Африкански работодатели

Не се чудете, че третират служителите си като племе – дават му кирка и очакват производителност на багер

vania-grigorova

Ваня Григорова

„Не може да имаш африканска производителност и европейски заплати, определени с декрет. Всички да станем богати без да работим, по решение на ръководството“. Така Васил Велев председател на Управителния съвет на Асоциацията на индустриалния капитал в България разяснява защо минималната работна заплата не трябва да се увеличава

Ако беше уточнил коя държава именно в Африка има предвид, бихме могли да проверим каква е точно производителността, визирана от него. Това обаче няма значение, очевидно представителят на АИКБ има предвид неразвити общества. А когато работодателите считат, че имат работа с племена, не бива да се чудим, че третират служителите си като племе – дават му кирка и очакват производителност на багер. Та, ако искам да влезна в тяхната реторика, мога да кажа: каквито работодателите, такива и работниците!

МРЗ 515 лева?

Национално представителните работодателски организации обявиха война на минималните плащания. Така отвориха фронт на работниците и синдикатите. Българските работници са мързеливи, непроизводителни, нямат квалификация, а искат да ядат! Не само това – искат да станат богати. С българските заплати. Работодателите толкова са се самозабравили, че стигат до цинизъм като онзи виден техен представител от палатката за ВИП-пове на селския събор край Симитли. Няма съмнение, че и той ненавижда минималната работна заплата и минималните осигурителни доходи.

Малцина ще изгледат богатата на аргументи пресконференция на бизнес елита, затова ще отбележа няколко ключови моменти, които си заслужава да се помнят. Работодателите коментираха много показатели. Според тях, минималната работна заплата се предвижда да стане 515 лв., не 460 лв., каквито са официално обявените планове за 2017 г. Разликата е процентът прослужено време, който според тях е 12% върху заплатите. Хайде сега погледнете си фишовете и проверете дали ви начисляват тази добавка и поне в този размер. Ако въобще имате фишове за заплати. И ако са ви признали натрупания трудов стаж при други работодатели. А също и ако не работите на граждански договор, защото така е по-лесно и по-евтино на бизнеса.

Зад 12% добавка за прослужено време трябва да стоят около 20 години трудов стаж (минималният размер на добавката е 0,6%). Следователно говорим за дългогодишни работници, очевидно ценени, които получават минимална работна заплата. И ако за работодателите въпросът е дали тези служители заслужават 12% над заплатата си, за мен по-важно е – нормално ли е дългогодишен работник, специалист в своята област (макар и не доктор на науките) да получава 420 лв.? Бруто, де. Без данъци и осигуровки (напомням най-ниските в Европа) работникът се радва на благоденствие с 330 лв. на месец.

Очаквам следващия път освен процента прослужено време бизнесът да преизчисли официалната минимална работна заплата като включи стойността на предпазното работно облекло на миньорите, магнитните карти за достъп до работното място, ремонта на шевните машини и пр. Ако нямаше работници, нямаше да се налага да правят и тези разходи, нали?

Конфликт на интереси

Преди да продължа, по подобие на работодателите по време на пресконференцията, искам да декларирам липса на конфликт на интереси: Не получавам дял от минималната работна заплата, за да настоявам за нейното увеличение. И за разлика от доста представители на наредилия се на пресконференцията икономически елит, произхождам от обикновено семейство, а не от бившата номенклатура на БКП. Защо държа да подчертая този факт? Защото цинизмът им стигна до там, да разясняват как още не сме разбрали, че вече нямало диктатура на пролетариата – живеем в демокрация, проблемите се решават в диалог, не с протести. Да припомня, че миналата година тъкмо работодателите крещяха и биха барабани пред Министерски съвет на протест срещу цената на електричеството. Куриозен световен прецедент: работодатели-протестъри! Съгласна съм, че първата стъпка наистина би трябвало да са преговорите, които именно те бойкотират. Т.е. работодателите могат да протестират, ако обаче стачкуват работниците – това било комунизъм.

Та когато плашилото „диктатура на пролетариата“ се вади от хора, които са получили най-добри условия за израстване, образование и начален старт от старата система (вероятно по-добри от средните, макар че тогава нямаше толкова дълбоки неравенства, каквито те сега дълбаят като строители на капитализЪма), как да не се сетиш за онзи виц, състоящ се от едно изречение: „Дръж ми, мари, копелето, та да се посмея на оназ курва.“ Извинявам се за френския, но висшият гьонсуратлък изисква по-директен подход.

Митовете за ниската производителност на труда

„Не работите, искате ние да задоволяваме растящите ви потребности. Работната заплата расте много по-бързо от производителността на труда“ – това е лайтмотивът на пресконференцията им. Да ти стане неудобно, че си работник и пиеш предприемаческа кръв. Публикуваните от Министерство на финансите показатели обаче сочат друго. Обичайният обзор на българската икономика показва, че за 2015 г. ръстът на производителността на труда е 2,6%, докато реалните разходи за единица труд намаляват с 1,1%. Доказателство, че това е устойчив тренд, а не изключение, е следващата графика, от друг анализ на Министерство на финансите.

Разликата между горната и долната линия са „спестените“ от бизнеса заплати – изработени, но неполучени от работниците.

Вярно е, че производителността на труда в България е 2,3 пъти по-ниска от средноевропейската. Разходите за труд обаче са 6,1 пъти по-ниски от средноевропейските. За да съответстват на производителността, разходите за МРЗ на работодателите трябва да са в размер на 1100 лв., а минималната работна заплата – над 900 лв.! Още ли настояват основният показател за определяне на МРЗ да е производителността на труда?

Синдикатите отхвърлят конвенции на МОТ

Да, работодателите настояват определяща за заплатата да е производителността на труда. Но само привидно и крайно манипулативно. За да хулят работниците. Внушеното чувство за вина те кара да наведеш глава, да работиш по-усърдно, а мисълта, че може би заплатата ти е несправедливо ниска, виновното съзнание отхвърля като ерес. И все пак – защо е нужно да лъжат толкова нагло, че синдикатите в България отказват изобщо да коментират приемане на Конвенция 131 на Международната организация на труда, в която са определени няколко показателя, които трябва да се вземат предвид при определяне на минималните възнаграждения? Бързо търсене в гугъл показва не само, че синдикатите не се противопоставят, но настояват за ускорено ратифициране на конвенцията за определяне на МРЗ!

Трябва да е ясно едно: Конвенцията не съдържа формула за изчисляване на минималната работна заплата, каквото внушение направиха работодателите. Тя дава насоки кои фактори да се отразят върху равнището на МРЗ. Факторите са две групи: социални и икономически. Преговори вече бяха проведени. Безрезултатно, тъй като бизнесът не приема социалните показатели, посочени в конвенцията, а именно – нуждите на работниците и техните семейства. Та, ако някой оспорва въпросната конвенция, това са работодателите.

Минимални осигурителни прагове

„Те са отживелица, няма ги никъде в Европейския съюз“, твърдят предприемачите. Ами то и толкова широко разпространение на сивата икономика няма в Европейския съюз. У нас делът на хитреците на глава от населението е в пъти по-висок. Твърдението, че МОД възпрепятстват наемането на нискоквалифицирана работна ръка е толкова вярно, колкото и че нарастването на минималната заплата води до безработица. Данните са категорични – през последната година МРЗ се увеличи на два пъти, заетостта също се увеличи. Почти 40% от действащите минимални осигурителни доходи са на нивото на минималната работна заплата – т.е. нито могат да изсветлят икономиката, нито да вредят. Все едно ги няма. Но никакви данни и факти не могат да застанат на пътя на бизнеса, когато реши да пести разходи за труд.

Впрочем дори Европейската комисия в последните си препоръки за България изключи традиционните си „опасения“ свързани с минималните осигурителни доходи, след като получи неопровержими доказателства, че те не вредят. МВФ вече публикува доклади, в които подчертава, че синдикатите (разбирай – организации на трудещи се) трябва да станат по-масови и по-силни, ако искаме да се преборим с неравенствата. Това са поредните неудобни истини, които работодателите предпочитат да не забелязват и продължават да оправдават скъперничеството си с международни институции.

Шантаж

Профсъюзите чупят ръце, държат се „като глезено дете – като не му се изпълни някоя прищявка, реве, докато не се изпълни“. Редом с тези обвинения в безразсъдство и в съучастие на правителства и синдикати, един от представителите на работодателска организация сподели: „С министър от първия кабинет „Борисов“ сме договаряли срещу синдикатите. Успяхме да ги натиснем в кризата да обявим нулева година.“ Е, #КОЙ шантажира? Кой се договаря с управляващи зад гърба на обществото? Това социален диалог ли е или картел на богатите? И кой може да гарантира, че работодателите отново няма да се договорят с управляващите, след като вече са го правили?

Впрочем няма как да не си припомним, че от началото на годината се говори за предсрочни избори след президентските. Тези идеи се чуват все по-често от различни партийни представители. Чудесно! Няма да е толкова чудесно обаче, ако се окаже, че изборното колело е планирано да се завърти така, че утре в един лагер да се окажат управляващи и опозиция. „В името на България“, разбира се. А каква по-добра засилка на колелото от нарастване на социалното напрежение?

Tags: