НАЧИН НА ПРОИЗВОДСТВО. ПРОИЗВОДИТЕЛНИ СИЛИ И ПРОИЗВОДСТВЕНИ ОТНОШЕНИЯ

dp

В основата на обществения живот стои производството. Производството е процес на създаване на материални блага, които непосредствено задоволяват потребностите на човека или пък служат за по-нататъшно развитие на самото производство. За разлика от животните човекът не използва наготово природните предмети, а ги преработва с оглед на своите потребности.

Производството е постоянно условие за човешкия живот. Няма и не може да има обществен живот там, където не се произвежда, където не се развиват и усъвършенстват производителните сили. И това е напълно естествено. Преди да се занимават с изкуство, просвета,политика и пр., хората трябва да задоволят своите потребности от храна, облекло, жилища.

В различните епохи от развитието на обществото хората по различен начин са произвеждали материалните блага, необходими за тяхното съществуване. КОНКРЕТНИТЕ ИСТОРИЧЕСКИ ФОРМИ, В КОИТО ХОРАТА ДОБИВАТ СРЕДСТВАТА ЗА ЗАДОВОЛЯВАНЕ НА СВОИТЕ ПОТРЕБНОСТИ, НАРИЧАМЕ НАЧИН НА ПРОИЗВОДСТВО. В историята на обществото са известни пет начина на производство: първобитно-общинен, робовладелски, феодален, капиталистически и социалистически.

За да разберем по-добре същността и закономерностите на развитието на начините на производство, трябва да разгледаме техните две неразривно свързани една с друга страни – производителни сили и производствени отношения.

  1. ПРОИЗВОДИТЕЛНИ СИЛИ И ПРОИЗВОДСТВЕНИ ОТНОШЕНИЯ. Производителните сили представляват сложна система от различни елементи на производството. Определяща роля сред тях имат оръдията на труда, които могат да се нарекат костна и мускулна система на производството. Към производителните сили се отнасят също така необходимите за производството сгради, складове, източници на енергия, напоителни системи, торове и т.н. Всички тези елементи, взети заедно образуват средствата на труда. Но за осъществяване на производството, наред със средствата на труда е нужен и предмет на труда. Предметът на труда – това е изходният материал, от който човек изготвя необходимите за неговия живот средства за съществуване – руда, въглища, нефт, дървен материал и т.н. Предметът на труда и средствата на труда образуват средствата за производство.

Но за да има производство не е достатъчно само наличието на средства за производство. Необходими са и хора, които да действат със средствата за производство, за да ръководят и управляват производствените процеси. Сами по себе си средствата за производство са само куп мъртва материя. Те стават производствена сила само когато са обхванати от пламъка на живия труд. Затова хората са главната производителна сила.

И така, СЪЗДАДЕНИТЕ ОТ ОБЩЕСТВОТО СРЕДСТВА ЗА ПРОИЗВОДСТВО ЗАЕДНО С ХОРАТА, КОИТО БЛАГОДАРЕНИЕ НА СВОЯ ПРОИЗВОДСТВЕН ОПИТ ПРИВЕЖДАТ В ДВИЖЕНИЕ СРЕДСТВАТА ЗА ПРОИЗВОДСТВО, СЪСТАВЛЯВАТ ПРОИЗВОДИТЕЛНИТЕ СИЛИ НА ОБЩЕСТВОТО.

Производителните сили образуват само едната страна на начина на производство. Другата, също така много важна страна на производството – това са производствените отношения между хората.

За да произвеждат необходимите им блага и да разпределят помежду си тези блага, хората влизат в определени, независими от тяхната воля и съзнание отношения –  производствени отношения. Основните елементи на тези отношения са: 1. собствеността върху средствата за производство, 2. положението на различните обществени групи в процеса на производството, 3. начинът на разпределение на произведените блага. В едни случаи – през първобитно-общинния строй – хората са колективни собственици на средствата за производство и на произведените с общи усилия продукти, които се разпределят по равно между всички членове на обществото. В други случаи – в класовите общества – средствата за производство се намират в ръцете на една класа, която потиска и експлоатира трудещите се и обсебва главната част от произведените блага. В зависимост от това производствените отношения по своя характер са: отношения на другарско сътрудничество и взаимопомощ или отношения на господство и подчинение.

Съществуването на едни или други производствени отношения се обуславя не от волята и желанията на хората, а от степента на икономическата зрелост на обществото, от развитието на производителните сили.

Историята на обществото е преди всичко история на възникването, съществуването и загниването на различните начини на производство. На всеки начин на производство съответства определен обществен строй, определени възгледи и учреждения. Така например на капиталистическия начин на производство съответства капиталистическият социално-политически строй – буржоазната държава, борбата между пролетариата и буржоазията и свързаните с тях политически партии, буржоазната и пролетарската култура и т.н. Както показва опитът, гибелта на капиталистическия начин на производство неизбежно води до коренен преврат в обществения живот.

  1. ДИАЛЕКТИКА НА ПРОИЗВОДИТЕЛНИТЕ СИЛИ И ПРОИЗВОДСТВЕНИТЕ ОТНОШЕНИЯ. Както казахме по-горе, начинът на производство представлява единство на производителни сили и производствени отношения. В това единство определящата роля принадлежи но производителните сили. Те са най-подвижен и революционен елемент в производството. Те постоянно се променят, а това по необходимост води до изменение и на производствените отношения. Тази черта на производителните сили не е случайна. Тя произтича от самата същност на материалното производство, което е непрекъснато развиващ се процес. В процеса на производството, в стремежа си да осигурят повече блага, все по-пълно да задоволяват непрестанно растящите си нужди, хората непрестанно усъвършенстват оръдията на труда, придобиват нов производствен опит, развиват техниката и технологията на производството. Машините са материализиран трудов опит на обществото. Всяко ново производство обаче създава и нови нужди, за задоволяването на които трябва да се измисля нова машина, нови средства за производство и така до безкрай.

За разлика от производителните сили, в които постоянно се извършват промени, производствените отношения през определен период от време – столетия, а понякога и хилядолетия – не се променят съществено. Така например феодалните производствени отношения са съществували почти цяло хилядолетие. Историческите граници, в които се запазва съществуването на определени производствени отношения, се определят от онези възможности за развитие, които те създават за производителните сили. „Никоя обществено-икономическа формация не загива, преди да са се развили всички производителни сили, за които тя дава простор, а нови производствени отношения не настъпват никога преди материалните условия за тях да са узрели в недрата на самото старо общество.”/Маркс/ Тогава, когато производителните сили надраснат в своето развитие съществуващите производствени отношения, когато последните се превърнат в спирачка за обществения прогрес, настъпва епохата на социалната революция, в хода на която се ликвидират остарелите производствени отношения заедно с класата, която се стреми да ги увековечи.

Изтъкнатото до тук взаимоотношение между производителните сили и производствените отношения закономерно се проявява във всички обществено-икономически формации. Но характерът на противоречията между производителните сили и производствените отношения и формите на тяхното разрешаване не са еднакви във всички общества. В това отношение между класовите формации и социализма съществува коренна противоположност.

  1. ПРОТИВОРЕЧИЯТА В НАЧИНИТЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО И ТЯХНОТО РАЗРЕШАВАНЕ. В условията на класовото общество, например капиталистическото, противоречията между производителните сили и производствените отношения имат антагонистичен, непримирим характер. Зад остарелите производствени отношения стои капиталистическата буржоазия, която с всички сили и средства се стреми да увековечи експлоатацията на трудещите се, да запази и умножи своите богатства. Зад новите производствени отношения стоят прогресивните обществени класи и преди всичко работническата класа, която е непримирим враг на всяка експлоатация и потисничество. При това положение на нещата разрешаването на противоречието между производителните сили и производствените отношения може да стане само по пътя на непримиримата класова борба, по пътя на социалната революция. В отделните страни това става при различна степен на развитие на производителните сили и производствените отношения, при не еднакви вътрешни и външни условия. Така например в Русия социалистическата революция победи при средно развит капитализъм, в Албания, Виетнам, Корея и др. – при крайно неразвити производителни сили, а в Чехословакия при високо равнище на производството. Но във всички тези страни съществуваше конфликт между остарелите, консервативни производствени отношения и производителните сили. Задачата на революционните сили във всяка страна е да определи правилно, съобразно специфичните условия, времето и формата за извършване на революционния преврат. Само тогава те могат да разчитат на успех в своята борба.

При социализма също има противоречия между производителните сили и производствените отношения. Но те коренно се отличават от противоречията в капиталистическия начин на производство. Тъй като при социализма експлоататорската класа е ликвидирана, то всички останали класи и обществени групи, като работници, селяни, интелигенция и пр. са еднакво заинтересовани от усъвършенстването на производствените отношения и развитието на производителните сили.

Тук не става дума за деформирания социализъм, при който в резултат на ревизионистичната политика на върхушката на комунистическата партия се създадоха условия за зараждане на нова паразитна класа, формирана от партократи и стопански ръководители, чиито нетрудови доходи многократно превишаваха доходите на обикновените трудещи се. Именно тези нови буржоа бяха заинтересовани от разрушаването на социалистическия начин на производство и реставрацията на капиталистическия начин на производство. Така се стигна и до гласуването на чл. 17 от Конституцията на Република България, с който се узаконява частната собственост и нейната неприкосновеност. Това стана по времето на последното Велико Народно Събрание и с гласовете на всички депутати от БСП. Какво падение и какъв позор! Партията, която тръби наляво и надясно, че е наследница на Благоево-Димитровската Българска Комунистическа Партия, реставрира буржоазния начин на производство!

Ало, редови социалисти! Време е вече да прогледнете и да проумеете в каква партия членувате! В противен случай наистина ще заслужите подигравателното прозвище „червени бабички”, с което се обръщат към вас новите буржоа и съвременните идиоти-лумпените.

Материала подготви  Вл. Цеков

Tags: