НАРОДЪТ ВЪСТАНА СЪС СТАРШНА СИЛА

Навършиха се 80 години от славното септемврийско въстание и 83 години от учредяването на БКП в с. Вълкова Слатина, Фердинандска околия

Димитър Чулашки

Деветоюнският военно-монархофашистки преврат 1923 г. свали законно избраното правителство на БЗНС с министър-председател Александър Стамболийски от главорезите монархофашисти, цар Борис ІІІ и кръволока Александър Цанков. Те убиха по най-жесток начин не само Александър Стамболийски, а и над 600 души от ръководния екип на БЗНС. Резултатът от този пръв в световната история организиран фашистки преврат от 1923 г. до 9.ІХ.1944 г. монархофашистките палачи убиха без съд и без присъди над 93 000 български патриоти и патриотки. В това време разделно Стамболийски заявява, че сега нищо не ни дели от комунистите, но ръководството на БКП не се вслушва в апела му и не подкрепят БЗНС и вожда му.

На 20 май 1920 г. в с. Вълково Слатина пристига Ламби Кандев и учредява БКП със следните комунисти: Петър Ранчев, Мито Николов, Младен Тричков, Цеко Видлишки, Мито Мишов, Кольо Гаджов, Мито Гаджов, Мито Генов, Тодор Мишов, Петър Митов, Цоло Генов, Таско Мочов, Борис Дашов и  Никола Цеков. За секретар на ППО на БКП е избран Петър Ранчев.

ЦК на БКП взема решение за организиране и провеждане на въоръжено въстание, но фашистката власт арестува по-видните комунисти в селото на 13 септември 1923 г. – Мито Николов, Младен Тричков, Мито Мишов и ги закарват в гр. Фердинанд (Монтана). Независимо от подлото и коварно предателство на Тодор Луканов въстанието избухва на 23 септември 1923 г. Народът въстана със страшна сила, въоръжен с вили, манари, мотики и слънчогледови тояги и освобождават арестуваните, които се завръщат в родното си село и веднага учредяват революционен комитет с председател Мито Николов. Те арестуват фашистките управници и ги затварят в килийното училище и веднага изпращат на Бойчиновския фронт една група въстаници – Мито Мишов, Младен Тричков, Павел Ханджийски, Петър Червения, Цеко Видлишки,които взимат участие в боевете на Бойчиновския фронт, а друга група въстаници – Иван Целов Танкин, Кольо Гаджов, Мито Гаджов, Петър Митов, Мито Гуенов, Иван Лумашки, Тодор Мишов и членът на БЗНС Иван Чулашки, които са въоръжени с карабини, са изпратени на Ломския фронт, където дават решителен отпор на монархофашистките банди. След погрома на въстанието през селото минава Крум Пастрамаджиев и казва на Мито Николов, че въстанието е пропаднало и го предупреждава да се спасяват. Мито Николов отива в килийното училище, където са затворени фашистките величия и им заявява, зареждайки парабела „Сега аз мога да ви убия, но мога и да ви освободя”, и ги освобождава, а той отива в местността „Мневица”, където се крие един месец, след което се предава. Петър Червения се завръща от фронта ранен в единия крак. Той се укрива и по този начин се спасява. Войската от главорези и изроди виза в селото от запад на 27 септември 1923 г. Горският стражар Петър Стоилов ги посреща на края на селото и им дава списък на взелите участие във въстанието. Войската влиза в селото и спира пред общината, която се намира в къщата на Мито Петранкин. С барабан фашистите съобщават всички от 18 до 60 годишна възраст да се явят в общината, а онези, които откажат да изпълнят заповедта, ще бъдат разстреляни. По заповед на офицерите войниците опиват в двора на Мито Петранкин и взимат по една тояга. Войниците нареждат в две редици хората и извикват онези, които са били охрана и комунистите, но никой не се обажда. Изтезанията започват. Палачите минават между редиците. Цено Лазаров е със строшени ребра и окървавен от боя почива. Тодор Кочов Мишов, роден 1897 г., е убит на 3.ХІ.1923 г., Барчо Иванов Зингов, роден 1893 г., е разстрелян на 30.ІХ.1923 г., Георги Тодоров Кръстев, роден 1897 г., е разстрелян на 30.ІХ.1923 г. Цеко Петров Видлишки, роден през 1891 г., е съсечен със сабите от палачите на 30.ІХ.1923 г.

Ломската кавалерия настига с файтона Крум Пастрамджиев и го съсича със сабите. Дванадесет въстаника се скриват между говедата в местността „Краварника” в района на селото Вълкова Слатина. В района на селото кавалеристите ги настигат и съсичат 10 въстаника, а двама се спасяват. Единият е от с. Сенокос, Царибродско, а другият е от Берковица. Фашистите отрязват главата на секретаря на БКП Петър Ранчев и по този начин бива потушено първото антифашистко въстание, което беше удавено в локви от кръв. Писателят Антов Страшимиров пише: „Клаха народа ни, както турчин не го е клал”. Войниците тръгват из селските къщи, безчинствайки и грабейки кокошки, гъски, свине, овце и други животни. След извършената на 10 ноември 1989 г. империалистическа контрареволюция оцелелите фашисти и техните наследници издигат паметници и преименуват улици, площади и села на омразната династия Saxe-Coburg-Gotha, в това число и цар Борис ІІІ, който подписваше смъртните присъди на антифашистите и раздаваше награди по 50 000 лв. на главорезите за убит партизанин.

Втората група въстаници, която отива на Ломския фронт, начело с въстаниците Кольо Тричков, Михаил Тричков, Пенчо Георгиев и Първан Берберина, са въоръжени с пушки. Пенчо Георгиев е арестуван и закаран на разстрел, но при откарването не се обажда и по този начин се спасява. Село Вълкова Слатина даде свидни жертви през 1923 г., но борбата продължи и през 1941 – 9.ІХ.1944 г. селото ни даде за народната свобода политзатворници Ангел Георгиев Йончев, Илия Цеков Вражалски, Давид Давидов, Иван Пенов Тафраджийски, Асен Велков Гочев, Любен Лазаров Петров, Петър Митов Стоилов, Александър Аврамов Геновски и концлагерист Цело Георгиев Торолашки, както и партизаните Павел Ермеков, Нончо Петков Василев, Иван Ангелов Иванов, Митко Колов Мишов, Ангел Йончев, Никола Пенов Тричков, Георги Иванов Филипов, Никола Петров Митов, Никола Пенов Тафраджийски, Александър Кочов Мишов, Георги Аврамов Безденишки, Димитър Иванов Чулашки, Йордан Иванов Алексов, Иван Митов Горанов, Павел Митов Ханджийски, Петко Илиев Георгиев, Владимир Митов Трифонов, Методи Цветанов Ангелов, Нако Банов Мумов, Нончо Илиев Бацков, Йордан Петров Комарски. Поканихме Петко Илиев Мойсеев да стане партизанин, но той отказа под предлог, че няма опинци и че майка му била болна. Поканихме и Никола Цеков, но той ни заяви, че това е ашлашка работа и че ще ни избият като пилци. След победата на 9 септември 1944 г. те се биеха в гърдите и се кълняха, че са големи комунисти. Все още има неколцина живи партизани, които сега са заклети антикомунисти. Те не трябва да забравят, че БКП, очистена от всички нейни заклети врагове, ще победи и че истинският видовден рано или късно ще дойде. Предателите и провокаторите ще отговарят за зулумите си пред народа и пред родината ни България. Народната памет помни, че

Сражаваха се

Фердинанд,

Бойчиновци,

Берковица,

Лом,

Видин,

Кнежа.

Вечна слава на героите СЕПТЕМВРИЙЦИ! Септември отново ще бъде май, но този път истински. Да, ще бъде!

Tags: