НА КАКВО НИ УЧАТ В КПРФ

oportjunizym     От редакцията: Това е писмото на един млад човек, който разочарован и възмутен от ревизионистичната същност на КПРФ я напуска, за разлика от някои наши млади „комунистчета”, от БРП/к/, за които първа гордост е да се прегърнат с ръководителите на тази партия. Заглавието е на редакцията. Следва писмото с незначителни съкращения:

Много от нас не са живели в съветско време, не са учили в съветски училища и висши учебни заведения. Затова сега ни е трудно да се ориентираме в обстановката. А нали с когото тръгнат младите, на него принадлежи бъдещето.

В редица области на Русия КПРФ е организирала школи за партийни кадри. Мен винаги са ме привличали марксистките идеи и веднага след като станах член на КПРФ се записах в такава школа да уча марксизъм-ленинизъм. Но за мое дълбоко съжаление на занятията не ни обучаваха на марксизъм, а всъщност се занимаваха с неговата ревизия. Създаваше се впечатление, че се извършваше обикновена промивка на мозъците. Затова не мога повече да мълча. Реших, че трябва да започна да защитавам комунизма от „комунистите” в КПРФ.

От самото начало в школата ни дадоха да разберем, че КПРФ – това е партия на трудещите се, а не на работниците. Да, и в трудовете на Зюганов винаги става дума за „народа”, към който се отнасят всички хора, освен олигарсите. Интелигенция, служещи, наемни работници, търговци и предприемачи, дребна буржоазия, но само своя, национална. За идеолозите от КПРФ марксистката теория за класите е остаряла – теория от вчерашния ден.

На младите слушатели ни разясниха, че КПРФ не е революционна, а парламентарна партия. Тя не вижда необходимост от насилствена смяна на съществуващия ред, наложен от буржоазията. Стреми се към по-голямо представителство в буржоазните органи на властта. Създава се впечатление, че по пътя на врастване в съществуващата капиталистическа система тя може да бъде реформирана в социалистическа.

Ето защо във фракцията на КПРФ в Думата /парламента/ на Русия има много крупни буржоа, които често поддържат законопроекти против интересите на пролетариата. Достатъчно е да си спомним закона „За вредителството”, подготвен от „комуниста” Рашкин, който позволява да се подведе под отговорност не само за действие насочено към реално вредителство на народното стопанство /което отдавна не е народно – б.р./, но и за всяка стачка. Също и законопроекта за углавна отговорност „За клевета на държавата”, който в „умели ръце” не позволява да се критикува буржоазната държава.

От програмата на КПРФ е премахната главната комунистическа идея – унищожението на частната собственост. Достатъчно е „доминиране” на обществените форми на собственост върху средствата за производство. А какво е това „доминиране” – нека всеки сам да се досети.

Марксизъм-ленинизъм се употребява в програмата само веднъж. „Нашата партия се ръководи от марксистко-ленинското учение и творчески го развива.” На „творческото развиване” е необходимо да се спрем по-подробно. Нашата школа се ръководи от две чевръсти активистки, считащи себе си за учени, защото преди няколко десетилетия са защитили кандидатска дисертация по филология. Сега те буквално парират всяко изказване на млад слушател, който се стреми да се докосне до дълбоката същност на марксистката наука.

Глупаво е да подозираме зюгановците в невежество. Те съзнателно подменят пролетарската солидарност и сплотеност в класовата борба с така наречения „руский лад”. Руско съгласие и мир, мир между ситите и гладните, угнетителите и угнетените.

С очите и ушите си се убедих, че в КПРФ е пълно с двулики Янусовци. От една страна те говорят за марксизъм-ленинизъм, а от друга пеят дитирамби за отказа от пролетарското учение.

Господин Зюганов  също понякога е „марксист”, ту за работническата класа ще си спомни, ту може да спомене и думата „революция”. Но това не му пречи да взема активно участие в усъвършенстването на буржоазната държава, давайки съвети на буржоата как да се измъкнат от икономическата криза. Това не му пречи да възнася в ранг на духовен наставник певеца на фашистката идеология Иван Илин, да се ходи на църква, да се целуват ръцете на попа и непрестанно да се твърди за изключителната роля на църквата за нравственото възпитание и духовно възраждане…

Така че изобщо не се учудих, когато в нашата партийна школа лекция изнесе един професор по география. Той веднага заговори, че трябва творчески да развиваме марксизма-ленинизма, за да стане той приемлив за ХХІ век. И като начало трябва да се извади от него атеизма. Продължи да ни убеждава, че марксизмът се е борел не с религията, а с църквата. Той като че ли не знаеше, че Маркс и Ленин определяха религията като илюзорно съзнание, като фантастическо отражение на действителността. И сигурно беше забравил, че именно научното материалистическо разбиране на природата, обществото и мисленето разбива кривото огледало на религиозните илюзии и създава атеистичен мироглед за света.

А понякога лекциите на този „професор” направо ме караха да се смея. Според него стойността на стоките се определя не от количеството и качеството на вложения труд, за което постоянно пише Маркс и го знаят всички, в това число и капиталистите, а от енергията на твореца, но не непосредствения производител, а бога-творец. На този „комунистически” клерикал е безполезно да му се доказва, че цялото натрупано човешко богатство е резултат от целенасочената трудова дейност на човека, а не е някакво дарение свише, от някаква фантастична сила.

Аз гледах как благосклонно слушат това религиозно бълнуване нашите партийни чиновници, агресивно париращи всякакви въпроси и различни мнения и си мислех: Лоша е работата в КПРФ. Религиозният опиум е проникнал навсякъде в партията и изобщо нищо комунистическо в нея не е останало. Така че трябва бързо да бягам.

Превод: Вл. Цеков

Tags: