ОБЕДИНЕНИЕ БЕЗ БОЛШЕВИЗАЦИЯ НА ПАРТИИТЕ НЕ МОЖЕ ДА ИМА

wc

Председател на ЦК на БКП Вл.Цеков

  Всеизвестно е, че броят на партиите, в чието наименование присъства думата „комунистически”, са няколко на брой, като в един момент те бяха цяла дузина. Разбира се, присъствието на тази дума в никакъв случай не е белег, а още по-малко доказателство за комунистичност. И за най-непосветения в нещата човек е ясно, че тук има нещо гнило. Възниква закономерен въпрос – как да разберем коя партия е истинската и кои са фалшификатите? За целта трябва да се обърнем към обществената практика, там стои отговорът на този въпрос.

От всички страни чуваме призиви за обединение на комунистите в една партия, за единодействие и прочие. Изработват се и се подписват най-различни документи, декларации, меморандуми, платформи и др. Последен такъв документ е Платформата за единодействие на левите сили от 1-и май 2017 г., предложена от ПБК /Партия на българските комунисти/.

За изборите за местни органи на властта в края на октомври 2019 г. ръководствата на БКП и БРП/к/, придържайки се към решенията на гореспоменатата Платформа призоваха за създаването на Блок на комунистическите партии. Ръководителите на ПБК обаче предпочетоха да единодействат с БСП – ултрадясна, по думите на професр Ю.Вучков, и не само по неговите думи партия /виж статията „Единен фронт на левите и прогресивни сили!?”,в-к „Работническо дело”,бр 9 от 2019 г./. Така те игнорираха собствения си подпис под предложената от тях Платформа. За нас, членовете на БКП, това не беше никаква изненада. Те и друг път са постъпвали така – едно говорят, за да заблуждават и да се харесат на собствените си членове, и съвсем друго вършат. Съюзът на комунистите,в лицето на П.Иванов постъпи по същия начин.

БКП винаги е заявявала, че едно от задължителните условия за обединение на комунистите в една партия е тяхното единодействие. Но най-важното условие за обединението е БОЛШЕВИЗАЦИЯТА на партиите. Без него не може да се говори за никакво обединение. Ето какво казва Й.В.Сталин за болшевизацията:

„1. Необходимо е партията и особено нейните ръководни кадри напълно да са овладели теорията на марксизма-ленинизма в неразривна връзка с революционната практика.”

Тук особено изпъква ролята на секретарите или председателите по политическите въпроси, накратко политическите отговорници. Без самите те да имат необходимата идейно-политическа подготовка не биха могли да издигат политическото ниво на кадрите. Казвам това, защото на много места тези отговорници само формално заемат тези длъжности, липсва им самоподготовка, не четат, смятат, че всичко знаят, не организират и не провеждат занятия по линията на партийната учебна година, не подготвят кадри за водене на занятията в низовите организации. Партийната литература, нашите вестници, не достигат и не се четат от всички редови комунисти, да не говорим за вестници и материали от братски партии, каквато е ВКПБ /Всесъюзна Комунистическа Партия на Болшевиките/ в Русия и др. И не е чудно, че редовите комунисти, в не малка част са дезориентирани.

Резонно възниква въпросът: с какво са се занимавали тези политически отговорници тогава? Ясно е, че по този въпрос става дума за неизживени социалдемократически традиции, но също така и за умишлено поддържане на ниско политическо ниво, на ниско ниво на класово съзнание на редовите комунисти с цел лесно да бъдат манипулирани.

От тук и второто условие за болшевизацията:

„2. Необходимо е цялата работа в партията, особено ако социалдемократическите традиции не са още изживени в нея, да бъде преустроена на нова основа, като всяка стъпка на партията, всяка изява, води до издигане на класовото съзнание на масите, към подготовка и възпитание на раб. класа и широките народни маси в духа на непримиримата класова борба, в духа на революцията.” Изводът е, че коалирането с буржоазни партии или със социалдемократическите им лакеи е абсолютно недопустимо. То води само до притъпяване на класовата борба и примиренчество.

„3. Необходимо е партията да разглежда себе си не като придатък на парламентарния избирателен механизъм, както това правят социалдемократите и не като безплатно приложение на професионалните съюзи, както твърдят някои анархо-синдикални елементи, а като висша форма на класова организация на пролетариата, призвана да ръководи всички останали форми на пролетарска организация – от профсъюзите до парламентарните фракции.”

„4. Необходимо е партията да изработва лозунги и директиви не на базата на заучени формули или политически паралели, а в резултат на щателен анализ на конкретните условия, вътрешни и международни, на революционния опит и на другите страни.”

Тук трябва да се отбележи, че призивите за подкрепа на дясната социалдемократическа партия БСП за предстоящите избори за местни органи на властта, защото навремето Сталин бил влязъл в съюз с такива отявлени антикомунисти като англичани и американци, са абсолютно неуместни.

„5. В своята работа партията трябва да съчетава висшата принципиалност /да не се смесва със сектантството/ с максимални връзки и контакти с масите /да не се смесва с опашкарство/, без което е просто невъзможно партията да учи масите, но и да се учи от тях, не само да води масите и да ги повдига да нивото на партията, но и да се вслушва в масите, да предвижда техните най-наболели нужди.

  1. Необходимо е партията да съчетава в своята работа непримиримата революционност /да не се смесва с революционен авантюризъм/ с максимална гъвкавост и маневроспособност /да не се смесва с приспособенчество/, без което е невъзможно за партията да овладее всички форми на борба и организации, да свърже всекидневните интереси на пролетариата с коренните интереси на пролетарската революция и да съчетае в своята работа легалната с нелегалната борба.
  2. Задължително е партията да не скрива своите грешки, да не се бои от критика, а да се учи и възпитава от своите грешки.”

Така трябва да постъпим сега, когато бяха събрани необходимите подписи за участие в изборите, а поради немарливост и престъпно нехайство, да не използвам още по-остри думи, не се регистрирахме.

„8. Необходимо е в ръководните органи на партията да бъдат издигани най-добрите кадри, истински предани на делото, истински изразители на стремежите на революционния пролетариат и достатъчно опитни за това да станат действителни вождове на пролетарската революция, способни да прилагат тактиката и стратегията на ленинизма.

  1. Необходимо е партията систематически да подобрява социалния състав на своите организации, да се очиства от разлагащите, опортюнистически елементи с цел постигането на максимална монолитност.
  2. Необходимо е партията да изработи желязна пролетарска дисциплина на основата на идейна сплотеност, яснота на целите на движението, единство на практическите действия и съзнателно отношение към задачите на партията от страна на широките партийни маси.
  3. Необходимо е партията постоянно да проверява изпълнението на своите собствени решения и директиви, без което рискува те да се превърнат в ненужни листове хартия, уронващи доверието на редовите членове и широките пролетарски маси към нея.”

Точно така се получи с Политическата Платформа от 1 май 2017 г., подписана от лидерите на ПБК и СК /Съюз на комунистите/ и която по тяхна вина се превърна в ненужен лист хартия.

Цитирах само една част от условията за болшевизацията на комунистическите партии, които Й.В.Сталин изброява в беседата си с члена на КПГ /Комунистическа партия на Германия/ Херцог на 3 февруари 1925 г. /Съч., т.7, стр.38-40, издание на руски език/.

Очевидно е, че без тези условия и подобни на тях, болшевизацията си остава празна дума, а обединението с неболшевишки партии

Tags: ,