СОЦИАЛИЗМЪТ И ПРОВОКАЦИИТЕ НА КАПИТАЛА

    

С усложняването на обстановката в Украйна, в ЕС се изостри информационната война, започваща с краен цинизъм и стигаща до състрадателен хуманизъм. Във водената в ЕС политика на антикомунизъм все повече изпъква национал-шовинизмът със западните му ценности. Все по-често се срещат ксенофобски изявления и действия. В буржоазната преса фактите, както пише Христо Ботев в „Смешен плач”, редовно се маркират като новини и казват истината с недомлъвки, за да не се посочва, че виновник за всички негативи в обществото е капитализмът. Същността на истината е табу, всичко което е изгодно на „световния елит” се обяснява с неясното понятие „демокрация”. Започне ли се спор с буржоазните медии, неминуемо се изпада в ролята на агнето от баснята на Лафонтен.

Основа за съществуването на либералния капитализъм е частната собственост, която според някои изчисления е 90% и се владее само от 10% богаташи които присвояват и разполагат с принадената стойност от производство, данъците и печатането на нови банкноти. Те стоят в сянката на процеса и задкулисно управляват държавните институции, чрез създадената буржоазна диктатура, характерна за всяка капиталистическа страна. В бившите социалистически страни тези 10% са грижливо подбрани номенклатурни кадри още от преди промените, които днес наричат работодатели. Привиквайки със „западните ценности”, мнозина се объркаха в обстановката, съсипаха си семействата и навредиха на други или станаха мишени за показни убийства. И макар да усетиха, че частната собственост е бреме, те не могат и няма да се откажат от нея… При капитализма е така – по-добре богат на сянка, вместо беден на слънце.

В авангарда на капиталистите са изнесени добре осветени политици, журналисти, социолози, идеолози. Тяхната основна дейност е да формират общественото мнение в необходимата, на новата компрадорска власт, посока. Разбира се, услугите им са скъпо платени, а някои  от журналистите дори се изживяват като „четвърта власт”. От авангарда в най-комично положение са еколозите и социолозите. В изследванията си те постоянно са в ролята на агитатори и дребни манипулатори – в полза на онези които им плащат анкетите и подбират въпросите.

С основната дейност за внушаване вечността на капитализма се занимават политиците. За да владеят времето и пространството, те са разпределени в няколко основни буржоазни политически партии и десетки сателитни такива, изпълнявайки функцията на резерв. Те не разполагат с членска маса. Издръжката им е от „електората”, благодарение на хитро измислените субсидии. Основната им грижа е навсякъде да употребяват думите „демокрация” и „реформи”, да намират словесен „изход от кризите”. Режимът може да е пред рухване, но политическите парии на буржоазията замазват положението и тушират всякакви опити за смяна на системата. Всеки протест на гражданите се определя като предпазен клапан. Стигне ли се до военни конфликти, това се оценява като слабост на човешката природа и нахално се сочи теорията на Малтус за войните. Основният похват на буржоазните политически партии е на сцената да няма комунистическа партия, която да казва цялата истина. Допуска се само да има хора, определящи се за комунисти и толкоз, повече нямат думата. В противен случай се тръгва в посока на репресии и забрана на комунистическата партия.

В тила, чрез разединяване на хората е създадена палитра от противоречия. В създадените всякакви граждански сдружения и движения, основни и спомагателни синдикати (с изключение на ОРСС) – всичко се оглавява от реформатори и буржоазно-империалистически марионетки. Те формират пряко съзнанието на трудовите хора в угода на капитала. Като пример за манипулация от XX век е представянето на причината за нахлуването на хитлеристите през 1941 г. в СССР. В този дух се представя днес „желанието” на много страни да влязат в ЕС. Народите днес все по-добре разбират правотата на отношението на Ленин и Сталин към създаването на Съединени Европейски щати. Те разбират, че влизането им в ЕС е пътят към колониалното робство. Първият опит за такъв съюз прави Хитлер. След него е Чърчил, с неговия Общ пазар – все със същата цел – запазване на колониалната система. След него, пълен ход на идеята дава Горбачов. В услуга на империализма той и Елцин дори забраняват КПСС. Тяхната пропаганда умишлено идеализираше живота в ЕС. Но минаха 25 години и все повече хора осъзнават заблудата. Днес излъганите не желаят да гласуват. В безсилието си пускат вицове. Ето ви два за да усетите посоката на техния поглед:

Първи виц: На онзи свят, на едно кръстовище (досущ като тези, които изгражда Бойко Борисов) стоял Сталин с тояга в ръка. Задал се към него Наполеон и с прибежки го подминал. След него дошъл Хитлер. Стъписал се. Сталин му дал знак да минава през кръстовището. Като набрал малко кураж Хитлер се обърнал и попитал, защо стои там с тоягата. Отговорът на Сталин, както винаги, бил лаконичен: – ЧАКАМ ГОРБАЧОВ!

Вторият виц е за пишман дисидентите:  Един реформатор си върви по улицата и на висок глас говори , че по времето на социализма – „това нямало, онова нямало”. Възмутил се един полицай и му направил бележка да престане с агитацията си, че като извади пистолета ще го халоса по главата. Реформаторът се учудил и попитал – „Какво бе, при демокрацията и патрони ли няма?”.

В този ред нека да кажем в най-общ план какво нямаше при социализма.

–         Нямаше банани – защото количеството банани в банановите републики се определяше от Общия пазар.

–         Нямаше внос на чушки и домати от съседни страни, за ТКЗС-та нямаше градушки, нямаше пари за заплати на народните депутати, нямаше безработни и тъжни хора по улиците. Нямаше за всеки веднага жилище и лека кола и никой не се смееше, че преди девети септември 1944 г. в „просперираща” България царят се е возил в таратайка. Нямаше войнишко изпращане, което да не прилича на сватба. Нямаше човек който да пие бира без качествени кебапчета. По домовете на хората, независимо от това дали са в блокове или къщи, нямаше железни врати и решетки. Нямаше незаконно или стихийно строителство на жилищни и стопански сгради, пътища, ТЕЦ, ВЕЦ и АЕЦ. Нямаше омраза към комунизма и към комунистите (с изключение на случайно попадналите в нея, които след промените създадоха буржоазните партии, осребриха поведението си в БКП, за тях приживе др. Вл. Спасов казваше, че са сиамски близнаци).

А за това какво имаше, живелите по това време си спомнят с тъга. Виждат пустотата на съвременния живот и правят неволни изводи пред учуденото младо поколение, което е на кръстопът. От една страна е постоянно бомбардиран от буржоазните средства за масова пропаганда, че комунизмът е на-лошото нещо на света. От друга, слушат спомените на хората, живели по това време и разбират, че ги манипулират.

Както е известно – човек не може цял живот да стои на кръстовище, защото ще бъде прегазен, независимо от коя посока. Ето защо е време младите хора да осъзнаят своето настояще и да започнат да се борят за бъдещето си. Иструментите за това са вече готови!

Огнян Лечев

Tags: , ,