ПРЕГРАДАТА НА ПЪТЯ НА ПРОГРЕСА ЩЕ БЪДЕ ОТСТРАНЕНА

lenin-10

  Преди 72 г. нашият народ, под ръководството на БКП, успя да отхвърли омразния монархо-фашистки гнет и по същество извърши Социалистическа революция. Започна най-плодотворният период в историята на нашата родина. Същевременно за никого не е тайна, че постепенно върхушката на партията започна да се обуржоазява и да предава интересите на трудовия народ. Така се стигна и до откритото предателство през 1989 г. и народът беше захвърлен в блатото на капитализма. Много честни хора, в това число и комунисти, се стъписаха,задаваха си въпросите – как се случи това, защо се случи това, неизбежен ли беше този развой на нещата, как да излезем от това положение и т.н. Отговорът на тези и на много други въпроси се крие в по-задълбоченото изучаване на марксистко-ленинската наука.

Преди 100 г. Владимир Илич Ленин написва своя труд „Империализмът като най-висок стадий на капитализма” – един от фундаменталните в марксизма-ленинизма, един от тези, на които се опира марксистко-ленинското разбиране за съвременното общество и за процесите, протичащи в него. Както всичко в Ленин, и този труд е написан в конкретни условия и в отговор на конкретни потребности. В условията на Първата световна война, когато империалистите са се вкопчили един в друг, е било необходимо в интерес на работническата класа да се определи икономическата и политическата същност на обществения строй, предизвикал това кръвопролитие. Но истинското значение на „Империализмът като най-висок стадий на капитализма” далеко надхвърля пределите на конкретния отрязък от време и конкретната ситуация. Пред нас е „биографията” на капитализма, неговият „портрет”, неговите вътрешни процеси и в крайна сметка неговата неизбежна съдба. Смешни и жалки изглеждат опитите на буржоазните идеолози и на обслужващите ги ревизионисти да обявят марксизма-ленинизма за остарял. Това, че към описаните от Ленин видове монополи – картели и тръстове – сега може да прибавим и холдинги или да говорим и за офшорки, нима променя същността на империализма?

Но какво е остаряло в ленинската характеристика за господстващия днес империализъм? Нима това, че той израства чрез концентрацията на производството и образуването на монополи, разоряването и подчиняването на по-дребните стопани? Та нали това го виждаме в бившите соц. страни от източна Европа и най-вече в Русия. Нима това, че аналогични процеси протичат и в банковото дело? Нима това, че при империализмът господства финансовият капитал и се образува финансова олигархия? Послушайте воплите на предприемачите-производители – „дайте ни евтини кредити” и веднага ще ви стане ясно кой е господарят. Нима е остаряло това, че в империалистически стадий капитализмът се характеризира с износ на капитали, гигантското съвременно пренасяне на капиталистическото производство и инвестиции в райони с евтина работна ръка и суровини? Да отбележим, че това преместване и днес е в основата на угнетяването и експлоатацията на много страни, в това число и на България, от големите империалистически хищници, което им позволява да поддържат висок стандарт. Да си спомним теорията за „златния милиард”. И ние сме в Европейския съюз, но живеем все по-зле и по-зле от големите западни държави. Жизненият стандарт на крадливата шайка е винаги по-висок от този на добропорядъчните граждани.

А нима е остаряла ленинската мисъл, че свръхпечалбите на монополите им позволяват да подкупват върхушката на трудовите класи и да укрепват там опортюнизма? Но какви са тогава съвременните „евролеви” в комунистическото движение, какви са тогава псевдокомунистическите партии в коалиция с БСП, за която вече и врабците по стрехите знаят, че е дясна буржоазна партия; каква е тогава седящата в държавната Дума върхушка на КПРФ с нейния изчерпан „лимит за революции”? А нима са остарели лениновите характеристики за висшия стадий на капитализма като паразитизъм, за подялбата на света на сфери на влияние, за стремежа за преразпределение. А нима монополите като главна черта на империализма не означават паразитизъм и застой, не означават  реакция по всички линии и преди всичко по политическа, защото господството на финансовата олигархия води право към фашизация и неизбежност от война? Когато ние говорим, че капитализмът – това е война, ние се опираме на разкритата от Ленин природа на капиталистическите монополи. Ето я първопричитната за всички империалистически войни: стремежът за световно господство и бълнуванията за изключителност на своята нация.

Ленин обрисува и перспективите на революционната борба против системата на капиталистическата експлоатация. При империализма се изостря до краен предел противоречието между обществения характер на производството и частнокапиталистическата форма на присвояване на произведените материални блага, разрешаването на което ще доведе до унищожението на капитализма. Затова Ленин нарича империализма умиращ капитализъм. Частнособственическите отношения стават обвивка, форма, несъответстваща на съдържанието, препятстваща назряващото движение към по-висш обществен строй – социализма. Те са преграда по пътя на прогреса и тази преграда ще бъде отстранена.

„Империализмът е навечерие на социалистическата революция на пролетариата”. Тази ленинова мисъл се потвърди през 1917 г. чрез ВОСР, след това се потвърди и в много други страни, включително и у нас чрез Деветосептемврийската Социалистическа революция от 1944 г.

И сега, когато се намираме в хищните лапи на световния империализъм, тази ленинова мисъл отново ще се потвърди. А тези, които са отчаяни и обезверени, нека прочетат „Империализмът като най-висок стадий на капитализма”!

Да, преградата по пътя на прогреса ще бъде окончателно отстранена!

РД

Tags: , ,