СЛОВО НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ЦК НА БКП ДР. ВЛ. ЦЕКОВ ПО СЛУЧАЙ 72-ТА ГОДИШНИНА ОТ ПОБЕДАТА НА СОЦИАЛИСТИЧЕСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ У НАС

   vl-tsekovНа 9-ти септември т.г. в Бургас бе отбелязана годишнината от Деветосептемврийската Социалистическа революция у нас. Слово произнесе Председателят на ЦК на БКП Вл.Цеков. Поместваме кратко резюме от словото.

Другарки и другари, комунисти, съмишленици, симпатизанти, граждани и гражданки на гр. Бургас. Особено ми е приятно, че имам възможността и честта от името на ЦК на БКП да Ви поздравя със седемдесет и втората годишнина от победата на Социалистическата революция у нас.

Убеден съм, че сега, когато отбелязваме тази бележита годишнина, в душите и сърцата на всеки честен човек съжителстват поне три, на пръв поглед несъвместими чувства –  чувството на гордост, чувството на тъга и чувството на гняв и възмущение. Гордост – от славната победа на девети септември 1944 г., която извоюва българският народ начело със своя авангард работническата класа, под ръководството на Българската комунистическа партия. Победа, която сложи началото на най-плодотворния период в историята на нашата родина, период на всестранен икономически, културен и духовен подем. Тъга – по разрушения социализъм, осигурил на хората сносно съществуване и спокойствие за утрешния ден. Гняв и възмущение – от предателството на ревизионистичната върхушка през 1989 г., преименувала след това партията в БСП. Гняв и възмущение и от грабителската политика на всички правителства след десети ноември 1989 г., които доведоха българския народ до просешка тояга, съсипаха страната и я направиха колония, слугиня на западния империализъм, начело със САЩ.

В резултат на това предателство и тази политика днес у нас имаме напълно реставриран капитализъм. Симбиозата между част от бившата червена номенклатура, наследниците на старата буржоазия и криминално-мутренския ешелон оформи новата капиталистическа класа, която държи в своите ръце цялата икономическа и политическа власт. И ако там тя се чувства победителка, то на идеологическият фронт това съвсем не е така.

Не случайно продължават нападките срещу комунистите, че били насилници, терористи и убийци, заграбили властта с оръжие в ръка. Удобно премълчават истината, че именно фашизираната българска буржоазия заграби с оръжие в ръка, чрез военнофашистки преврат властта, като свали законно избраното правителство на БЗНС през 1923 г. и зверски уби неговия министър-председател Ал. Стамболийски, като фактически обяви война на народа, продължила цели 21 години. За това време писателят каза, че „клаха народа си както турчин не го е клал”, а поетът добави, че „потекоха кървави вади”.

В периода до 1944 г. са убити над 100 хиляди антифашисти. Само за две години.1923-1925 г. са убити повече от 30 хиляди души. През периода 1941-1944 г. са убити без съд и присъда 19150 ятаци и ятачки, 1140 партизани и партизанки, 130 деца антифашисти. Бяха запалени и опожарени 3210 партизански къщи. До девети септември 1944 г. в страната имаше 283 затвора. Само за две години – 1942-1944, на гарнизонното стрелбище в София са разстреляни стотици народни борци антифашисти, между които Август Попов, Адалберт Антонов-Малчика, Александър Пеев, Антон Иванов, Антон Попов,Атанас Романов, Владимир Заимов, Георги Минчев, Менахем Леон Папо, Никола Вапцаров, Петър Богданов и много други – няма да ми стигне времето да ги изброя всичките. Бяха убити първият партизанин Иван Козарев, Никола Парапунов, Димитър Каляшки, Йорданка Чанкова, Владо Тричков, Емил Шекерджийски, Цветан Спасов, Иван Нивянин и много други знайни и незнайни герои.

Очевидно е, че ако бъдем обективни насилници, терористи и убийци у нас са буржоазията и нейното свидно отроче фашизмът.

Обвиняват комунистите, че станалото на Девети септември 1944 г. не било революция, а само преврат. И тук фактите говорят съвсем друго. Превратът е дело на шепа заговорници, а революцията е дело на народа, на прогресивните класи. Само активно участвалите в антифашистката съпротива са 87576 души, от тях 27832 членове на РМС, 35283 комунисти, 2702 членове на БЗНС, 21759 честни безпартийни антифашисти, а ятаците и помагачите са над 200 хиляди. Станалото на Девети септември 1944 г. е Социалистическа революция, защото се осъществи дълбока, радикална промяна във всички области на обществения живот. В икономическата – замени се една форма на собственост върху средствата за производство – частната, с друга – обществената. Свалена бе монархофашистката власт и бе установена народна власт – власт на Отечествения фронт. Държавата от монархия стана народна република. Коренни промени настъпиха и в идеологията, културата и прочие.

Обвиняват комунистите, че били безотечественици, а всъщност точно буржоазията е такава. Точно тя иска да премахне държавните граници и да унищожи суверенитета на държавите, за да може безпрепятствено да придвижва своите стоки и капитали в името на своите печалби.

Сипят хули по социализма, че бил нежизнеспособен, невъзможен, утопия и за това е рухнал и в СССР и в цяла източна Европа. Всъщност рухна деформираният, изкривеният от ревизионистичните клики социализъм. Истинският социализъм издържа отдавна своя тест за жизнеспособност и то с отличие, по времето на първите петилетки в СССР и с разгрома на хитлерофашистките пълчища по време на Втората световна и Великата отечествена война.

Обиждат българския народ, че бил неспособен да се бори и нямало да победи на Девети септември 1944 г., ако не е била Съветската армия, като премълчават факта, че Царборисовската клика нямаше да се задържи на власт и един ден, ако зад нея не стоеше огромната военна машина на Германия. Съветската армия мина и през Австрия, но там не беше извършена социалистическа революция. Това също доказва, че нашият народ е бил достоен за победата на Девети септември.

Ето и сега, когато пъшка под желязната пета на новия капитализъм, народът започва да се пробужда, да се надига и се бори против своите експлоататори. Свидетели сме на справедливия гняв на бургаските миньори, вдигнали се за  защита на своите интереси. Убеден съм,че те имат подкрепата на всички присъстващи, на всички честни хора в Бургас, на цяла трудова България. А в лицето на Българската комунистическа партия те имат верен съюзник, организатор и защитник на тяхната борба.

Нека крепне ръката на бургаските миньори! Нека крепне ръката на българската работническа класа! Нека крепне ръката на трудещите се селяни, ограбвани от прекупвачи и търговци! Нека крепне ръката на всеки честен български патриот! Ние сме армията, която ще отърве България от новите притеснители! До новия Девети Септември!

Tags: