ДО ВСИЧКИ КОМУНИСТИ, ДО РЕДОВИТЕ СОЦИАЛИСТИ, ДО ВСИЧКИ ЧЕСТНИ ХОРА, ПРИНАДЛЕЖАЩИ КЪМ ЛЕВИЯ ПОЛИТИЧЕСКИ СПЕКТЪР У НАС

 9sept2015

  На редовно заседание на ГК на БКП в София, проведено в края на месец август, се реши честването на 71-та годишнина от победата на Деветосептемврийската социалистическа революция да стане на 9-ти септември 2015 г. от 17 до 19 часа пред Братската могила в парка на Свободата в София. Както е редно, в съответствие със закона, беше подадено съответното писмо до Столична община. За организатор на мероприятието бе определена БКП, видно и от протокол от проведена среща в СДВР. Тъй-като Девети септември 1944 г. все пак е празник на лява България, в името на нейното единство, се съгласихме и други нейни представители да вземат участие в честването. Когато пристигнахме в уречения ден и час на мястото, установихме, че там вече се бяха разположили със своя апаратура представители на БСП и Градският съвет на БАС и се разпореждаха като организатори на мероприятието. Премълчахме и това, премълчахме даже и тона, с който представителят на БАС и самоназначил се за водещ на мероприятието поучаваше Председателя на ЦК на БКП, пишещ сега тези редове, какво да говори и какво не. Пак в името на добрия тон и да не се конфронтираме на празника не изявих претенции за поредността на своето изказване. Зает със мислите си за гладко, съдържателно и кратко приветствие, не обръщах внимание на присъстващите на трибуната около мен. Когато дойде моят ред, започнах приветствието си ясно и аргументирано, базирайки се на доказани исторически факти. Много скоро усетих зад гърба си шумолене и водещият реши да прекъсне приветствието. За пореден път беше в ход действието да не се даде възможност присъстващите да чуят гласа на БКП. Тук чашата на търпението преля и напуснах трибуната. Сега вече имах възможност да видя кои са хората, до които съм стоял – това бяха лидерът на БСП М. Миков, Янаки Стоилов, Ат.Мерджанов и още десетина от ръководителите на „столетницата”. Гледайки ги се сетих, че съвсем скоро бях виждал подобни фигури някъде другаде, на някакво мероприятие, макар и по телевизията. Същите маркови дрехи, същите охранени и безизразни лица със стъклени маски, досущ като восъчните фигури от музея на мадам Тисо в Париж, същото парвенюшко излъчване, наредени като манекени един до друг. Сетих се. Скоро гледах по подобен начин наредени лидерите на ГЕРБ и Реформаторския блок – и никаква разлика в излъчването.

Представители на лява България ли стояха пред мен? Не! Лява България носи овехтели, често и закърпени дрехи, става още по тъмно да отиде първа смяна на работа и не знае дали няма да бъде изхвърлена на улицата без препитание по прищявката на новите чорбаджии. Лява България се реди на опашки пред трудовите борси с надеждата да получи възможност да изкарва прехраната си; лява България вечер не си ляга, а отива да охранява имотите на богаташите за жълти стотинки, без отпуски и осигуровки. Лява България не може да изучи децата си от безпаричие и немотия и те са принудени да се скитат немили-недраги по света за къшей хляб; лява България е в мините, в оръжейните заводи, където си жертва живота за да осигури препитание за семействата си; лява България е в болниците, в центровете за спешна медицинска помощ, където получава мизерни заплати на фона на огромната отговорност, която носи; лява България е в училищата и другите учебни заведения,подложена на постоянен стрес и напрежение. Лява България е на полето под палещите лъчи на слънцето, с мотиката и лопатата, от изгрев до залез; лява България брои с треперещи ръце оскъдната си пенсия; лява България е и около кофите за смет – последна надежда за оцеляване.

Пред мен обаче стояха представители на онази другата България – България на марковите дрехи и парвенющината, на мерцедесите и БМВ-тата; България на воаяжите по наши и чужди курорти; България на коктейлите, приемите и банкетите, на охолството и самодоволството, на привилегиите и високите доходи.

От трибуната звучаха като кухи фрази и общи приказки думите за „ляв завой” и „ляв мигач”. Ръководителите на БСП трябва да дадат обяснение на Лява България защо й обещаваха „демократичен социализъм”, а тихомълком приеха плана Ран-Ът и я завлякоха в дивашкия капитализъм. Скриха от народа съдържанието на този план. Нещо повече, те скриха съдържанието му и от собствените си редови членове. И сега, когато разговарям с редови социалисти, те заявяват, че не знаят нищо за този план, а съдят за него само по печалните резултати от неговото прилагане и изпълнение. Ръководителите на тази партия не са искрени към собствената си членска маса, та какво остава за останалата част от народа?!

Те трябва да дадат обяснение на лява България защо захвърлиха червеното знаме със петолъчката, сърпа и чука. Нали под това знаме лява България водеше 21 години кървава борба с буржоазията и нейното свидно отроче – фашизма. Нали под това знаме беше извоювана победата на Девети септември 1944 г., чиято годишнина отбелязваме сега.

Те трябва да дадат обяснение пред българския народ защо при правителство и президент социалисти през 2006 г. подписаха позорен договор за американски бази на наша територия; защо при социалистическо правителство през2008 г. пращахме оръжие на Грузия, от което загинаха много наши братя руснаци; защо по предложение на техни депутати беше гласуван и приет закона за отваряне на досиетата и създадена комисията по досиетата, в резултат на което бе ликвидирана имунната защита на страната ни и стотици наши разузнавачи бяха несправедливо обругани, а животът им подложен на опасност. Дължат обяснение на българския народ защо по предложение на 19 техни депутати бе гласувана отмяната на мораториума за продажба на българска земя /територия/ на чужденци. Лява България чака отговор и защо знакови фигури на соцпартията обслужиха геостратегическите интереси на световния жандарм по въпроса с легитимирането на фашистката хунта в Киев. Един ден те ще трябва да отговарят за това и пред братския руски народ.

Ще попитаме: какъв завой, какъв мигач дадоха с въвеждането от тяхното правителство на плоския данък? Не прехвърлиха ли данъчното бреме върху гърба на лява България? Ще попитаме: след като през последните 25, вече 26 години участваха или бяха на власт, защо не построиха поне един грам от „демократичния си социализъм”, който обещаваха на народа, а в същото време най-вандалски разрушиха социализма, построен от тази лявата България под ръководството на БКП?

Лява България ще зададе и много други въпроси на ръководителите на БСП и те ще трябва да ги дадат и да отговарят за постъпките си пред българския народ.

Обръщам се към комунистите с призив за предприемане на незабавни стъпки към обединение. Да не допускаме повече в нашите редици наглеци, поставени от БСП да рушат нашето единство. Формации, наричащи се комунистически, и коалиращи се или поддържащи БСП, не са нищо друго, освен троянски коне в работническото и комунистическото движение, каквато между впрочем е и самата БСП.

Обръщам се към редовите социалисти с призив да не допускат повече да бъдат водени за носа от върхушката на БСП. Тази върхушка има съвършено различно от Вашето битие, от битието на хората, принадлежащи към лява България. Тази върхушка никога няма да Ви защити, да Ви поведе на барикадите в борба за социализъм. В стремежа си да запази своето безметежно и охолно съществуване тя е научена само да отстъпва и предава.

Обръщам се и към всички честни хора пъшкащи под ярема на новия капитализъм. Трябва да се отървем от всички илюзии, няма кой да ни защити, ако това не направим самите ние. Трябва отново да вдигнем червеното знаме на класовата борба, захвърлено от предатели и ренегати. Българската комунистическа партия никога не е изпускала това знаме и винаги високо го държи. Чака ме Ви за обща борба!

В личен план до известна степен съм удовлетворен от случилото се на Братската могила. Не можах да завърша изказването си, но БСП за пореден път се демаскира като слугиня на буржоазията, играеща жалката роля на буфер в класовата борба между труда и капитала. След слизането ми от трибуната бях поздравен за това, което казах, от много присъстващи, дошли от Ст.Загора, Ямбол, Айтос, Велико Търново, Сливен – познати и непознати, а вечерта телефонът ми в къщи прегря.

С уважение и комунистически поздрав: Вл. Цеков – Председател на ЦК на Българската комунистическа партия

Tags: