73 ГОДИНИ ОТ СОЦИАЛИСТИЧЕСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ В БЪЛГАРИЯ-ВРЕМЕ Е ЗА НОВА!

M-A

МИЛЧО АЛЕКСАНДРОВ

Днес сред работниците и още по-лошо сред комунистите могат да се чуят изводи, че в условията на съвременния капитализъм – социалистическата революция е невъзможна, макар, че ако трябва да сме искрени тя е желана за мнозина.

Нека си спомним, за какво ни е революцията, като посочим научното, марксисткото разбиране по този въпрос, без това просто не може да се мине.

Революцията е основна, принципна, коренна промяна на нещо. В случая става въпрос за общество, следователно говорим за социална революция, която изцяло, напълно променя устройството на обществото. Тя е възможна само тогава, когато в него натрупаните противоречия между класите са изострени до крайност и разрешаването им по еволюционен път, т.е. чрез малки промени е вече невъзможно. По време на социалистическата революция политическата власт преминава от ръцете на буржоазията в ръцете на класата на пролетариата, която има интерес от тези принципни промени.

Точно за това ни е необходима тя сега, понеже натрупаните в капиталистическото ни общество противоречия са нетърпими, най-важното от които си остава това между труда и капитала – крайна бедност и огромно богатство. Частичните реформи не засягат основите на съществуващия икономически строй у нас и те не могат да ги решат. Икономиката ще продължи да деградира, а хората на наемния труд ще стават все по-бедни, докато собственици на фабриките, заводите, електростанциите и т.н.т. тоест, господарите – капиталисти ще стават все по-богати, които заделят за милионите работници толкова, колкото да могат биологически да оцелеят- за да им работят.

Понеже господството на буржоазията се дължи именно на частната собственост върху средствата за производство, да се очаква, че реформите на буржоазните правителства ще унищожат частната собственост е утопия. Те могат да се реализират само от потиснатата работническа класа. Но за това и е необходима политическата власт. Тази революция ще е социалистическа, понеже тя ще промени обществения строй в страната от капитализъм в социализъм (първия стадий на комунистическото общество). Основата на обществените отношения при социализма е обществената собственост върху средствата за производство. Или казано накратко, трябва да направим това, което беше направено преди контрареволюцията.

А възможно ли е това да стане днес?

Какви условия са необходими за да може работническата класа да победи?

  1. Трябва да има криза по „върховете” – те вече да не могат да запазят господството си и да не могат да управляват по старому.
  2. Изострянето на състоянието на потиснатите класи, да е бедствено и елементарните им потребности да е невъзможно да бъдат задоволени, което да повиши тяхната политическа активност.

Или казано по друг начин, да е налице революционна ситуация, национална криза (икономическа и политическа криза).

Но, до тук говорим за обективните обстоятелства, които са недостатъчни за провеждането на революция.

Без субективния фактор ( да е налице съзнателна и организирана революционна работническа класа – организирана в нейна пролетарска партия, въоръжена с марксистко-ленинска революционна теория като БКП)  и при наличие на обективни условия социалистическа революция не може да се извърши. Политическата партия е висша форма за организираност на класата, която е възможна само на определен етап от осъзнаването и́. В нея влизат само най-съзнателните и активни нейни представители, не обикновени работници, а работнически лидери, които водят след себе си по-слабо осъзнатия слой на работническата класа. В редовете си тя може да приеме представители на други слоеве и класи на обществото, но само при условие, че се отказват осъзнато от идеологията на тяхната класа и твърдо застават на позицията на работническата класа, т.е. на позицията на болшевизма. Партията не е просто главата, а централната нервна система на работническата класа, която е способна да я организира да функционира като едно цяло.

Икономическата криза в България е факт – при това от контрареволюцията до днес. Тя ту затихва, ту се разгаря отново с мощна сила, но да се пребори с нея олигархата е неспособен, понеже е свързан с хиляди нишки с империализма – с транснационалните капитали. А както е известно той е в икономическа криза от 2008 година. Предателството на Горбачовско-Елцинската върхушка доведе до изливането на средства в СБ, подопечна на ФРС, от новоизлюпените капиталистически „елити” от страните на бившия СССР и бившите социалистически страни, по този начин го извадиха от кризата за около 18 години. От нея сега империалистите могат да се измъкнат с война. С хибридната, май нещо не им се получава, вероятно ни очаква нещо по-сериозно. Без да се задълбочаваме повече, можем да кажем, че второто изискване на обективния фактор е налице.

Въпросът с първото обективно условие, за политическата криза у нас горе, долу стои така:

Сега в много страни по света, както например в бивша Украйна, съществуват политически кризи, но за сега в България няма. Няма, но се приближава. Приближава се не само към нас, но и в целия ЕС. Буржоазната власт действително вече не може да управлява по старо му – за да задържи кормилото в ръцете си. Всички сме свидетели, как буржоазните представители от „КРИБ” се нахвърлиха върху собственото си правителство, което под натиска на синдикатите, отхвърли проектозакона за отпадане на „клас прослужено време”. Аз няма да се спирам подробно на този въпрос сега, защото темата е друга, но за всички се вижда, че българската олигархия постепенно се отказва от принципите на буржоазната демокрация и се е запътила към крайности. Но на обикновен език това означава фашизиране на буржоазния елит. Фашизмът е необходим на буржоазията преди всичко за потискане на зреещата революция. Ако работата действително е стигнала до тук, значи нещата на „нашите елити” не вървят. Външните им „бизнеси” вече не носят печалба и те са решили да одерат по няколко кожи от малкото останали работници в страната, от служителите – от бедните. Фашизмът, освен всичко друго, е форма на капиталистическа власт в стадия на империализма, която позволява да се потиска работническото движение, позволява да се засилва експлоатацията на работническата класа до крайна степен за да увеличи печалбите си и свръхпечалбите на монополите, които се ширят необезпокоявано от никого в страната ни.

Но разнобоя между правителството и КРИБ, показва и нещо друго, демонстрира ни, че има сериозни противоречия в средите на самия финансов капитал, който вече е неспособен да се договаря със себеподобните си и сам разклаща държавата си. Конкуренцията, борбата за пазари, а значи и за политическа власт не довеждат до стабилност капиталистическото общество във всички страни. И работническата класа може, и трябва да се възползва от това. Има още едно противоречие в „елита” на буржоазията, което просто така с пожелания едва ли ще се реши. Едната му част е обвързана изцяло с американо-европейския империализъм – в момента представител на тази група е ГЕРБ, съществува и друга част, която освен с него е свързана с руския олигархат, главно в енергийния сектор – тя се представлява от БСП. Борбата между империалистите начело със САЩ и руските олигарси косвено, но много явно, рефлектира в между буржоазните отношения в България. Много съвременни български, буржоазни анализатори подценяват това противоборство, смятат го за специфична българска атракция на съвременния ни капитализъм. Но именно то може да доведе, при определени обстоятелства, до въоръжаването на българския пролетариат, понеже съществуващата наемна армия не е в състояние да реши почти нищо. За такава възможност, вече и самите буржоазни елити говорят открито. Една от тези прояви е мероприятията по връщането на наборната военна служба. Е добре, нека въоръжат народа!

А защо българският капитал не може да отстъпи от намеренията си да настъпва срещу интересите на  родната работническа класа? Защото всяка негова отстъпка ще бъде изтълкувана от неговите конкуренти, като слабост и ще бъде разкъсан от тях на парчета. Колкото и да не ни се иска, при такава обстановка, вижда се, буржоазията у нас е тръгнала по пътя на своята фашизирана предшественица до 1944 година. Тя повлече опашката си през скелетите на социалистическите предприятия, принудителната имиграция, високата смъртност, лошо здравеопазване, неграмотността и другите прелести на новия капитализъм. Но трябва да е сигурна, че за всичко ще има възмездие!

Рязкото обедняване на трудещите се маси, разоряването на многото дребни собственици, пролетаризирането на служителите и интелигенцията – и в същото време приказното забогатяване на единици олигарси не може да не увеличи в големи размери социалното разслоение. А това закономерно ще се отрази върху съзнанието и поведението на работническата класа.

Все повече и повече млади хора изказват мнение за това какво е необходимо на България и много от тях остават изненадани когато разбират, че това някога не просто сме го имали, но и сме го притежавали.

Опитът за насилствено вкарване на българския народ в капитализма, противоречи на обективните закони на общественото развитие, които световната буржоазия се опита да игнорира, но те действат и съществуват и процесът на развитието на обществото върви по пътя на унищожаване на класите, без да се съобразяват с желанието на буржоазията да увековечи капитализма.

Тоест няма кой да защити действащата власт, защото насъщните интереси на преобладаващото мнозинство от народа съвпадат с интересите на работническата класа. Това означава, че ако тя се вдигне на революция ще бъде подкрепена от цялото общество!

Друго нещо е, че за сега хората не разбират какво става. Но това е разрешим въпрос. Ако се постараем сериозно. Трудовият народ на България подкрепя сегашната власт само по принципа „да дойде следващия”. Но този принцип е много несигурен. Когато хората разберат „кой” е следващия, кого представлява той, то от неговата власт няма да остане и прашинка. А това вече можем да наречем „революция в главите”, много важен фактор за който говорят класиците на марксизма-ленинизма. Въпросът тук е: как да помогнем на този процес, как да го ускорим, така, че трудещите се маси да преминат от думи към дела? А това, че ще преминат към дела не предизвиква никакви съмнения. Друг изход нямат. И българският народ все повече започва да разбира това. Но нашият пролетариат все още не си е изградил имунитет срещу буржоазната пропаганда, понеже процесът по неговото придобиване върви много бавно.

Вече можем да кажем със сигурност, че живелите при социализма, не можаха да бъдат преобразени. Монополистичния капитализъм не успя да ги превърне  в дребна буржоазия – социалната опора на капитализма. Макар, че преустройчиците всячески стимулираха този процес – той не се състоя. Хората не го пожелаха! А те не го пожелаха, защото производителните сили на социализма не бяха пригодени за частно стопанисване. И съзнанието на нашите граждани се различава от това на трудещите се в капиталистическите страни, които не познават социализма. Съзнанието им е съвсем друго, не е частнособственическо, не е капиталистическо. И макар то да не е още комунистическо (в него все още гъмжи от дребнобуржоазни илюзии) все пак няма по-близки до нас от тях. А това е фактор за бъдещата победа срещу капитализма.

Но до тогава има време. Защото липсва един много важен фактор – субективните условия за социалистическата революция. За сега нямаме сплотена и съзнателна работническа класа, ръководена от своя комунистическа партия. В България има работническа класа, макар и топяща се, за размерите на страната ни тя е достатъчно голяма, като прибавим към нея и селския пролетариат, това вече е голяма сила. Но нейната обществена съзнателност е много слаба, за да се почувства като единно цяло, като отделна обществена класа, чиито интереси са в пълна противоположност на интересите на буржоазията, означава да създаде и своя собствена политическа партия, отразяваща тези интереси, която би ръководила нейната борба с капитала. И именно в това е проблема, не само у нас но и за съвременното работническо движение по света. От тук се откроява главната задача за сегашния момент – да се помогне на работническата класа да постигне такава степен на обществена съзнателност, за да може тя да създаде такава партия.

Е добре, ще попитат някои, но нали има такава партия? Да, има. Но само за една нищожна част от представителите на работническата класа, други не знаят, че я има. А ние говорим за собствена такава, от която нейните представители да се учат и да се ръководят. Който гледа догматично на този въпрос и се мята между „да” и „не” никога няма да се докосне до диалектиката на въпроса, правилно обоснован от нашите класици и няма да може да си обясни цялостно въпроса със собствената пролетарска, комунистическа, марксистко-ленинска, благоево-димитровска, болшевишка, партия.

И така, партията е жив организъм, а не абстрактно понятие, тя се развива и нейното влияние е в право пропорционална зависимост от общественото съзнание на работническата класа и другите пролетарски слоеве. И понеже работата на нашата партия с представителите на работническата класа е слаба, то и партията ни като цяло все още не отговаря на понятието за пролетарска, комунистическа партия, макар, че по другите показатели, програма, устав и партийно поведение и да отговаря. Да, отговаря защото от времето на нейното възстановяване, та до днес тя водеше и води борба за тяхното отстояване с ревизионизма, опортюнизма вътре и вън от нея. Този процес можем да смятаме за приключил, доколкото може да приключи в обстановка на остро класово противопоставяне. Сега трябва да насочим всички усилия за превръщането и́ в собствена партия на българския пролетариат. Едва тогава можем да кажем с пълна увереност, че живеем в навечерието на новата социалистическа революция в България.

Но дори и тогава не e сигурно дали тя ще победи, ако не е налице благоприятен външен фактор. Има комунисти, при това доста отговорни, които му придават апокалипстично значение. „Каква социалистическа революция? Империалистите ще ни смачкат като Милошевич”!

Сталин на времето се подиграваше на паникьорите и в същото време им демонстрираше, как се бие противника с неговите юмруци. Но и да се подценяват външните обстоятелства е също толкова неуместно, а понякога те могат  да изиграят и фатална роля. За това външния фактор е моментна снимка на международните обстоятелства в навечерието на революцията, които трябва внимателно да се изучат и едва тогава да се търси благоприятното развитие на последващите действия, от тази гледна точка.

Но да се върнем на задявката на паникьорите. Грешката на Милошевич се състои в това, че потърси помощ от доказани опортюнисти и предатели, верни слуги на империализма, а не от техните противници. Аз мисля, че ако тогава той беше потърсил подкрепа от китайското ръководство – изходът щеше да е друг. В политиката не може да се робува на щампи, а се търси най-верния път в момента за неутрализиране на неблагоприятните фактори. Да не говорим за обстоятелството „време”, което също оказва косвено влияние на външния фактор. Ако действията в Югославия се развиваха днес, а не в края на 20 век, то нещата едва ли биха се развили по начина който ни е известен. Защо е така? Това е дълъг въпрос, за който е необходимо повече време за изясняване, с което в момента не разполагам. Едно обаче се забелязва и с невъоръжено око. Днешният Путин, като водач на руската олигархия, във външната и вътрешната политика, премина от лагера на либералната в редовете на консервативната и́ съставляваща.

Но още от сега да гадаем каква ще бъде международната обстановка в навечерието на революцията би било по-скоро врачуване. Това е въпрос, който ще се обсъжда и решава тогава, когато е необходимо.

А сега да се заемем с работата по превръщането на Българската комунистическа партия „в своя партия” на българския работник, на българския пролетариат.

12.08.2017 година

гр. София

Tags: ,