62 ГОДИНИ КНР

  До победата на народната революция  Китай представлява полуколония, в която повече от сто години се разпореждат чуждите империалисти. Решаващите икономически отрасли (железница, едри промишлени предприятия и т.н.) се намират в ръцете на японския, английския и френския капитал. В периода на втората световна война японските монополи владееха почти цялата китайска промишленост и транспорт. В ръцете на гоминдановския Китай се намират по-малко от 10% от цялата промишленост. След втората световна война господствуваща империалистическа държава в Китай e САЩ.

По това време Китай е изостанала икономически страна, превърната в аграрно-суровинен придатък на империалистическите държави.

Китайският пролетариат, наброяващ 3 милиона промишлени работници, около 12 милиона работници в занаятчийската промишленост и 30 милиона черноработници (преносвачи, кули, и други), е подложен на най-жестока експлоатация от страна на чуждестранните и китайските монополисти. Обаче въпреки тежките условия на живот работническата класа на Китай е със сериозна борческа закалка и е отлично организирана, което я прави голяма сила.

Китайският народ води непрекъсната героична борба против империалистическите завоеватели и техните съучастници – китайската реакция. Решаващо влияние за развитието на революционните сили на Китай оказва победата на Великата Октомврийска социалистическа революция. В книгата си „За диктатурата на народната демокрация” Мао Цзе-дун пише: „Китайците откриха марксизма в резултат на приложението му от русите… Октомврийската революция помогна на прогресивните елементи в света и Китай да приложат пролетарския мироглед за определяне съдбата на страната и за ревизия на своите собствени проблеми.. Да вървим по пътя на русите – такъв беше изводът”.

Борбата на китайския народ се оглавява от работническата класа, ръководена от своя авангард – славната Комунистическа партия на Китай, която завоюва огромен авторитет и доверие сред народа. Около пролетариата се сплотяват широките маси на борба за свободен и демократичен Китай. Главен съюзник на пролетариата е селячеството, борещо се против феодалните остатъци. Заедно с работниците и селячеството против империалистическите потисници се обявеява и националната буржоазия.

В резултат се образува единен антиимпериалистически, патриотичен и демократичен фронт, обединяващ работниците, селяните и интелигенцията, дребната буржоазия и националната буржоазия, който се ръководи от Комунистическата партия на Китай. Този фронт си поставя задачата да свали реакционния гоминдановски режим и да установи власт на народната демокрация, която да доведе докрай антифеодалната и антиимпериалистическата революция.

На 1 октомври 1949 година Китай е провъзгласен за народна република и става независима демократична държава.

Днес Китай е социалистическа държава с демократична диктатура на народа. Висш законодателен орган – Всекитайското събрание на народните представители (ВСНП) 2 978 депутата, избирани за 5 години) и негов постоянно действащ орган – Постоянен комитет. ВСНП избира главата на държавата – Председателя на КНР и заместниците му, утвърждават премиера и състава на Държавния съвет – централно народно правителство, изпълнителен орган.

Официалната парична единица е юана = на 100 феня.

Официален език – китайски, диалекти (гуанхуа (пекински) – 70 % от населението, 5 юни диалекта – 17 %, 3 централни – 13 %).

Извън страната живеят около 24 млн. Китайци, главно в Тайланд (6 200 хил. ж.), Индонезия (5 100 хил. ж.), Малайзия (4 900 хил. ж.), Сингапур (2 100 хил. ж.), Виетнам (1 100 хил. ж.), САЩ (1 050 хил. ж.), Филипини (550 хил. ж.), Мянма (400 хил. ж.), Камбоджа (300 хил. ж.), Канада (300 хил. ж.) идр. Градско население – 35 %.

Административно деление – 22 провинции, 5 автономни района и 3 града на централно подчинение) Пекин, Шанхай и Тянцзин). Автономни райони – Вътрешна Монголия, Гуанси-Чжуански, Синцзян-Уйгурски, Нинся-Хуейски, Тибетски.

Стопанство – индустриално-аграрна страна с голям икономически потенциал с високи темпове на развитие и относително нисък жизнен стандарт. Добиват се въглища (1.39 млрд. т), нефт (61.9 млн. т), природен газ, волфрам, олово, калай и др. Развити са и черната металургия – стомана (108 млн. т), чугун, прокат, цветна металургия – мед, алуминий, молибден, олово, цинк и др., машиностроене – автомобили (1.59 млн. бр.), трактори (80 хил. бр.), металорежащи машини (150 хил. бр.), самолети, космически апарати и ракети, морски и речни кораби, ж.п. вагони и локомотиви, електротехника и електроника, химическа промишленост – изкуствени торове, пластмаси, лекарства, битова химия, изкуствени влакна (4.22 млн. т), текстилна промишленост – водещо място в света – прежда (5.4 млн. т), платове (22 млрд. т), хранително-вкусова промишленост и др. Селско стопанство – 12 % от територията на страната се обработват. Главни култури – ориз (350 млн. т), пшеница, царевица, памук (4.3 млн. т), слънчоглед, чай, тютюн, соя, плодове и зеленчуци, цитруси, грозде и др. Животновъдство – отглеждат се свине (2-ро място в света – 360 млн.), едър рогат добитък (120 млн.), биволи, овце, кози и др. Годишно се произвеждат 53.5 млн. т месо и 3.2 млн. т мляко. Добре развит риболов (годишно 5.1 млн. т риба и морски продукти) и рибовъдство.

Транспорт – шосета – 930 хил. км, от тях 290 хил. км с върдо покритие, ж.п. линии – 64.3 хил. км. Вътрешни водни пътища – 110 хил. км. По-големи морски пристанища – Шанхай, Тянцзин, Далян, Гуанджоу, Циндао.

Страната е разположена в централна и Източна Азия. Граничи (в км) с Монголия – 4 673, Русия – 4 621, КНДР – 1 310, Виетнам – 1 150, Лаос – 391, Мянма – 2 347, Индия – 3 862, Бутан – 470 и Непал – 1 185, Пакистан – 330, Афганистан – 102, Таджикистан – 572, Киргизстан – 914 и Казахстан – 1 411. Има брегова линия с Тихия окен 18 000 км. (Жълто море, Източнокитайско море и Южнокитайско море). Към Китай принадлежат и около 5 хил. крайбрежни острова. Площта на страната е 9 571 хил. кв. км. Западната част на Китай е разположена в пределите на Централна Азия, на югозапод – Тибетското плато (най-високото на Земята), съчетаващо издигнати до 4000 – 5000 м равнини и хребети с 5000 – 6000 м надморска височина. Южно и западно от Тибет са най-високите планини в света – Хималаите (връх Еверест – 8848 м) и Каракорум. На север и изток са Кунлун, Наншан и Сино-Тибетските планини, Тян Шан и Монголски Алтай. В северните и северозападните части на страна са разположени обширните пустинни равнини – Таримска, Джугарска и Алашан. На североизток са планините Голям и Малък Хинган и на север Манжуро-Корейските планини, разделени от равнините Санцзян и Сунляо. На юг са платата Льосово и Ордос, планините Цинлин, Съчуанската котловина. По дължина на Жълто море се простира обширната Велика китайска равнина.

Климат – в западните части е континентален, умерен и студен в Тибет – средните януарски температури са от -10 до 25 градуса Сº. Валежите в равнините са платата са 50 – 250 мм. В източните части климатът е мусонен, умерен на север, субтропичен и тропичен в южните части. Средните януарски температури, са от -24 градуса Сº на север до 18 градуса Сº на юг. Валежи – от 400 – 800 мм на север до 2000 – 2500 мм на юг с  летен максимум. Основни реки – Янцзъ, Хуанхъ, Синцзян. По-големи езера – Кункунор, Дунтинху Поянху. Растителност – гори (8 % от територията на Китай) – смесени, широколистни в умерения пояс. На запад и северозапад преобладават пустините – Такламакн, Гоби и др, и полупустинните степи.

 

Население – 1 268 600 хил. ж. Гъстота – 132.2 жит. на кв. км. Естествен прираст 13. Средна продължителност на живота – мъже – 68 г., жени – 71 г.

Етнически състав – китайска група (56 народа) – 92.8 %) от тях китайци (хан) – 99.3 %, хуей- 0.7 %, централна група (от сино тибетското семейство, 17 народа) – 1.8 % (от тях ицзу – 34.9 %, тибетци – 24.8 %, туцзя – 18.1 %, бай – 7.3 %, хани – 6.8 %, други – 8.1 %), тайска група (9 народа) – 2.1 %, чжуани – 70.3 %, буи – 11.2 %, дун – 7.5 %, тай – 4.4 %, други – 6.6 %, тюркска група (7 народа) – 1.0 % (от тях уйгури – 84.2 %, казахи – 12.7 %, други – 3.1 %) тунгусо-манджурска група (5 народа) – 0.6 % (от тях манджури – 97.5 %, сибо – 1.3 %, други – 1.2 %, монголска група (5 народа) – 0.5 % ( от тях монголци – 86.3 %, дунсян – 7.1 %, други – 6.6 %), група мяо-яо (3 народа) – 0.8 %) (от тях мяо – 73.9 %, яо – 20.6 %, ше – 5.5 %), корейци – 0.2 %, други – 0.2 %.

Армията на съвременен Китай е мощен защитник интересите на китайския народ, способна да сложи на колене всеки агресор.

ГК на БКП – София

Tags: ,