ОПОРТЮНИЗМЪТ Е ГНУСНО ПРЕДАТЕЛСТВО

o-i

Бел. на редакцията: Поместваме статията на нашия другар, украинския комунист А.Я., който анализира причините за положението, в което се намира сега Украйна. Смятаме, че съдържанието на статията ще бъде интересно и поучително и за българските комунисти.

Вече може би за всички честни хора е ясно, че най-голямата геополитическа катастрофа в историята на човечеството до сега е разрушаването на СССР. Това стана не само поради „доброжелателната” и целенасочена дейност на САЩ, НАТО и прочие капиталисти, не и поради съществуващите вътре в СССР политически и икономически противоречия, които можеха да бъдат разрешени с един замах от КПСС, ако ръководството й стоеше на здрави марксистко-ленински позиции. Това стана преди всичко поради откритото предателство на мнозинството на това ръководство. Всеизвестни са негодяите Яковлев, Шеварднадзе, Горбачов, Кучма, Елцин. Именно те докладваха на президента на САЩ за изпълнената задача – разрушението на СССР.

Но и средното звено – секретари на областни, градски и районни комитети, в по-голямата си част бяха опортюнисти. Те се грижеха само и преди всичко за собственото си благополучие и комфорт и бяха неспособни да водят борба за социализъм. Е, на всички нива имаше и честни хора, особено редовите комунисти, но дългите години мирен, спокоен живот бяха извършили своето, тези комунисти вече не бяха решителни революционери, а една голяма част от тях се бяха превърнали в обикновени еснафи.

Известно е, че КПСС беше забранена на вълната на еуфорията от реставрацията на капитализма. Вместо да се организират за борба, комунистите изчакваха, после започнаха да създават псевдокомунистически организации, разчитайки на „великодушието” на предателската власт. Имаше и такива, които не чакаха, но те бяха малко. По-нататък буржоазията разреши на новоизлюпените вождове да си създадат свои компартии. И в този момент лъсна цялото предателство. Партийните функционери започнаха като хлебарки да се разполагат по „националните си квартири”, по такъв начин признавайки косвено разрушението на СССР и забраната на КПСС. Бяха създадени безброй партии в различните „независими” държави – КПУ, КПРФ и т.н. А трябваше само открито и решително да се заяви за съществуването на КПСС, за отказ да се подчинява на престъпните заповеди, отказ да признае разрушението на СССР, да се започне организирана борба, даже и въоръжена срещу предателите опортюнисти-партийни функционери.

Комунистите не направиха това. Със създаването на многобройни компартии, с имена едно от друго по-революционни, народът беше окончателно дезориентиран деморализиран и предаден. (Не се ли случи същото и у нас. Вместо под знамето на БКП, която не бе допуснато да бъде унищожена, благодарение на Вл. Спасов, да се организира борбата срещу предателите на партията, народа и родината и тук най-различни „вождчета” започнаха да създават „комунистически” партии. Някои от тях и до сега продължават да „грачат” /може и без кавички/, за обединение. Но някак си не им се получава. Гласчетата им стават все по-тънки и немощни. Ако те бяха истински комунисти, щяха да влезнат в БКП като редови членове и по пътя на естественото израстване, въз основа на своите идейно-политически, организаторски, морално-волеви и пр. качества щяха да бъдат оценени. Пътят, по който те тръгнаха, говори, че тези качества им липсват. Нещо повече, цялото им предателско поведение излиза на яве когато те си сътрудничат с доказано опортюнистически, предателски партии, изменили на марксизма-ленинизма, каквато у нас е БСП, а в Русия КПРФ. – б.р.)

И така народът не знаеше към кого да се обърне за помощ. Едни „комунисти” призоваваха за парламентарни избори, други ги бойкотираха. Трети чакаха настъпването на „революционна ситуация”, вярвайки, че е невъзможно да приближат нейното настъпване.

Комунистическата партия на Украйна /КПУ/, заедно със своя лидер Симоненко беше от тези партии, които се опитваха да победят буржоазно-полицейския, все още не фашистки режим, чрез парламентарни избори. Всички, които не се съгласяваха с този предателски курс, бяха безпощадно изгонени от партията.

А след това стана чудо! Симоненко победи Кучма на президентските избори 1998 г. И това въпреки откровените фалшификации. Народът, уморен от бандитския хаос и престъпления на 90-те години, чакаше „вожда” на КПУ да го поведе на борба против ненавистния режим на Кучма. Но стана най-чудовищното предателство на украинския народ и комунистическото движение. Симоненко се призна за победен, макар и за неутрални наблюдатели да беше очевидно, че той печели. Симоненко се оказа вожд в кавички. На цялото комунистическо движение беше нанесен страшен удар с нож в гърба, последствията от това виждаме и до днес. (Помните ли как у нас за произнесената фраза за танковете П.Младенов даде оставка и отвори пътя на реакцията – б.р.)

А в Украйна тогава беше възможно да започне открита борба с олигархическия режим на Кучма и имаше реален шанс за победа – комунистите се ползваха с огромна популярност в по-голямата част от народа. Този шанс беше бездарно и предателски пропуснат и в следващите години авторитетът на КПУ започна стремително да пада. Най-многочислената фракция във Върховната Рада (парламентът) на Украйна се превърна в придатък на олигарсите от Партията на регионите.

Фракцията на КПУ страхливо остана в залата на Върховната Рада след фашисткия преврат през февруари 2014 г. и продължаваше да работи, като по този начин узакони и преврата и всички престъпления на хунтата. После последва участие на Симоненко в незаконните президентски избори и на КПУ в също така незаконните парламентарни избори. Може твърдо да се каже, че на съвестта на тези псевдокомунисти тези кръвта на хилядите убити от хунтата в Донбас. И сега такива псевдокомунисти не възнамеряват да се борят с фашизма в Украйна и продължават да говорят за избори и електорат. В страната фактически се води гражданска война с национализма и фашизма, а тези „комунисти” искат да победят в нея чрез парламентарни и президентски избори! Ето го и сега истинското предателство.

Опортюнистите и страхливците от рода на Симоненко и компания нанесоха страшен предателски удар в гърба на комунистическото движение и истинските комунисти, които с оръжие в ръка се борят по фронтовете на Донбас и в тила, в дълбока нелегалност. Тези фалшиви комунисти предадоха и намиращите се във фашистките затвори на киевската хунта и хилядите убити.

С решение на съда в нацистка Украйна КПУ е забранена. Това е напълно логично действие за фашистката държава. А Симоненко и компания сега създават организации-клонинги, от които е премахната думата комунистически, а от символиката – сърпа и чука. Псевдокомунистите се подчиняват на законите на фашистката държава.

Но забраната на КПУ не плаши истинските комунисти. Ние помним опита на нашите велики предшественици и вече водим партизанска война с украинския фашизъм, без оглед на съглашателите и страхливците. Широко известна е борбата на съветските партизани и нелегални в годините на Великата Отечествена война. Не по-малко известна е борбата на италианските комунисти и антифашисти срещу режима на Мусолини. Това беше героична борба и именно италианските партизани-антифашисти унищожиха Мусолини. След окупацията на Франция от хитлеристите през 1940 г. Френската комунистическа партия създаде „Специална организация”. Това става основа на създаването на партизански отряди и начало на въоръжена борба против нацистите. В тази борба Френската компартия даде 75 хил. жертви – убити в акции или в затворите. За това след войната комунистите във Франция се ползват с авторитета на герои.

И в страна, в която е победил нацизмът, каквато сега е Украйна, за комунистите друг път няма. Нека се утешават с илюзии престъпниците от украинската хунта! Те забраниха партията на Симоненко и компания, която по своята същност не е комунистическа.

Истинските комунисти е невъзможно да бъдат забранени! Те действат сега и в скоро време ще станат гробокопачи на украинския фашизъм. Съдбата на Мусолини трябва да интересува „вождовете” на фашистката хунта. Нека изучават историята!

И тях ги чака нещо подобно…

Превод: Вл.Цеков

Tags: ,