БВП преди и след 1989, или малка приказка за икономическия суверенитет

plamen

Налага се да уточня: освен лъжи за миналото преди 1989 системата за дерационализация ( СМРАД и дезобразованието на младежите) е внушила на своите наивни жертви, че, видите ли, сега било много по-добре, понеже БВП-то на България било по-високо от тогава.

Какво е  БВП ли? Брутен вътрешен продукт.
В честният вариант това би трябвало да е съвкупността от стоки (за предпочитане, по натурално-стойностни показатели) и услуги (стойностни показатели), произведени от дадена страна.
Би трябвало да показва благоденствие, в случай, че произведеното в тази страна остава като резултати от това производство за жителите на тази страна.

Истината обаче е, че  България е третирана като колония. И не просто като колония, а като военно-победена колония. Което означава, че когато показват БВП на България, всъщност показват БВП от(!) България. Благата и резултатите от това БВП не са, повтарям: НЕ СА за жителите на България, не са за инфраструктурата на България, и не са даже за производителите на България. За тях са само туземните заплати (но не в размер, плащан от „инвеститора“ в неговата страна), и понякога (но не винаги) данъците и осигуровките върху тях.

За да разберете по-просто, си представете, че държавната някога фармацевтична компания  Софарма произвеждаше ампула аналгин 2 мл 50% и се продаваше в аптеките (вкл. и денонощните) за 0.13 лв. преди 1989.
Днес същата тази ампула аналгин, произведена от същата тази фабрика, от същите тези работници, със същото оборудване и със същите форма и съдържание, се продава за 0.98 лв, почти 1.00 лв.
Собственик на цялата родна (някога) фармацевтика е т.н. компания (голям международен оператор, между другото), Хювефарма, управлявана от Домусчиев, но собственост на…не, не познахте, на Дойче банк.

Е, ако преди са произвеждали 1 млн ампули за по 0.13 лв, БВП, измерено с гумения метър „федерално-резервен долар“ е 130,000 лв = около $140,000 (по тогавашния курс).

Ако обаче днес се произведат 500,000 също такива ампули по 0.98 лв = 490,000 ~ $280,000.

Тоест, имаме 2 пъти намалени натурални показатели (производство), но в същото време – о, чудо: 2 пъти увеличено БВП, което ви пробутват за успех.
И от вас се очаква да вярвате и да скланяте наивно на парцали, разбира се. Което и една голяма част от населението, особено по-безкритичната младеж, послушно прави.

Накратко, когато ви казват днес, че БВП е увеличено, виждате сами, че това е „резултат“ само от грубото увеличаване на СТОЙНОСТТА на стоките от „чуждестранния инвеститор“. Заплатите в България обаче продължават да си остават туземно-африкански (и дори под тях), и всички печалби на това прословуто БВП си прибира Дойче банк чрез Хювефарма под управлението на Домусчиев.

Фамилията в случая е без значение. И дали е хубав или лош човек – също. Всеки, поставен в колониално-капиталистически условия на негово място ще носи същото функционално съдържание, без значение, колкото ви харесва или го разбирате.

Виждате, че БВП отчита само стойностните показатели на нещо, произведено в България, остойностено извън(!) България, в ластични метри „федерално-резервни долари“.
Тоест, „произведено в България“ материални и нематериални блага са получени от външни колонизатори. Здравомислещият извод е, че страната НЕ Е в по-добро икономическо положение от преди 1989.

Нека ви обясня какво ставаше и какво се правеше с БВП преди 1989, когато страната имаше „ограничен“, но все пак някакъв суверенитет. Това ще ви помогне да сравните със сегашния колониален статут, когато суверенитетът ни е не просто нулев, а даже отрицателен. Това също е доказуема и обяснима, а не емоционална категория.

Преди 1989 всички печалби оставаха в предприятието, то плащаше данъци на страната, която ги ползваше за социални и инфраструктурни нужди, друга част от доходите от произведеното предприятията даваха на общините (за същите цели и нужди) и благото оставаше за работниците и жителите.

Например, в моя роден  Димитровград (а така беше ИЗ ЦЯЛАТА СТРАНА) предприятието  Марбас (Маришки басейни) построи:

– болница Марбас; сега демонократите я затвориха като такава.

– стадион Миньор; сега е много по-зле от преди.

– кино Миньор; Вече, разбира се, не работи – демонокрация.

– басейн с олимпийски размери Миньор; сега вече е унищожен от демонократите;

– почивни бази за миньорите: унищожени и заграбени от демонократите;

– санаториуми за миньорите; унищожени и заграбени от демонократите;

– празници на миньора в община Димитровград, където всъщност идваха на всенародни веселия и пиршества всички, не само миньорите. Демонократите даже не си го и помислят.

– блокове и жилища за миньорите в града, които се даваха с безлихвени кредити по себестойност на миньорите. Заложени в банките, отнети, прокудени семейства, рушащи се сгради – демонокрация.

– вътрешно кредитиране и взаимоспомагателни (пак безлихвени) каси – заеми за миньорите. В момента ЧСИ и „бързи кредити“ доубиват последните недопродали или недонапуснали жилищата си „туземци“.

Същото правеха и строяха и Химическия комбинат, и циментовия завод  Вулкан, и „ЦРБ“, и  Химремонтстрой, и „УСМ“,  БДЖ, и всички други (общо 32 промишлени) предприятия на града.
И така, повтарям, беше из цяла България. Благата и печалбите ОСТАВАХА ТУК, и бяха за хората.

Сега благата се произвеждат (условно) в България, продават се на външния пазар за умножена над себестойностната цена, „собственикът“ получава всичко вкусно, а работниците в България получават само заплатите и не винаги данъците и осигуровките върху тях.

Това може да е незабележимо за населението, особено за по-младата част от него, но именно това предопределя туземните доходи на работещата част от населението, окаяната инфраструктура и срутените социални дейности в страната.

Страната се изсмуква така, както едно хищно насекомо изсмуква соковете на жертвата си, докато остане изсъхнал и изпразнен външен скелет от хитиновата обвивка на вече мъртвото тяло. Това е колониализъм. Това е капитализъм, проповядващ социален дарвинизъм до пълен канибализъм. Либерални и либертариански идеологии, сами си ги избрахме.

Повтарям – може да е незабележимо (като процес) за вас, за населението, но всъщност е повсеместно за жителите на България.
Колкото и да ви лъжат, че някой друг и някак си иначе бил виновен.
Всъщност, населението си го вярва. Въпрос на успешна дресировка, но не (само) на тюлени в цирка.

Разбрахте ли, какво ви казват, когато ви говорят за „икономически успехи“ и за „по-високо БВП в сравнение с преди 1989″?
Не сте?
Прочетете отново. Или питайте някой над 45-50-55, ако е бил управленец поне на средно ниво тогава.
Въоръжавайте се, но не само с търпение.
Пламен Пасков

Tags: