ПЕРСПЕКТИВА НА АРМИИТЕ В УКРАИНСКИЯ КОНФЛИКТ ПРЕЗ ЗИМНАТА КАМПАНИЯ

ВСУ (войските на хунтата – к.м МА) създават линията „Гройсман” – Мариупол-Волноваха-Курахово-Константиновка-Артемовск. Запасната отбранителна линия е Славянск-Краматорск – Границата на Днепропетровска област- Бердянск. По всичко личи, че ВСУ вече са неспособни за активни настъпателни действия. Най-боеспособните части през лятната кампания понесоха големи загуби – 12-15 хиляди убити. Дезертьорите са много, тяхната численост нараства и ще продължава да расте. При това ще расте и без да има боеве. Редовните части на хунтата са обезкръвени кадрово и най-важното е, че нямат техника. А техниката сега е най-важният критерий за боеспособността на украинските въоръжени сили. Но цялата техника вече е изнесена от складовете. Ако ВСН (въоръжените сили на народа) им дадат почивка, то в строя може да се върне ремонтирана техника, повредена през лятната кампания. Но дори и тя няма да стигне за укомплектоването на всички части. Още повече, че половината от войските на фронта са сформирани от второстепенни части (тиловаци).

Но  най-важният проблем на ВСУ-МВД е катастрофалното падане на бойния дух. Иловайск окончателно сломи украинската армия. Гигантските загуби (1,5-2 хиляди са само убитите), откровеното предателство на командването, всичко това доведе до необратими последствия. Това стана норма. Голямата част от ВСУ са мобилизирани преди половин година хора. Зли, излъгани, разочаровани. Да се задържи тази маса от хора в окопите през зимата е невъзможно. Моралното разложение от безсмисленото седене в окопите (по мнението на войниците), когато техните семейства тънат в нищета, още през зимата ще предизвика масови дезертирания. Очакваният дефолт в края на зимата напълно ще измени снабдяването на армията, (волунтаристите просто няма да могат да съберат нищо от населението, а централно армията и сега не се снабдява, с изключение на ГСМ и боеприпаси). И тя ще изчезне. Както изчезна Императорската армия през зимата на 1917-1918 години. По същите причини.

Именно за това сега усилено се укрепва линията Днепър и…даже Лвов. Властта прекрасно разбира същността на нещата. Тя разбира, че днешното малко отстъпление много скоро (през зимата) ще се превърне в рухването на фронта. И придвижването напред от ВСН (въоръжените сили на народа) ще предизвика по-скоро хаос отколкото организирана военна съпротива.

 

ВСН. Тук процесът е обратен. Независимо от значителните загуби в жива сила през лятната кампания-численият и най-важното качественият ръст на ВСН е очевиден. При това скоро този процес ще се засили. Причините са няколко. Първо, неотдавна спечелените сражения повдигнаха бойния дух  до небивало равнище. Унищожаването на инфраструктората на Донбас почерни мирния живот на много хора. Това води до увеличаване на желаещите да се включат в състава на ВСН. Притокът на доброволци от Русия и от други страни не отслабва. Чрез различни „варианти”, Русия легализира помощта си. При това тази помощ ще бъде постоянна, по принципа на „ротацията”. Която е много важна в етапа на „покой”. Завоюваното голямо количество въоръжение в последните сражения е сравнимо с техническото оборудване  на ВСУ. Отчитайки на практика  безкрайната възможност за снабдяване с боеприпаси и ГСМ, това равенство се превръща в значително огнево предимство на бойното поле. Като прибавим много слабото насищане с войски на фронтовата линия, значимостта на укрепленията (линията „Гройсман”) става незначителна, понеже дава възможност да бъде обкръжена и групировките в нея да останат без снабдяване. Готовност за стратегическо настъпление може да се очаква през зимата, тогава голяма част от реките ще бъдат сковани в лед и няма да представляват препятствие за него. Именно тогава се очаква Украйна да влезе в положение на пълен упадък (дефолт, апатия на населението, сепаратизъм на местните елити). Именно тогава ще настъпи времето за „преразглеждане” на минското съглашение. Навярно то ще загуби смисъл заедно с рухването на Украйна. Като Бретския мир в края на 1918 година. И тогава Гражданската война в Украйна ще премине в ново качество. Но това ще бъде вече друга история.

Сергей Никитин                                                       превод Милчо Александров

Tags: ,