ГЛОБАЛИЗИРАНЕ НА ЕКСПЛОАТАЦИЯТА. HJGH-TECH – МОНОПОЛ. ВRAIN DRAIN.

С глобализирането на международните икономическите връзки се наблюдава процес на глобализиране и на капиталистическите отношения в световен мащаб. Това е процес на глобализирано ограбване  на света от развитите капиталистически страни и най-вече от САЩ (които и днес присвояват 1/3 от създадената от целия свят нова, добавена стойност, а произвеждат само 17% от нея). Подобно на обикновеното общество, планетарното човечество днес се разделя на малък брой много богати и голям брой много бедни страни, а експлоатацията „на класа от класа“ е изместена  на  по-високото ниво на „държави от държави“. Формират се глобални класи – държави-капиталисти,  държави-работодатели  и „държави – пролетариат“, дори и „излишни“ държави – световната периферия на нещастниците от Третия свят, които не са нужни на транснационалния капитал нито като пазар за реализиране на печалба, нито като източник на работна сила за производство  на принадена стойност. Той се нуждае вече само от тяхната територия и природни богатства. Оформя  се глобален  аналог и на средната класа – държави тип „прислуга“, към които се мъчим да се причислим и ние. Сравнението между капитализма в обществото и в глобализирания свят може да продължи, но и казаното е достатъчно, за да се илюстрира същността на развиващия се процес.

Генезисът на глобалния транснационален капитал е също тъй престъпен, както и „първият милион“ на повечето капиталисти. Коренът на неговото богатство е заровен в кървавата история на колониалното робство на бедните народи. Кервани от кораби, натоварени с „колониални стоки“ и роби векове наред са пренасяли богатства и работна ръка от колониите към метрополиите и представляват онзи източник и стимул за тяхното развитие, който ги е превърнал днес в световни хегемони, със завиден стандарт на живота, създал е и мита за тяхната „съвършенна капиталистическа система“. Затова, нейната пропаганда винаги ни сочи като образец за подражание модела на тези няколко най-богати, бивши колониални империи от клуба Г-7, а не някоя от останалите 200, също тъй капиталистически страни  от изостаналия Втори и най-вече Трети свят.

Няма колониална държава, която да не е извършила ужасяващи престъпления срещу народите от Третия свят, пред които и нацистките жестокости бледнеят. Особено тежък случай в това отношение представлява робството на негрите  в южните щати на САЩ, Бразилия и Карибите през 17, 18 и началото на 19-тия век и последвалият го след това до средата на 20-тия век (!) режим на апартейд.

Старият начин за колониализиране с военна сила днес е заменен със много по-перфидния и наглед „демократичен“ способ на финансово реколониализиране чрез подборно изкупуване на най-доброто от ресурсиите, промишлеността и кадрите на бедните страни. Ограбеното  се използва след това за производство на стоки за обратен реимпорт в тях и за повторна търговска експлоатация. По такъв начин неукрепналата им икономика се обезкървява един път от изтичането на материални и човешки  ресурси и след това, изложена на безпрепятствения внос на стоки не издържа конкуренцията и загива. С това умират и последните надежди за догонващо развитие.

Най-голямото ограбване на развиващите се страни от богатите индустриални държави се извършва на основата на научно-технологичния им монопол в производството и търговията с високотехнологични хай-тех (high-tech) продукти, от които бедните и развиващите се страни имат непреодолима нужда и които се предлагат на монополни цени само от развитите държави. Тази технологична доминация е една от главните причини за настоящото глобално неравенство и за делението на човечеството на Първи, Втори и Трети свят. Началото си тя води от средните векове, от епохата на големите географски открития и колонизацията, когато корабите на мореплавателите са били посрещани от туземците като пратеници на боговте и само срещу шепа лъскави мъниста са получавали пълни пироги с храна, прясна вода и плодове. От тогава до днес нещата коренно са се изменили, лъскавите мъниста са заменени с други лъскави предмети, но същността на технологичната експлоатация остава същата Това обяснява, защо богатите западни държави отдават толкова голямо значение на научните си изследвания и на спазване на авторското и патентното право. По такива съображения Съединените Щати са отстъпили на Китай водещото място на „работилница на света“, която да произвежда всички онези продукти, в които няма много „хай-тех“ – съдържание, а те са се концентрирали в развитието на секторите на бъдещето научно-техническо господство: нанотехнологиите, „зелената“ енергия, микроелектрониката, медицината, фармацията, генетиката и пр.

С тази политическа стратегия е свързано и друго едно гигантско престъпление, извършвано спрямо развиващите се страни – „отнемането на квалифицирани кадри“ или така наречения Brain Drain („изтичането на мозъци“)[1]. Способни млади хора се насърчават да учат в западни висши учебни заведения, подготвят се за интегриране в тяхната икономика и след завършване, най-добрите от тях се привличат с атрактивни предложения да останат да работят там за увеличаване на  брутния им вътрешен продукт и за подобряване  на възрастовия и квалификационен състав на тяхното население. В замяна на това Западът усърдно се чисти от негодни стари хора и подобно на стари леки коли методично ги „изнася“ в по-изостаналите страни. Подобна глобална кадрова политика представлява откровено ограбване на развиващите се страни и то не само с материални блага, а и с човешки кадри, които могат да творят блага. Отнемането на мозъци представлява антипод на чуждестранните инвестиции на развитите държави, но в обратната посока. Бедните страни отглеждат и образоват своите най-активни и способни млади хора, заплащат обучението им в чужбина и след това биват лишавани от тях, за да могат те да работят за укрепване на технологичния монопол на богатите страни. Представа за огромния размер само на първичните загуби от „изтичането на мозъци“ се добива като се вземе пред вид, че случаите на Brain Drain са милиони, а средните разходи по създаването, отглеждането и квалификацията само на един специалист, по данни на ООН, са около 250 000 долара.  Особено актуален въпрос днес е изсмукването на лекари от Източна Европа за западноевропейските страни с изискване за специалност, опит, език и прочие. Началната заплата за млад лекар е 2000-3000 евро, а минималната заплата, която те ще получава след специализация, напр. в Дания, е 8500 евро. Ето как богатия Запад със силата на парите осигурява здравеопазването на всяко свое населено място за сметка  на бившите социалистически страни,  лишавайки ги от най-добрите им медицински специалисти. А ние продължаваме да изпращаме на прескъпо лечение в чужбина нашите болни деца и хора. И много е чудно, как след това грабителство Западът има самочуствието да ни поучава, как да строим капитализма, за да живеем и ние като него. Бихме могли да си зададем още серия въпроси в това отношение, като например, защо продажбата на едно бебе за няколко хиляди долари, в което не са инвестирани още никакви средства за отглеждане, възпитание и образование се криминализира като престъпление от европейското законодателство, а отнемането на готов специалист, от когото направо започват да се черпят  ползи и печалби, е позволено и то безплатно. Този парадокс става още по-абсурден, ако се сравни с баснословните суми, които се плащат за трансфера на водещи спортисти и артисти, които се оправдават с високите разходи по тяхното създаване. В същото време разходите по създаването на специалисти (а не на футболисти) лековато се подминава, а безплатното им присвояване се аргументра със „свободата на личността“ да избира, къде да живее и работи. Но същата тази свобода на избор на местоживеене, с която толкова много се спекулираше по време на Студената война, днес категорично е забранена за определени категории хора и се тълкува дори като престъпление. Бедността и населението на Земята, обаче, продължават да растат и не е далече денят, в който вълната онеправдани и гладни маси неудържимо ще залее като цунами обетования Запад. Затова той ни прие в „Европейския съюз“, да му служим  като първи защитен вал на неговите граници срещу наплива от бедни мигранти.

За сега егоизмът, лицемерието и двойниият стандарт на капитализма все още действат. Интересите, изгодата и печалбата за него са над всичко и място за солидарност, свобода, справедливост, равен шанс, човешки права и прочие социалдемократически сантименти няма.



[1] Подобна задача изпълнява и визовата лотария за зелена карта на САЩ, (по-точно Визовата програма за диверсификация на населението на САЩ). Този „лов на хора“ позволява имиграция в страната на 50 000 чужденци годишно. Освен, че обогатява професионалната и културна тъкан на Щатите с млади и дейни хора, „зелената карта“ поддържа сриващия се имидж на САЩ  на „обетована земя“ и илюзията, че хората по света са се втурнали на тълпи към страната на „неограничените възможности“. Напоследък, обаче, клизата сериозно промени ситуацията. Заради безработицата вече все по-малко кандидати за работа се очакват САЩ с отворени обятия, а тенденцията е такава, че може би не след дълго самите американци ще мечтаят да напуснат „американския рай“ с „жълта карта“ към. Китай.

Tags: