Как се развива обществото ?

obshtesvo

Материалното производство – основен фактор за развитие на обществото.

Развитието на обществото, както и развитието на природата, се подчинява на действието на обективни закони. Обективни: това значи независещи от волята на хората. ТЕЗИ закони са открити и формулирани от Маркс и Енгелс. Те са показали, че законите на общественото развитие могат да бъдат разбрани и използвани за научно обяснение на явленията в обществения живот и преобразуването на обществото.

След Маркс и Енгелс, вече в нови исторически условия, науката за обществото е развита и обогатена от В.И.Ленин и Й.В.Сталин, които на практика доказаха верността на законите, открити от Маркс и Енгелс през 19 век, и реалната възможност за използването на тези закони от хората за подобряване на своя живот, за построяване на ново, по-справедливо общество – без експлоатация и подтисничество.

Що е това „общество”?

Обществотова е исторически сформирало се обединение на хората, свързани помежду си с определен начин на производство на материални блага, необходими на хората за техния живот.

Начинът за производство на материални блага – това е основата за съществуването и развитието на обществото. Начинът за производство определя целия живот на обществото.

Начинът за производство на материални блага – това е съвкупност от производителните сили на обществото и установилите се в него производствени отношения.

В различните времена едни и същи продукти са се произвеждали от хората по различен начин. На пример, хлябът сега се произвежда не както преди. Преди в хлебопроизводството е участвал един човек, а сега – хиляди и даже милиони. Начинът на производство е не КАКВО се произвежда, а КАК се произвежда.

Промяната на начина на производство довежда до преустройство на целия обществен организъм, кардинално променя цялото обществено устройство и живота на обществото.

Що е то „производителни сили“?

Производителни сили - това е самият човек и средствата за производство, т.е. всичко което е необходимо, за да се произведат  необходимите му продукти.

Средства за производствосъвкупност от средства и предмети на труда, т.е. това, ОТ КОЕТО се произвежда, и това, В КОЕТО се произвежда.

Производствени отношениятова са обективните икономически връзки, които се формират между хората в процеса на производството на обществения продукт и разпределението на материалните блага.

Производствените отношения се определят от формата на собственост върху средствата за производство.

Собствеността е историческа  и преходна категория. Във всяка конкретна историческа епоха собствеността върху средствата за производства има свой специален специфичен характер и се изявява в определена, свойствена само за тази епоха, форма.

Собствеността върху средствата за производство е частна и обществена (или общонародна).

Частна собственосттова е собственост, принадлежаща на част от обществото, т.е. на едно или няколко лица. Поради това частната собственост е или индивидуална, или колективна.

Общонародна собственост (или обществена собственост) - това е собственост, която принадлежи на цялото общество – на целия народ, на всички граждани на страната.

Държавна собственосттова е собственост на тази класа, която в този момент е господстваща в обществото. В условия на общонародна собственост държавната собственост е обществена собственост и принадлежи на цялото общество. В условия на капиталистическо общество собствеността принадлежи на буржоазната класа, и всъщност е разновидност на колективната частна собственост.

Частната собственост върху средствата за производство в буржоазното общество води до експлоатиране на преобладаващото мнозинства от народа от нищожното малцинство.

Собствеността върху средствата за производство се съсредоточава в ръцете на шепа богаташи – капиталисти, в резултат на което огромни маси трудещи се, лишени от средства за производство, са принудени да се наемат на работа при тези капиталисти.

Примерно, в Русия всички средства за производство принадлежат само на 3 % от населението на страната. А останалите 97 % работят на тях, осигурявайки  тяхното процъфтяване.

Производствените отношения или отношението към собствеността е база (фундамент) на обществото, който определя неговата надстройка – характера на политическата власт, политиката на държавата, обществените идеи, правото и морала, в които намират своето отражение, в това число и в науката, литературата и изкуството.

Производителните сили не стоят на едно място. Те постоянно се развиват. Изучаването на законите на природата позволява на човешкото общество да създава все по съвършени оръдия на труда. Повишава се културното и образователното ниво на хората, които ги използват за производство на необходимите им продукти. В определен момент от времето производствените отношения (отношенията към собствеността) стават преграда, спирачка за по нататъшното развитие на производителните сили на обществото.

* * * * * 25.06

Конфликтът между производителните сили и производствените отношения в класовото общество винаги има антагонистичен (непримирим) характер. Изостряйки се до краен предел, той се явява като икономическа основа на социалната революция, която довежда до гибелта на старото общество. На негово място се изгражда ново, по-съвършено общество, значително по-добре удовлетворяващо изискванията и потребностите на хората.

При социализма за първи път в човешката история отпада необходимостта от революционно събаряне на съществуващите производствени отношения. Доколкото средствата за производство при социализма принадлежат на трудещите се, те сами стават заинтересовани от усъвършенстване на своите производствени отношения и преодоляване на противоречията, възникващи в обществото във връзка с развитието на неговите производителни сили.

Как хората от социалистическото общество могат сами да преодоляват възникващите между тях противоречия? Основно и главно условие за това се явява критиката и самокритиката. Критиката и самокритиката са движещите сили за развитието на социалистическото общество, най-важен начин за разрешаване на неговите противоречия.

Класи и ролята на класовата борба в развитието на обществото.

Най-пълно определение на обществените класи е дал В.И.Ленин в неговия труд „Великият почин“:

Класи се наричат големи групи хора, различаващи се по своето място в исторически определена система на общественото производство, по тяхното отношение (в по-голямата си част закрепено и оформено в закони) към средствата за производство, по тяхната роля в обществената организация на труда, а следователно, по начина за получаване и размера на частта от общественото богатство, с които те разполагат. Класите са такива групи от хора, една от които може да присвоява за себе си труда на друга класа, благодарение на различните им места в определения строй на общественото стопанство.„.

Класите не винаги са съществували. Класата е историческа категория. В зората на човешката история при първобитно-общинния строй производителността на труда на хората е била дотолкова ниска, че хората, заедно добивайки средства за живот, употребявали всичко без остатък. За появяване на класи просто не е имало материални, икономически условия.

Такива условия възникнали веднага след като се осъществило първото обществено разделение на труда – животновъдството се отделило от земеделието. Специализацията позволила значително да се увеличи количеството на произвеждания от обществото продукт.

Обществения продукт започнали да присвояват тези хора, чиято задача била да управляват обществото (вождове, жреци, пазачи и пр.). Възникнала частната собственост – отначало върху продуктите на труда, а след това и върху средствата за производство (оръдия на труда, земя, животни и т.н.), без които никакви продукти не могат да бъдат произведени.

С появата на частната собственост върху средствата за производство обществото се разцепва на класи, възникнала експлоатацията на човек от човека. Човешкото общество станало класово.

Първото класово общество в човешката история е робовладелското.

Основни класи в него са били робите и робовладелците. Икономическа основа е частната собственост на робовладелците върху средствата за производство и върху самите работници – робите.

С разделянето на обществото на класи за поддържане господството на една класа над друга се създава държавата. Тя е особен вид политическа машина – апарат за насилие, имащ на свое разположение отряди от въоръжени хора, съдилища и затвори.

Многочислените въстания на робите и нашествията на варварските племена разклатили основите на робовладелския строй. Със смяната на робовладелския строй идва новият обществен строй, феодалният, вече изискващ друго отношение към собствеността.

Основни класи на феодалното общество са феодалите и селяните, икономическата му основа е собствеността на феодала върху земята и непълна собственост върху работника-селянин (примерно, феодала имал право да застави крепостния да работи за него, да го продаде или купи, но не можел да го убие).

С изобретението на тъкачния стан и парната машина (първия двигател в човешката история) възможностите за производство на продукти се увеличили многократно. В недрата на феодалното общество започва да се заражда буржоазията. Тя възглавила масово революционно движение на угнетените слоеве на феодалното общество (пролетарии, селяни, занаятчии и др.) против феодалната власт, феодалите и аристократите – и феодалния строй бил заменен от по напредначивия обществен строй – капитализма.

Капитализъм се нарича такова устройство на обществото, когато земята, фабриките, заводите, машините, изобщо средствата на труда принадлежат на неголямо число земевладелци и капиталисти, а основната маса от народа няма никаква или почти никаква собственост и поради това трябва да се наема като работници. Земевладелците и фабрикантите наемат работници, заставят ги да произвеждат най-различни продукти/стоки, които те (капиталистите) продават на пазара. При това капиталистите плащат на работниците такава заплата, че те и семействата им едва-едва могат да просъществуват, а всичко произвеждано от работниците, капиталистите слагат в своя джоб, и това е тяхната печалба. По такъв начин при капиталистическото стопанство основната маса от народа работи под наем при други хора, работи не за себе си, а за стопаните на собствеността срещу минимално заплащане. Разбира се, че стопаните винаги ще се стараят да понижат заплатите – колкото по-малко плащат на работниците, толкова по голяма ще бъде тяхната печалба. Работниците се стараят да получат по-голямо заплащане, за да могат да осигурят на семействата си здрава и достатъчна храна, нормално жилище, облекло, с една дума – за да не бъдат бедняци. По такъв начин между капиталистите и работниците тече постоянна борба заради работната заплата: капиталистът е свободен да наеме който си иска работник, и естествено ще избере най-евтиния (при равни други условия). Работникът, от своя страна, също е свободен да се наеме при когото си иска, и естествено ще избере този, който дава по-голяма заплата. Дали работникът работи в село или град, дали се наема при земевладелец, капиталист или търговец, – той винаги търгува с господаря, бори се с него за едната заплата.“ – пише В.И.Ленин в статията „За стачките “ в края на 1899 г.

Променило ли се е нещо от тези времена в днешния капиталистически свят? Както виждаме – нищо не се е променило!

Съвременните капиталисти, сега владеещи не единични фабрики и заводи, а цели отрасли от промишлеността, и не в една страна от света, все по същия начин се стремят всячески да снижат работната заплата на работниците, за да получат по-големи печалби. А работниците навсякъде яростно се съпротивляват срещу орязването от капиталистите и техните правителства на работните заплати, увеличаването на глобите и тарифите, въвеждането на нови данъци и плащания.

Растежът на богатството на шепата капиталисти и влошаването на положението на мнозинството на трудовия народ е закон на капиталистическото общество. Постоянното обедняване на преобладаващото болшинство от населението, икономическите кризи, безработицата, безкрайният ръст на цените и данъците, раздутия държавен апарат, корупцията, огромното социално разслоение, безправието на трудещите се маси, полицейският гнет, високата престъпност, катастрофи, наркомания, проституция, нравствена деградация и, накрая, войните – всичко това са неизбежни следствия от действието на закона за капиталистическия начин на производство.

Капитализмът не стои на място, и той, както и предишните общества, се развива. Неговите производителни сили се увеличават с гигантски темпове, и на определен етап той достига в своето развитие своя най-висш стадий – империализма. Ленин разкри характерните черти и основните противоречия на империализма и научно доказа, че империализмът е не само висш, но и последен етап от развитието на капитализма, навечерие на пролетарските революции.

Но капитализмът няма да умре сам по себе си. За да си отиде този обществен строй от историческата арена, е необходима решителна революционна борба на народните маси начело с работническата класа – най-революционната класа в човешката история, чиято задача е не просто да смени една класа във властта с друга, а въобще да унищожи разделението на човешкото общество на класи и завинаги да избави целият трудов народ от експлоатация и гнет.

За победата над капитализма е необходима социалистическа революция. Само тя е способна, най-накрая, да разреши всички противоречия на капиталистическото общество, и най-главното от тях – конфликта между производителните сили и производствените отношения. А това може да се направи само чрез унищожаването на частната собственост върху средствата за производство.

Пролетарската революция – закономерен преход от капитализъм към социализъм

Маркс, Енгелс и Ленин доказаха, че социалистическата революция е закономерно явление в развитието на капиталистическото общество. Тя е призована да замени отживелият капиталистически строй с нов обществен строй – комунизма.

Социализъм – това е първият етап на комунизма. Това е период на прехода от капитализъм към пълен комунизъм, в течение на който се унищожават всички остатъци и прояви на старото, отживяло капиталистическо общество.

Гробокопач на капитализма и строител на комунизма – е пролетариатът, работническата класа. Той е най-потиснатата класа в капиталистическото общество и негова главна производителна сила. Работническата класа не е свързана с частната собственост, тя е най-способна за политическа организираност и за усвояването на напредначивата, истински научна революционна теория – марксизма-ленинизма.

Работническата класа води своята класова борба против буржоазията в три основни форми: икономическа, идеологическа и политическа.

Икономическа борба – борба за по изгодни условия за продажба на своята работна сила на капиталиста.

Идеологическа борба – борба против духовния гнет на буржоазията във всички негови форми, за въоръжаване работническата класа с напредначивата революционна теория – марксизма-ленинизма.

Политическа борба – борба за завоюване от работническата класа на политическата власт и събаряне на политическото господство на буржоазната класа.

Икономическата борба – исторически първата форма на борба на пролетариата против потисничеството на буржоазията. Тя се е появила практически веднага след възникването на капитализма и появата на класите в капиталистическото общество – буржоазия и пролетариат.

Висша форма на класова борба на работническата класа е политическата борба. Такава борба работническата класа може да води едва тогава (и само тогава – доп. пр.), когато той има своя собствена политическа партия, въоръжена с напредначива революционна теория – марксизма-ленинизма.

„Най-голямото в света освободително движение на угнетената класа, най-революционната в историята класа, е невъзможно без революционна теория. Тя не се измисля, тя израства от съвкупността от революционния опит и революционната мисъл във всички страни по света“, – пише Ленин за марксизма.

Извънредно важна, особено на съвременния етап, е идеологическата борба на работническата класа, която той води с буржоазията в духовната сфера – в сферата на съзнанието. Всъщност сега, в XXI век идеологическата борба излиза на първи план сред всички форми на класова борба на работническата класа.

За засилване на своята власт над трудещите се маси, за оглупяването им и отвличането им от революционна борба, буржоазията използва всички достижения на съвременната наука и техника, разработвайки и прилагайки най-разнообразни методи и начини за манипулация на съзнанието на трудещите се маси. Но главния удар тя нанася върху революционната теория на марксизма-ленинизма, опитвайки се с помощта на своите учени, слуги и агенти в работническото движение да го подменят с безопасен фалшификат, избавен от всякаква революционност – ревизионизъм или социал-реформизъм.

Успешната борба на работническата класа за чистотата на марксизма-ленинизма е залог за победата над буржоазията.

Политическа партия, твърдо стояща на позицията на марксизма-ленинизма – е висша форма на класова организация на работническата класа. Само тя може да стане ръководеща сила на пролетариата в неговата борба за завоюване на политическата власт и построяване на комунистическо общество.

В своята борба за сваляне на господството на буржоазията, завоюването на политическата власт и установяване на диктатура на пролетариата работническата класа се опира на произведенията на класиците на марксизма-ленинизма и богатия революционен опит на своите велики предшественици – болшевиките**, под чието ръководство през октомври 1917 година работническата класа на Русия извърши първата в света социалистическа революция и построи първата в света държава на работниците и селяните – великия СССР.

В резултат на победоносната социалистическа революция политическата власт преминава в ръцете на новата господстваща класа – пролетариата, и диктатурата на буржоазията се сменя с диктатура на пролетариата. Но за разлика от буржоазията, работническата класа осъществява своята диктатура не само за своите лични интереси, но и за интересите на всички трудещи се, тъй като главният и коренен интерес на работническата класа е да освободи себе си и всички угнетени и експлоатирани от всяка експлоатация и всякакво потисничество.

Диктатурата на пролетариата е необходима за сломяване на съпротивата на съборените класи, за предаване в собственост на целия народ средствата за производство, за отстояване и закрепване на революционните завоевания, за построяване на ново, социалистическо общество.

Но да се построи веднага ново общество никога не се получава. Старата господстваща класа никога не дава доброволно властта, затова контрареволюция в една или друга форма неизбежно съпровожда всяка революция. Със самото свое развитие, отбелязва Карл Маркс, революция поражда контрареволюция.

Противоборството революция – контрареволюция е обективен закон на класовата борба в периода на най-високото напрежение. Във всеки конкретен случай изхода от това противоборство далеч не е еднозначен и не е предопределен. Той зависи от съотношението на силите на противоборстващите страни, от техните способности да изпреварят противника в мобилизацията на всички ресурси и умело да се разпоредят с тях и т.н.

В отслабения от най-тежката Велика Отечествена война Съветски Съюз почти унищожената от диктатурата на пролетариата буржоазна класа съумя отново да надигне глава. Ползвайки се от някои несъвършенства в съветската икономическа система, за хрушчовско-брежневските десетилетия буржоазната класа смогна сериозно да израсте и да се укрепи, и към средата на 80-те години реши отново да вземе в свои ръце политическата власт в страната. Известната на всички горбачовска Перестройка всъщност беше заключителния етап на буржоазната контрареволюции в СССР.

Комунистическата партия на Съветския Съюз, към това време в основите си поразена от ревизионизма, не можа да организира съветската работническа класа в защита на социалистическите завоевания. Буржоазната контрареволюция в СССР победи, социализма и неговата основа – общонародната собственост върху средствата за производство беше унищожена, в страната беше реставриран капитализма.

От историческа гледна точка това е неприятно, но не е смъртоносно. Контрареволюцията в СССР и другите страни на социализма това не е първата контрареволюция в историята на човешкото общество. По аналогичен начин претърпяха поражение Революцията от 1848–49 г. в Германия, Парижката Комуна през 1871 г., демократическата революция от 1930-те години в Испания и др.

И самата буржоазна класа съвсем не винаги лесно и просто е сваляла властта на феодалите. Достатъчно е да си спомним, че само в едната Франция е имало цели три буржоазни революции – през 1789–94, 1830 и 1848 г. А между тях – цели две контрареволюционни епохи!

Какво означава това? Значи това, че съвременния ни свят стои пред нова социалистическа революция, на порядък по-мощна и могъща, отколкото преди. Законите на общественото развитие са обективни и няма как да бъдат излъгани или заобиколени. Старият начин на производство – капиталистическия – исторически е изживял себе си. И дали капитализмът иска или не, ще му се наложи да отстъпи място си на комунизма.

Кога именно ще стане новата революция ние не можем да кажем – това зависи, в това число и от нас с вас – от единството и сплотеността на нейната главна действаща сила – работническата класа. От неговата способност да победи ревизионизма и опортюнизма в своите редове.

Но това, че тази революция ще бъде и непременно ще победи, и този път вече окончателно, е еднозначно.

А затова – както съвършено правилно са казали великите учители на работническата класа Карл Маркс и Фридрих Енгелс в „Манифеста на Комунистическата партия”:

„Пролетарии от всички страни, съединявайте се!”

«Пролетарии всех стран, соединяйтесь!»

Л. Сокольский – work-way.com

BG превод: Tersit.

* известно е, че дори в някои КП се намират другари, критично настроени към др. Сталин. За него ще си поговорим скоро.

** ‘болшевиките’ и ‘комунистите’ са абсолютно тъждествени. Под ‘болшевики‘ обикновено се разбира ‘комунисти от времената на Ленин и Сталин‘. Понятието ‘комунист’ (== марксист-ленинист) ще бъде разгледано допълнително…

Tags: ,