НАРОДEН ФРОНТ НА ТУРЦИЯ

Списък на някои от най-тежките „аварии“ в мините в Турция

u7 Март 1983-Мина Армутчук: взрив на газ „гризу“-103-ма загинали.

u10 Април 1983-Мина в Козлу: взрив на газ „гризу“-10 згинали.

u31 Януари 1987-Мина в Козлу: взрив на газ „гризу“-8 загинали.

u31 Януари 1990-Мина в обл.Бартън, общ. Амасра: взрив на газ „гризу“-5 загинали.

u7 Февруари 1990-Мина в Амася, Йени Челтик: взрив на газ „гризу“-68 загинали.

u3 Март 1992-Мина в Козлу: взрив на газ „гризу“-263-ма загинали.

u26 Март 1995-обл. Йозгат, общ. Соргу: взрив на газ „гризу“-37 загинали.

u22 Ноември 2003-обл. Караман, общ. Ерменек: взрив на газ „гризу“-10 загинали.

u8 Септември 2004-обл. Кастамоону, общ. Кюре: пожар-19 загинали.

u2 Юни 2006-обл. Балъкесир, общ. Дурсунбей: взрив на газ „гризу“-17 загинали.

u10 Декември 2009-обл. Бурса, гр. Мустафакемалпаша: взрив на газ „гризу“-19 загиналите.

u17 Май 2010-Зонгулдаг: взрив на газ „гризу“-30 загинали.

u8 Януари 2013-Козлу: взрив на газ „гризу“-8 загинали.

 

„ИЗВЪНРЕДНОТО“ ПОЛОЖЕНИЕ В СОМА, Е ОБИЧАЙНОТО ПОЛОЖЕНИЕ ПРИ ФАШИЗМА!

Масовото миньорскоубийство в гр. Сома, обл. Маниса е тема, която от дни народът следи с тревога. Освен шефовете, виновни за това убийствоса чиновниците и властта, които са им дали разрешение да правя, каквото си поискат без да се съобразяват, с каквито и да било правила, са хората споменавани с гняв от народа. Една от причинитеза този гняв е и необявеното извънредно положение, което цари в страната. Желанието на правителството обявявайки, тридневен траур, бе народът да скърби безмълвно. Но не стана така, както мислеха. Семействата на миньорите и жителите на Сома, не замълчаха, не скърбяха мълчаливо, така както искаха някои. Правителство на ПСР потърси най-различни средства, с които да  обуздае гнева на народа: заплашва, псува, обижда, предлагаше облаги, но нищо не успя да заглуши гласа на народа. Накрая въведе негласно обявено извънредно положение. След масовото убийство, пътищата водещи към Сома, бяха завардени от жандармерия, заради визитата на премиера. Същият ден под претекст, че застрашават обществения ред, членовете на Комисията за справедливост за Сома и адвокатите от ДПЮ (Дружество на прогресивните юристи, на турски – ÇHD), бяха заключени в празна зала през целия ден. Въпреки, че не бе направено никакво изявление за тази очевидно незаконна мярка, не можаха да попречат на жителите на града да протестират срещу премиера. Трудно бе да спреш тези хора, които наред с близките си бяха изгубили и всички надежди за живота на останалите. На следващият ден бяха взети извънредни мерки за сигурност защото след Тайип Ердоган, който преди това бепринуден да се скрие в местен супермаркет, пристигнаха президентът Абдуллах Гюл и някои министри. Същата нощ пък местния Дома на учителя, където се бяха установили членовете на Комисията за справедливост за Сома, бе нападнат от цивилни фашисти. Преди това те бяха нападнали и хората, които се движеха из града с раници, под претекст, че те били „чужди“ не били от града, след това дойдоха пред дома и се опитаха да провокират пореден акт на насилие, но тъй като не можаха да съберат много поддръжници, а и бяха изобличени за отрицателно време, този път пък започнаха да иронизират случващото се и да задават риторичния въпрос „ама ние нападнахме ли ви?“.  Виждайки, че заплахите и опитите за сплашване не дават резултат,  властта отново прибягна към открит терор. Мислеха си, че ако никой не дойде да посетижителите на града, те ще забравят мъката си. За това отначало заплашваха, а после започнаха да изолират дошли отвън лица в града. Затвориха Дома на учителите. След това пък започнаха да упражняват натиск върху Учителския синдикат, тъй като гостите на града се бяха преместили там. Започнаха да проверяват документите на всеки, който влизаше и излизаше от сградата на синдиката. Първо се нахвърлиха върху журналистите и адвокатите. Забраниха им да доближават мината. Заплашиха адвокатите с линч. Приключилата набързо със спасителната операция власт, предвиждайки вълната от гняв, която щеше дасе отприщи в страната, след като забрани достъпа домината превърна физкултурния салонна едно от местните училища в арест. Ясно бе, че планът на полицията беше предварителноподготвен. На изтезаванитереволюционери бяха поставени белезници, като по този начин те трябваше да прекарат с часове в салона. В това време полицията бе завардила всички входове и изходи на града и спираше автобуси, проверявайки всеки един пътник поотделно. Не допускаха тези, в чиито лични карти не пишеше местоживеене Сома, или тези които сметнеха, че са подозрителни. Репортерът на в. „Yurt“ (Отечество) Ахмет Чънар също не бе сред допуснатите в града. Областният управител (валията) на Маниса забрани всякакви форми на демонстрации. Ето и част от това негово изявление: „До обществеността: С оглед на  трудния период, в който се намираме, подобен род провокативни действия само биха нагнетили излишно напрежението.“.

Щом като валията не предприема каквито ида било мерки срещу тези, които се опитаха да нападнат Учителския дом, то той не ги счита за опасни. Под извършители на провокативни действия пък разбираме, че това са хората влизащи и излизащи от сградата на Учителския синдикат. Защото вместо да бъдат задържани тези, които бият хората насред града, биват задържани тези, които биват бити.

Това, което валията на ПСР нарича провокативни действия, е просто разгласяване на истината за случващото сеиопити за предотвратяване на действия от страна на властите и фирмата собственик на мината да прикрие следите си и да наруши правата на работниците. Освен допълнителните части на отряда за борба с безредици в града имаше и голям брой цивилни полицаи, а освен тях имаше и разузнавачи, които следяха революционерите, дошли да подкрепят жителите на града. Този терор не беше само в Сома, той вилня в 4-те края на Турция. В цялата страна се проведоха различни акции за Сома, много от тях бяха нападнати от полицията.

Членовете на Народния фронт, опитали се да оставят карамфил и парче въглен на паметника на пл. „Таксим“ в Истанбул, бяха зверски бити и отведени в отдела за политически престъпления на полицията. Уж тези нападения имаха за цел да предотвратят провокации в Сома. Извънредното положение прие такива мащаби, че полицията се опита да упражнява натиск върху бедния народ да не погребват жертвите в родните им места.  Целта бе ясна – да бъдат предотвратени масови прояви на местата където щеше да има погребения, защото бе невъзможно да бъде предотвратен гневът на хората тамкъдето щяха да се състоят погребения.

Намериха изход от тази ситуация, копаейки масови гробове! 

ПСР нападаше навсякъде, народът, който търсеше сметка за Сома, с палки, с ножове, както им попадне. С две снимки може да се обобщи това положение: едната е с адвокатите с белезници и извити назад ръце и изкопаните редици от гробове. Нападаха скърбящите за Сома. В Сома обявиха извънредно положение само и само за да заглушат народа. Нападаха скърбящите семейства, работниците. Полицията казваше на народа: вие си отидете по къщите, оставете ни насаме с дошлите отвън, те ще чупят, ще палят ще рушат.

А всъщност тя самата докарваше цивилни фашисти отвън.  В заключение ще кажем, че властта се страхува от болката на народа, от гнева му, и си мисли, че ще се спаси от този гняв, нападайки го безогледно. Фашизмът е толкова компрометиран и нелогичен, че за да продължи своето съществуване няма да друг изход освен да напада народа.

Правите, силните са произвеждащите и създаващи блага – трудещи се! И ето защо това, което ще ни спаси, са собствените ни ръце!

 

 

Tags: