УРОЦИТЕ НА ВЕЛИКАТА ОКТОМВРИЙСКА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА РЕВОЛЮЦИЯ

V O S R

   ВОСР породи нов тип общество, в което да се реализират идеалите за социална справедливост чрез премахване експлоатацията на човек от човека, на основата на обществената собственост върху средствата за производство,чрез разумно /планово/ управление на икономическите процеси. Основната ценност на Октомври се състои в това, че идеите, които дълго време се смятаха за утопия, започнаха да се осъществяват на практика. Работниците и селяните, смачкани  от царизма, капитала и мизерията и никога не участвали в каквото и да е управление,да не говорим за държавно, практически доказаха, че могат не само да разрушат  старото класово-антагонистично общество, но и без капиталисти и „избрани” управници, да строят ново общество – общество без класи и експлоатация. Разбира се не във всичко, но в много голяма степен утопията стана реалност. Но нека да се спрем на основните уроци на ВОСР.

  1. Коренни промени са възможни само при едно условие – да се въвлекат масите в историческото творчество, с други думи да се проявят наистина като творци на историята. А това става когато те са овладени от някаква идея,която по този начин става материална сила. Нужна е и самоорганизация на трудещите се /на първо място пролетариата/ и осъзнаване на собствените им коренни интереси. Без това ние мажем да говорим за социални бунтове или държавни преврати, извършвани от шепа заговорници, но в никакъв случай за социална революция.
  2. Особеност на социалистическата революция,за разлика от буржоазната е това, че първо се извършва смяна на политическата власт /политическа революция/ а след това смяната на обществената формация /социална революция/, докато при буржоазните революции завземането на политическата власт от буржоазията е последният акт, с който се ознаменува победата на новия обществен строй – капитализма. Преминаването от феодализма към капитализма и преходът от капитализма към социализма коренно се различават. При първия случай имаме само смяната на един вид експлоатация с друг, а при втория – премахване на тази експлоатация и построяването на безкласово общество.
  3. Това положение, потвърдено от практиката на социалистическото строителство в СССР и в другите социалистически страни, говори за това, че социализмът е общество, което се строи съзнателно. От тук и силната роля на субективния фактор, т.е. политическата власт, социалистическата държава и управляващата комунистическа партия.
  4. Социалистическата държава – това не са просто нови чиновници в старите кабинети, не е прословутото „правителство на народното доверие”, а пълно унищожение на старата държавна машина и замяната й с нова – държава на Съветите. По своята същност такава държава е висша форма на демокрация за трудещите се, която едновременно представлява и диктатура на пролетариата над елементите на старото общество. Отказът от диктатура на пролетариата, провъзгласен на ХХII к-с на КПСС, беше силен удар по марксизма и строителството на социализма. И наистина, ако държавата престане да бъде диктатура на една класа, то тя неизбежно ще се превърне в диктатура на друга класа, което се случи в СССР и в другите социалистически страни, които копираха действията на КПСС. По такъв начин в представителите на сенчестия бизнес и номенклатурата, която отдавна вече се беше откъснала от трудовите хора, се породи интереса тези два слоя от обществото да се превърнат в пълноценни капиталисти. От тук и смисъла на „перестройката” – да се приведат производствените отношения в съответствие с интересите на обособения слой номенклатурчици, което позволи на представителите на този слой да се превърнат в господстваща класа – в нова буржоазия. Но номенклатурата още не беше класа, доколкото не владееше частна собственост върху средствата за производство; сенчестият бизнес също не беше класа, макар че неговата дейност носеше антисистемен, противозаконен характер. За да се разкрият с пълна сила им беше необходимо да ликвидират социализма.
  5. Социализмът е недостроен комунизъм. От тук в рамките на социализма има две тенденции: тенденция за прерастване в пълен, истински комунизъм и тенденция за връщане назад /реставрация на капитализма/. Задачата на социализма се състои в преодоляване на класите, на стоковото производство и на общественото разделение на труда. Но от това съвсем не следва, че тенденцията за преход на социализма в пълен комунизъм е гарантирана. Ленин и Сталин нееднократно предупреждаваха за опасността от реставрация на капитализма. Провъзгласената на ХХІ к-с на КПСС „пълна и окончателна победа на социализма” несъмнено въведе партията в заблуждение и представляваше самозаблуда.
  6. Тук възниква въпросът за така нареченият „пазарен социализъм”. Възможен ли е той? Опитът от развитието на социализма в СССР ясно доказва правотата на марксистко-ленинския възглед, съгласно който социализмът е немислим като компромис между плана и пазара. Разбира се, на определен етап от прехода от капитализма към социализма, в условията на организирано отстъпление, но при запазване режима на диктатура на пролетариата и съхранение на строгия контрол на икономическата дейност, социалистическата държава може да допусне частнособственически капиталистически елементи. Но това е само временно. И най-важното, като Ленин по времето на НЕП-а, за това трябва ясно и честно да се говори. Но за някакъв особен „модел”, съединяващ частната собственост и социализма не може и дума да става. Законът за самонарастване на капитала неизбежно ще доведе до това, дребния капитал постоянно да се стреми към своето увеличение. От тук следва, че допускането на частния капитал в условията на социалистическото строителство е допустимо само като временна мярка, която при всички случаи ще доведе до победата на капитализма или на социализма. Това нагледно се доказва от опита на НЕП-а и опита на Китай. В първия случай победи диктатурата на пролетариата и социализма, във втория случай капиталът погълна диктатурата на пролетариата и победи капитализмът, който въпреки че се строи под червеното знаме, ни най-малко не престава да бъде капитализъм. Ако говорим за социализма и за разпределението при него според количеството и качеството на положения труд, то възниква въпросът за точен и ясен отчет и контрол при оценката на този труд и в условията на централизирано планиране. Практиката в СССР потвърди това. Преходът към пазарни методи през 60-те години понижи производителността на труда, усили груповите интереси за сметка на общодържавните и даде тласък на сивата икономика.  Един от показателите за икономическото развитие е ръстът на  производителността на труда. Още Лени навремето говори, че осигуряването на по-висок ръст на производителността на труда е една от основните задачи на социалистическия строй. И така във времето, когато доминираше тенденцията за преодоляването на стоковото производство и укрепваше централизираната планова система на управление на икономиката /30-те – 50-те години/, производителността на труда растеше. Когато започна заиграването с пазара, този растеж спадна.

По-късно, когато започна откритата реставрация на капитализма, се говореше, че при пазара икономиката е по-ефективна. Сега, след повече от четвърт век капиталистическо развитие, ние може да оценим плодовете на тази „ефективност”. И така, колкото повече се отдалечавахме от плановата икономика, въвеждайки пазарните механизми, толкова повече спадаше тази ефективност. И обратното, колкото повече в икономическата система имаше централизираност и плановост, толкова по-висока беше ефективността и успехите на социалистическата държава.

  1. По такъв начин, от току що изказания тезис, потвърден от практиката, следва, че съветското общество не успя да премине към комунизма и беше отхвърлено назад, към капитализма, не в следствие неефективност на плановата икономика, а в следствие на недостатъчно плановост, игнориране на централизираното планиране. Децентрализацията на управлението на икономиката, култивирането на стоково-паричните отношения, провъзгласяването на печалбата като основен показател за ефективността на производството в условията на социализма доведе до това, че ръководителите на предприятията започнаха да поставят интересите на своето предприятие над интересите на общественото производство, което не можеше да не доведе до негативни последици за социалистическата икономика.
  2. Сега вече на всички е ясно, че в условията на капитализма социална справедливост за трудещите се е невъзможна. Всякакви разговори за „социално отговорен бизнес”, за „социално партньорство” с „работодателите” /по-точно работоотнемателите/, са празни приказки, вредни утопии. Задачата на всички тези теории /глупости/ е да внуши на трудещите се мита за някакви общи интереси между труда и капитала, между сития и гладния, между експлоатирания и експлоататора,между хищника и жертвата. Само смяната на капитализма с комунизма ще разреши проблемите на социалното неравенство, ще осъществи общество на социалната справедливост за всички. В това общество главна задача ще бъде не увеличение на печалбата, а обезпечение на благоденствието и всестранното развитие на всички членове на обществото.
  3. Ако преди 100 години имаше политически субект готов да се движи към революционно преобразуване на обществото на социалистически основи, но не достигаше развитието на икономиката и технологиите, то днес обратно, равнището на развитието на производителните сили напълно съответства на социализма и даже на комунизма, но не достига, даже го няма, политическият, субективният фактор. Причините за това положение са много, но главното заключение тук е, че новата формация няма да падне от небето ,а ще бъде следствие от социално-класовата борба между труда и капитала. Само организация на съвременния пролетариат в борбата за своите коренни интереси може да изкара на дневен ред практическото осъществяване на прехода от царството на необходимостта в царството на свободата. Нещо повече, само такава борба може да реши даже минимални задачи, осъществими в рамките на капитализма /повишение на работната заплата, индексация на заплати и пенсии, демократични права и свободи/.
  4. Нас често ни плашат с революцията. Революцията, това са реки от кръв, ни говорят буржоазните пропагандисти. Не, отговаряме ние. Реки от кръв правеха във всички времена контрареволюциите, а революциите спираха тези реки от кръв. Сега ние прекрасно знаем, че революциите представляват коренна промяна на обществото и преход към по-прогресивно стъпало на общественото развитие. Нещо повече, въздържането от революционна борба струва много скъпо на трудещите се.

Впрочем, историята със своите многобройни примери ни учи, че не бива да се боим от социалните революции, а да ги подготвяме.

превод със съкращения Вл.Цеков

Tags: