦИЯ.Но кога възникват революциите?Всички знаем:когато низините не искат да живеят по старому,а върховете не могат.Казано с други думи когато назреят материалните условия за това,налице са всички обективни и субективни условия,противоречията вътре в капиталистическата система са изострени до краен предел,има подем в работническото движение и наличие на направляваща и организираща сила каквато се явява комунистическата партия от ленински тип.Но дори и да знаем причините за избухването на революционния взрив,дори да долавяме признаците за неговото приближаване,никой не е в състояние да предскаже точния повод за неговото начало,още по-малко датата.Революциите не възникват по волята на някой,в резултат на планове или внос от вън.Те са резултат,както казва Ленин, от „обективния ход на нещата”.Те идват тогава,когато властите не решават назрелите проблеми на живота на народа,служат си с насилие и терор,когато чашата на народното търпение прелее.

Сега на комунистическото движение са нужни нови лица,с активна жизнена позиция,за попълване редиците на онези,които поддържат идеите на „Октомври”,не на думи , а на дело.Стига сме мълчали и сляпо изпълнявали волята на тези,които ни бутат все по-дълбоко в блатото на капитализма-средоточие на експлоатация,духовна и икономическа нищета,безправие и безнадеждност.Уместно е да си спомним наставленията на Ленин,за това,че „хората са били и винаги ще бъдат глупави жертви на измама и самоизмама в политиката,докато не се научат зад най-различните нравствени,религиозни,политически,социални фрази,заявления и обещания да разкриват интересите на тези или онези класи”.

Докато ние не се обединим и не заявим на висок глас за себе си и за своите изисквания към властите, ще продължават да не ни „забелязват”,да ни тъпчат и да си изтриват краката в нас.

Превод Вл.Цеков

Tags: