КИТАЙ – ХХІ ВЕК

След разпадането на Съветския съюз поради глупостта, невежеството и най-вече предателството на своите ръководители начиная с Хрушчов и стигайки до Горбачов, Елцин и компания, погледите на цялото прогресивно човечество са отправени към Китай. Ще успее ли огромната страна да построи социализма, правилен ли е пътят, по който върви, ще може ли да охлади стремежите на САЩ за световна хегемония, както това го правеше СССР? Въпросите са много, а отговорите още повече, при това нееднозначни.

Безспорни са успехите на огромната страна в икономическата област, средният годишен прираст е около 10%, брутният национален продукт през 2011 г. е 47.3 трилиона юана, страната е световния производител на стоки, повече от половината световно производство на цимент, на стомана; от обект на инвестиции се превръща в инвеститор; грандиозно строителство, успехи в овладяването на космоса и др.

Наред с това, обаче, расте и броят на милионерите и милиардерите, а това говори за присвоен чужд труд, експлоатация. Получиха се и сигнали за протести на работници, включително и стачки. В доклада на Ху Цзин Тао пред ХVІІІ конгрес на ККП се казва: „Съществуват много проблеми, засягащи интересите на народа, явяват се неизбежно в обучението, заетостта, в социалната сигурност, здравето, домакинствата, екологичната среда, храната и животоспасяващите лекарства, запазване на работното място, обществената сигурност, законово насилие, справедливостта на администрацията и т.н. Някои хора все още водят недобър живот. Съществува липса на етика и интегритет в някои области. Някои служители не са компетентни относно целта на развитието и научния подход. Някои общински партийни организации са слаби, с недостатъчно партийни членове. Някои партийни членове и деятели не познават добре партийния идеал и изискванията и не са пълноценно запознати с тези цели. Вървейки през формализма и бюрократизма, а също така през екстравагантността и пустотата стигаме до сериозни проблеми. Някои сектори са склонни към корупция и неуправляемост и борбата срещу корупцията остава сериозно предизвикателство за нас.” /преводът е от английски, направен от д.ф.н.Михаил Кръстанов/ Във връзка с казаното до тук, редакцията на вестника предоставя на читателите позицията на белоруските болшевики, изразена от О.В.Шаповалов. Материалът има заглавие „Китайска специфика или политически блъф”. И така: „Престъпните действия на Хрушчов и на неговите сподвижници ще имат дълговременни последствия, те ще доведат до израждане, а след това и до разрушение на СССР и КПСС”/ Мао-Дзедун и Енвер Ходжа – съвместно заявление от 27-и декември 1964г./ Именно по такъв начин, в края на 1964 г., партийният и държавен ръководител на огромната страна, строяща социализъм, оцени действията на „съзидателя на социализма”, „верния ленинец” Н.С.Хрушчов, безапелационно и невежествено провъзгласил Съветския съюз за общонародна държава, а не на работническата класа, КПСС за партия на целия народ, а не на раб. класа, което де факто отричаше класовата борба при нейното реално наличие. Това послужи като сигнал и създаде условия за активизиране на запазилите се все още в СССР дребнобуржоазни елементи, което по-късно доведе до капитализацията и гибелта на държавата.

Оценката на двамата лидери е особено любопитна във връзка с такъв исторически факт като беседата, състояла се през 1947 г. между Мао Дзедун и Й.В. Сталин. В беседата става дума за построяването на социализъм с китайска специфика. Нека цитираме Сталин. „Вие говорите за някакъв китаизиран социализъм. Такъв в природата няма. Няма социализъм руски, английски, френски, немски, италиански и т.н. Има един социализъм – Марксистко-ленински. Друг е въпросът, че при построяването на социализма е необходимо да се отчитат специфичните особености на тази или онази страна. Но социализмът – това е наука,задължително имаща ,както всички науки, общи закономерности, и само малко да се отстъпи от тях и построяването на социализма е обречено на неуспех.” Потвърждавайки този важен теоретически тезис, съветският лидер набелязва и редица мерки от практически характер, съвършено необходими за реализация от тези политически сили, именуващи себе си като комунисти, заявили своето намерение да организират трудещите се маси в своите страни за построяване на социализма. И това независимо от географското положение, от климата, от състоянието на икономиката, националния състав и произтичащите от тези параметри специфични особености на общественото битие и жизнения уровен /равнище/. Такива практически мерки Сталин изброява 7, а именно:

1. Диктатура на пролетариата /раб.класа/.

2. Обществена собственост върху средствата за производство и основните оръдия на труда. /оръдията на труда също са средства за производство/

3. Национализация на всички банки и сливането им в една – национална банка.

4. Планово /научно-обосновано/ водене на стопанството, ръководено от един център.

5. Господство на марксистко-ленинската идеология.

6. Създаване на въоръжени сили, способни да защитят социалистическата държава.

7. Безпощадно ликвидиране на контрареволюцията.

Имайки пред вид хронологията на събитията, беседата се е състояла през 1947 г., а заявлението е от 1964 г., ясно е, че китайският лидер си е направил правилните изводи от тази беседа.

Но лидерите, колкото велики и мъдри да са – уви, не са вечни. През 1976 г. Мао Дзедун си отиде от този свят.

Как продължават неговите партийни приемници да строят социализма?

На третия пленум на ЦК на КПК, през 1978 г. те, приемниците, стават инициатори на реформи, които по тяхното мнение ще изведат Китай от състоянието на изостаналост и нищета. Това трябва да стане като центъра на тежестта на партийната работа се пренесе от класовата борба върху развитието на производителните сили. Тази постановка е закрепена със съответно постановление на пленума.

Тя получава своето развитие на 12-ия конгрес на ККП през 1982 г. когато се издига концепцията за построяване на социализъм с китайска специфика. Сталинските съвети са предадени на забвение и китайските комунисти започват активно да внасят в социалистическата планова икономика пазарни елементи. Пазар – изключително пропагандистки термин, който се употребява тогава и от тези, когато и на които е необходимо да подменят с този класово кастриран термин зловещия и класово безпощаден капитализъм.

Tags: