ПРЕДИ И СЕГА

КАКВО ПОСТИГНА БЪЛГАРИЯ ПО ВРЕМЕ НА КАПИТАЛИЗМА И СОЦИАЛИЗМА

Любен И. Аладжов

Изключително полезна в този фундаментален спор за по-добрата система е възможността за ретроспективно статистическо сравнение на периодите на социалистическо и капиталистическо развитие на България през последните 100 години.

Съществуват неопровержими данни, които позволяват да обърнем поглед назад и да направим обективна съпоставка за развитието на България през 20-тия век, половината от което премина в условията на капитализъм, а 45 години – при социализъм. Резултатите от подобно сравнение са неоспорими, защото няма по-силни аргументи от тези на сухите цифри.

Статистическите данни за развитието на България през 20-ия век категорично потвърждават предимствата на социализма. При много по-тежки начални условия след Девети септември 1944 г., при неблагоприятни международни обстоятелства и въпреки допуснатите грешки, несравнимо по-добри резултати показа социалистическата държавно – планова икономика. За броени години тя изведе България от разрухата на войната, от провинциалната й изостаналост и безпросветната неграмотност и за късо време я превърна в икономически лидер на Балканите, с образовано и технически квалифицирано население.

За 45 години социализъм България извърши чудото, наречено догонващо развитие. От изостанала селска страна с доиндустриална аграрно-занаятчийска икономика тя се нареди в ранглистата на ООН сред 30-те най-развити държави на света! В подкрепа на казаното ще си позволя да цитирам само най-важните резултати от развитието на странат през периода 1944 – 1989 г. /Данните са взети от Интернет и от ценната монография на покойния инж. Иван Кременски „България в Европа и света през 20-тия век“/.

Основна отличителна черта на цивилизацията на 20-тия век, която определя степента на развитие на една страна е промишленото производство и потребление на енергия. До 1939 г. в България са електрифицирани само 13% от всички населени места и страната тъне вечер в мрака на газените лампи. След 9.ІХ.1944 до 1989 г. са построени общо 130 електроцентрали, които произвеждат 100 пъти повече електроенергия от 39-та година. Започнахме да захранвахме с енергия и нашите съседи! Някои от тези съоръжения са уникални и до днес нямат аналог в Европа като, например, помпеноакумулиращата водноелектрическа централа ПАВЕЦ „Чаира“ с мощност 860 мегавата (равна на двата малки реактора на АЕЦ-Козлодуй), чиято турбопомпена зала се намира на 360 метра под земята в каверна с размерите на зала №1 на НДК. Всички съоръжения бяха изпълнени от български инженери, техници и работници. Но това не е всичко. 1974 г. влезе в експлоатация І-вият блок на АЕЦ – Козлодуй. Последваха още 3 блока от по 400 мегавата и два хилядника. С 6-те реактора България стана член на клуба на атомните държави и си създаде изкуствено находище на енергия край бреговете на Дунава. Нашите съседи започнаха да ни гледат с респект и уважение!  През този период положихме началото и на проекта „Белене“ с 4 нови  хилядника! Страната ни предстоеше да.се превърне в енергиен лидер на Югоизточна Европа.

Селското ни стопанство след 9.ІХ.44 г. също отбеляза разцвет и добивите от него се утроиха спрямо 1939 г.

По време на социализма бяха създадени уникални български транспортни компании, символ и наша запазена марка в Европа и в арабския свят. Сред тях бе най-голямата на континента СО“МАТ“ с общо 4500 автомобила.

В металургията, тръгвайки от нищото за 45 години България стана 27-та металургична страна в света, която произвежда специални бронестомани, микролегирани с азот стомани за полярни температури, която разви праховата металургия и даде на света метода на академик Балевски за вакуумно леене с противоналягане.

Но най-важното, което се случи през този период бе индустриализацията. Промишлеността се превърна в гръбнака на нашата икономика. Общата индустриална продукция за 1989 г. е точно 103 пъти (!) по-голяма от тази през 1939 г. Усвоени бяха производства, които преди това въобще не бяха познати. 90% от промишлената ни продукция се изнасяше в над 120 страни! През 1988 г. България зае 3-то място в света след САЩ и Япония по производството на електро – и мотокари и 5-то място по електротелфери. Тръгвайки почти от нищото, у нас започна производството на трактори, автобуси, тролейбуси, товарни камиони, електродвигатели, силови трансформатори, промишлени роботи, асансьори, кабели; електронни компоненти, хладилници, перални машини, телевизори и какво ли още не. Развити бяха абсолютно нови направления – електроника и изчислителна техника. Многобройните ни научни и проектоконструкторски институти бяха пълни с млади, ентусиазирани учени, инженери и техници, които незнаейки работно време с гигантски крачки скъсяваха дистанцията до развитите страни пред нас. Не може да не се спомене и мощния Военно промишлен комплекс, който снабдяваше армията ни с бойна техника и печелеше милиарди от износ.

По времето на социализма износът нарасна 83 пъти спрямо 1939 г., превишавайки 3,3 пъти износа на Гърция, 1,5 пъти този на Турция и за наша гордост дори 1,03 пъти общия износ на двете ни съседки взети заедно.

Ето, какво постигна България по време на социализма и това представлява връх на икономическите й успехи за цялата й нова история. И ако не бяха допуснатите грешки, постиженията на социалистическата икономика можеха да бъдат и още по-големи и сравнението „България – Швейцария на Балканите“ нямаше да звучи като иронично подмятане. Много важно е, че тези грешки бяха поправими, докато генетично присъщите на капитализма недъзи са неотстраними и още дълги години напред ще тегнат над съдбата на народа ни.

Направеното сравнение може да продължи, но казаното и до тук е предостатъчно, за да се илюстрира падението след 1989 г. Най-важното  заключение, което може да се направи от него е, че миналите 45 години социализъм бяха много по-добри, отколкото последните 23 гадини изминали без никаква полза (и дори в явна вреда) за народа ни.

Какво се случи с България през последните 23 години? За същия период от време, от 9.ІХ.44 г. до 1967 г., ние постигнахме изключителен икономически възход и задоволително благоденствие за народа ни. Запазихме ли построеното, доизградихме ли започнатото, създадохме ли нещо ново? Неолибералният модел на системата получи 1989 г. в наследство една развита промишлен-аграрна страна, зад която с големи обещания застанаха най-богатите държави в света. И какво ни помогна всичко това? Почти нищо! Истинската цел на Запада по време на Студената война и след това не беше да се построи невъзможния за България капитализъм на всеобщото благоденствие, а да се разруши непоправимо социализма и да се открие път за нахлуване на чуждестранен капитал и стоки у нас. И тази цел бе напълно постигната.

Първото нещо, което новите ни „приятели“ направиха, бе да отнемат и разбият традиционните ни пазари на Изток и в арабския свят. Последва неизбежното  – икономиката ни се срина.

  Реституцията в земеделието и ликвидацията на ТКЗС-тата превърнаха България от водещ износител на земеделски продукти във вносител на плодове и зеленчуци. Срамно, но е факт!

Държавата приключи драматично с почти  всичките си ангажименти в икономиката с провеждането на хаотична и дори криминална приватизация.

Като ято алчни скакалци от Запад долетяха всякакъв род „специалисти“ и дори откровенни авантюристи. Вместо полезно ноу-хау, те ни обсипаха с вносни стоки, втора употреба и със съвети, как да променим съзнанието си към пазарно мислене.

За спокойствието на западноевропейския бюргер, въпреки мнението на световни технически експерти, ние овчедушно затворихме четирите си малки блока на АЕЦ-Козлодуй и се лишихме от най-евтината и екологично чиста електроенергия. Затворихме изплатили се блокове, които произвеждаха енергия на цената само на горивото и заплатите. Сега ще компенсираме проявената сервилност със строителството на нов „хилядник“, но на ценя милиарди левове. Подобно харакири може да си направи само много заблуден народ, управляван от много продажни властници.

Затворихме „Кремиковци“, „Стомана“, „Плама“, „Видахим“, „Химко“-Враца, Оловно-цинковия комбинат и още много, много други водещи предприятия. Няма ги вече „белите стаи“ в институтите по микроелектроника; няма ги и очакваните „хай-тех“-инвестиции. Медиите, с религиозно умиление показват как попове размахват босилек и освещават поредно построената чешмичка, ремонтирана градинка или новооткрит МОЛ. Икономиката ни замря, магазините се задръстиха с вносни стоки. Новият ни бизнеселит все още се лута и се учи на пазарна икономика и конкурентна борба, но съвсем бързо овладя тънкостите на „dolce vita“ („сладкия живот“).

И все пак дължим конкретен отговор на въпроса:“Защо се случи всичко това?“.  Как така след 9.ІХ.1944 г. извършихме скок в своето икономическо развитие, а сега, стартирайки от много по-високо ниво и подпомагани от най-богатите страни в света, извършихме обратен скок в бездната на бедността? Коя са причините за този изумителен парадокс?

Отговорът на въпроса е следният:

–  смяната на системата,

- отварянето на защитения пазар на СИВ и

- преминаването на търговския обмен между социалистическите страни към разплащане в „твърда“ валута.

Социалистическите страни не бяха готови за западния пазар, а здравословният протекционизъм срещу убийствената конкуренция на икономическите хегемони, винаги е бил формулата на успеха за всяка развиваща се икономика.

А отговор на въпроса „за по-добрата система“ ни дават приведените по-горе статистически данни. Независимо от предадения социализъм, неговите постижения от втората половина на 20-тия век, осъществени въпреки и независимо от изключително тежките услови и допуснатите грешки, представляват всъщност най-убедителното доказателство за силата и неговата жизненост като система за устройство на обществото.

 

Tags: