ПЕТЪР ЧЕНГЕЛОВ

секретар на окръжния комитет на БКП – Пловдив, екзекутиран на 14 август 1942 г.

„Другари, тежко е да се издържат днешните инквизиции в полицията, но нали ние сме готови да умрем за делото! Където и да се окаже нужно, и най-вече пред полицията, трябва да бъдем готови да умрем като герои.”

„Горе челата! Напред в тежката, но славна борба! Високо дръжте и никому не давайте великото знаме на Маркс, Енгелс, Ленин, Сталин! Под туй знаме сега милионите най-добри синова на великия Съветски съюз се бият с фашизма. Под туй знаме ние смело до края трябва да се бием. Под туй знаме, под ръководството на великия Сталин ще победим!”

Петър Ченгелов е роден в Пловдив през 1898 г. От пролетарски произход, завършвайки основно училище, той е принуден да стане общ работник. Петър Ченгелов взема дейно участие във всички стачки и борби на работничеството. След І Световна война влиза в Партията. Той е един от организаторите на Септемврийското въстание в Пловдивско. Подгонен след погрома, емигрира в Югославия, в Гърция, а оттам – в СССР. През 1938 г. се завръща в България, работи в Пловдив в обущарското производство и става окръжен секретар на БКП и член на ЦК. По време на голямата юнска стачка на тютюневите работници – 1940 г., е интерниран в Разложко. През 1941 г. минава в нелегалност. Заловен е през 1942 г. Обесен е в Пловдивския затвор на 17 август 1942 г. В нелегалния „Работническо дело” от м. ноември 1942 г., бр. 3 е отпечатан от името на ЦК на БКП под надслов: „Падна убит и др. Петър Ченгелов!” следният некролог:

„Ръководителят, гордостта, упованието, знамето на пловдивския пролетариат е екзекутиран!

Не изсъхна окървавената ръка на пловдивските фашистки палачи, но тяхното престъпление предизвика негодуванието на трудещите се от Пловдив и цялата страна. Врагът лиши от живот един високо издигнат в борбата против народните потисници, фашистките окупанти и техните агенти в страната, обущарския работник – любимец на своите братя по класа – Петър Ченгелов.

Отрасъл в мизерия, борил се винаги в първите редове на славното работничество, той бе прокуден зарад това в емиграция, дето се научи още по-зряло и по-свето да обича страната и борбите на класата си. След завръщането си наново дълго работи като ръководител на Пловдивския край и като член на ЦК на Партията, на който пост намери и смъртта си. …

Слава на героите, паднали в борбата за свобода!”

Tags: