9-ТИ СЕПТЕМВРИ 1944 Г. – ЕДНА ОТ НАЙ-СЛАВНИТЕ ДАТИ В БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ

Естествено, отношението към тази дата не е еднозначно. Представителите на старата буржоазна класа и техните съвременни издънки, както новообуржоазилата се прослойка от така наречения политико-мутренски елит ненавиждат тази дата. Това е така, защото на Девети септември 1944 г. бе отнета възможността да живеят на гърба на българския народ, да го грабят и подтискат. И обратно, за работническата класа, трудещите се селяни и прогресивна интелигенция Девети септември 1944 г. бе начало на свободен творчески труд, без експлоатация на човек от човека, без подтисничество, Българският народ не можеше да бъде ограбван, както казва поетът „от наши и чужди гости”. Но ето какво казва за деветосептемврийската социалистическа революция вождът и учителят на българския народ Г. Димитров: „Деветосептемврийското народно антифашистко въстание представлява дълбок прелом в развитието на нашата страна. То откри нова ера в нейната история, ерата на дълбоко революционни-политически, стопански, социални и културни преобразования, разчистващи пътя на един нов обществен строй, строй без експлоатация на човек от човека.” – съч. т.13, стр. 469.

„Деветосептемврийското народно въстание, макар да си поставяше непосредствено за разрешение демократически задачи, не можеше обаче да не разтърси из основи капиталистическата система у нас и да не излезе извън рамките на буржоазната демокрация”. – Политически отчет на ЦК на БРП/к/.

„Съчетанието на народното въстание на 9-ти септември 1944 г. с победоносното шествие на Съветската армия на Балканите не само осигури победата на въстанието, но му придаде голяма сила и размах. Набираните в течение на две десетилетия омраза към фашизма и решимост на трудещите се маси за разправа с него избликнаха неудържимо и пометоха с един замах фашисткия режим.” – пак там.

„На 9-ти септември 1944 г. политическата власт у нас беше изтръгната от ръцете на капиталистическата буржоазия, на експлоататорското монархо-фашистко малцинство и премина в ръцете на грамадното мнозинство от народа, на трудещите се от градовете и селата, при активната и ръководна роля на работническата класа и нейния комунистически авангард.” – пак там.

За съжаление мирният и свободен труд на българския народ бе прекъснат от вероломното предателство на обуржоазилата се опортюнистично настроена камарила, овладяла върховете на БКП през 1989 г. Те хвърлиха България в лапите на световния капитал, опитаха се да унищожат БКП, защото знаеха, че здравите сили в нея рано или късно ще им потърсят сметка. Е, не успяха във второто. Намериха се такива честни и доблестни комунисти като нашия покоен Председател Владимир Спасов, които им попречиха, спасиха БКП от унищожение, очистиха я от предатели и мошеници и високо държат знамето на Марксизма-ленинизма.

Днес пред българската работническа класа, в общи линии стоят същите задачи, които стояха пред нея и в навечерието на 9-ти септември 1944 г. Световният капитализъм се пука по шевовете, либералният модел претърпя пълно фиаско, митовете за пазарната икономика като демиург на прогреса се спукаха като сапунени мехури.

„Капитализмът фалира и той трябва да бъде заменен с комунизма. И то ще стане не чрез професионалната борба, а чрез общата политическа борба на пролетариата за завладяване на властта и установяване диктатурата на труда.” Г.Димитров, съч. Т. 5, стр. 238

„ … днес пред работниците от целия свят се поставя пряката, непосредствена задача не да се борят само за увеличение на заплатите и намаляване на работното време, не да сключват договори за дребни подобрения за година-две, а да завладеят политическата власт, да премахнат капиталистическата експлоатация над труда, да унищожат самата капиталистическа система.” Г. Димитров, съч. т. 5, стр. 253.

„… борбата на работническата класа във всички области, както и в областта на синдикалното движение, води неизбежно към завладяване на политическата власт.” Г.Димитров, съч, т 5, стр.254.

„Ерата на мирната професионална борба, която не засяга основите на капиталистическия строй е безвъзвратно изживяна. Сега всички стълкновения между пролетариата и буржоазията се превръщат неизбежно в борба за политическата власт – за овладяване на средствата за производство и на целия стопански живот на страната.” Г. Димитров, съч. т.6, стр. 11

Казано ясно и точно. Без завладяването на политическата власт работническата класа не може да се освободи от експлоатацията. Икономическите отстъпки, които понякога прави буржоазията нямат траен ефект, не водят до нищо съществено, помагат и да поеме глътка въздух и да се мобилизира за ново настъпление против интересите на трудещите се. Ето защо големите  български синдикати, които бягат като дявол от тамян от политически искания, всъщност служат не на трудещите се, а на буржоазията, като отклоняват работниците от верния път на борбата. За да постигне своето истинско освобождение от игото на капитала българската работническа класа трябва непременно да съумее да създаде истински свои синдикати, които на дело защитават нейните жизнени интереси и я водят по правилния път.

А ние, комунистите, „трябва да намираме и издигаме такива лозунги и форми на борба, които да произтичат от жизнените нужди на масите, от равнището на тяхната боеспособност в дадения етап на развитие.” Г. Димитров, съч., т. 10. Стр. 59.

  Датата 9-ти септември 1944 г. е една от най-бележитите в нашата история, защото ни показва пътя, по който трябва да вървим, ако искаме да бъдем свободни и достойни като народ.

                                                                                                          Вл. Цеков

Tags: