Въпрос: „По времето на Маркс е имало див капитализъм, а сега – социална държава: обезщетения за безработица, обезщетения за деца, ваучери за хранене и др. Няма никаква социална база за революция” – така ли е?
Отговор: Защо да няма никаква база? Тази база съществува и тя е огромна. В момента тя е много по-голяма, отколкото преди 100 години.
Сега капитализмът не е много по-различен от времето на Маркс. Капитализмът, както всичко в света, постоянно се променя – ражда се, развива се и умира. Маркс наблюдаваше развитието на капитализма, ние, днес, наблюдаваме умиращия капитализъм (империализма), който е неспособен повече да се развива и да се придвижва напред.
Но, независимо от някои различия, ситуацията в самия корен на въпроса от времето на Маркс не се е променила. Най важното в нея си остава същото – начинът на производство на обществения продукт, си остава същия – капиталистически: това е същото произвеждане на прибавена стойност, чрез присвояването на неплатения труд на наемните работници. Съответно и основните обществени класи днес са същите – пролетариат и буржоазия. Само броят на пролетариата нарасна многократно от времето на Маркс, докато буржоазията, готова да защитава капитализма до последен дъх, значително намаля.
И противоречията в съвременните капиталистически общества са същите, както и в началния стадий при развитието на капитализма, които откри Маркс. Само, че сега те са изострени до крайност, особено на най-главното от тях – между нарастването на производителните сили на обществото (новата техника и технологиите) и съществуващите производствени отношения в обществото (преди всичко, отношенията за собствеността – формата на собственост). Без разрешаването на това противоречие по нататъшното развитие на обществото е невъзможно. Капиталистическата икономика вече не е дееспособна. Тя не може повече да се движи напред. Тя постоянно навлиза от една икономическа криза в друга – частната собственост върху средствата за производство и пречат да излезе от ямата, в която тя сама затъна. И това препятствие трябва да се отстрани, ако човечеството не желае изобщо да деградира, не иска отново да се окаже в каменния век.
Ограничените социални придобивки в някои капиталистически страни не променят същността на нещата: пролетариатът отново работи за буржоазията, неуморно, живеейки в оскъдица, като става от „ден на ден” все по беден, а нищожната банда от капиталисти все повече забогатява и забогатява, без да се труди. Днес капиталистите дори не управляват предприятията си както преди, а си наемат управници.
Изобщо, значението на социалните придобивки в капиталистическите страни е много преувеличено от буржоазната пропаганда. Целта на това преувеличаване е, чрез буржоазната идеология, да се внуши лъжливата мисъл, че едва ли не, и при капитализма е възможно изграждането на справедливо обществено устройство – че цялата същност на въпроса е в принуждаване на империалистите да разделят печалбите си с работниците. Но буржоазната идеология винаги „забравя” да спомене, че:
– първо, тези ограничени социални придобивки изобщо не зависят от „добрата воля” на самите капиталисти, те са резултат на многовековна напрегната класова борба на работническата класа за подобряване на материалното си положение. Буржоазията в развитите капиталистически страни беше принудена в средата на XX век да прави отстъпки на пролетариата, иначе нямаше да се задържи на власт и ден;
второ – социалните придобивки на много слабо развито равнище има само в страните-метрополии, а в колониите и полуколониите (а тези страни в света са болшинство) трудещите се в тях получават нищожен минимум от тези придобивки;
и трето – дори в развитите капиталистически страни социалните придобивки не обхващат всички слоеве на трудовото население, а засяга само някои части от трудещите се, в същото време останалата преобладаваща част е лишена от такива придобивки (много често най-елементарни, като например, медицинска помощ, пенсия за старост или трудоустрояване и др.).
Не социалните придобивки определят материалното положение на работническата класа и на трудещите се маси в обществото, а това на кого принадлежи политическата власт и собствеността върху средствата за производство в страната. Социалните придобивки, тяхното равнище е само следствие от това, как са решени въпросите за властта и собствеността в страната. Ако политическата власт и собствеността върху средствата за производство (заводите, фабриките, оборудването и др.) принадлежат на работническата класа (при социализма), означава, че тя сама си осигурява такива социални придобивки, които са и́ необходими, без да проси и без да се кланя до земята на никого. А ако политическата власт и всички средства за производство принадлежат на буржоазията, ако целият произведен от работниците продукт е собственост на господарите на предприятията – капиталистите, то всякакви социални придобивки, предоставени на някои от трудещите се, винаги ще бъдат временни. Рано или късно капиталистите, изпаднали в сложни икономически условия (например, по време на сериозна икономическа криза), непременно ще си ги приберат, хвърляйки пролетарските маси в положение на безправие, бедност и робство, което е съществувало до времето на тяхното придобиване. Това се вижда не само в колониите и зависимите страни, но и в страните с „развит капитализъм”, където от края на XX век, обема и вида на социалните придобивки, които имаха трудещите се, постоянно се съкращават. Това е и разбираемо, и е напълно логично от гледна точка на буржоазията – с разрушаването на СССР и системата на социализма непосредствената заплаха от нови социалистически революции в света временно престана да виси като дамоклев меч над тях, и тя незабавно се възползва от това.
Историческата практика нагледно показва, че работническата класа, за да си запази придобивките от предишната борба, е принудена да се бори непрекъснато за тях. Само пролетарската революция може да сложи край на тази безкрайна борба, като унищожи властта на буржоазията.
Какво излиза от всичко казано до тук? Излиза, че социалната база за пролетарската революция не просто съществува, но тя е огромна! На практика това е 90-95% от населението на съвременните капиталистически страни – цялата трудова маса, всички наемни работници със семействата си, с изключение на тясната прослойка на висшите управляващи, плътно приближени към олигархата. И обективни условия има за пролетарска революция, самият капитализъм отдавна ги е подготвил. Остава съвсем малко – самите пролетарски маси да осъзнаят, че социалната революция е единственият изход от създалото се положение, и че друг изход, освен коренното унищожаване на цялата капиталистическа система, просто няма.
„Рабочий путь” превод Милчо Александров
