ЖЕЛЯЗНО ПЛЕМЕ

Бе тежък бойният ни път –

родихме се в жестоко време.

Решени на живот и смърт,

растяхме ний – желязно племе.

 

Нас брулеха ни ветрове.

Зарити в снеговете спяхме.

Познахме – в люти боеве –

Разгрома грозен и успеха!

 

Народът вярно ни пази –

влял в нас вековната си твърдост.

Прям стана нашият език

и ние – по-сурово мъдри…

 

Ний гледахме от някой рид

глави как носят на върлини,

как родният ни дом гори,

как – луди – старите проклинат…

 

И зреехме в свещена мъст,

що челюстите в гняв сковава,

и всеки – с враговете твърд –

убиваше, когато трябва.

 

Но в загрубелите сърца

таяхме ний дълбока нежност

и майка, и любима, и деца

със нас вървяха неизбежно…

 

Родино, горда с нас бъди!

В сурови боеве калени,

и днес над свободата бдим –

желязно, партизанско племе!

Веселин Андреев

Tags: