ИМА ВЪЗМЕЗДИЕ

robi

Преди няколко дни бях седнала на една пейка и като пълен дебил се взирах в телефона си и нервничех за глупости. До мен седна жена на около 60 години и ме заговори.
– Не ти ли е студено така по тези къси панталонки?
– Не, даже ми е горещо. Колко градуса е? Предполагам около 25.
– Не знам, на мен ми е студено, ама при мен е друго. Аз имам хронично измръзване.
– Защо?
– Нямам ток. Спряха ми го. Живея в едно мазе и знаеш, зимата е много студено. Имах си едно одеалце, но едни съседи- младо семейство, адвокати ми подариха още завивки, та преживявах някак зимата.
Аз съм абсолютен непукист, но когато чух тези думи едва сдържах сълзите си. Попитах дамата дали не работи нещо. Каква е професията и.
– Бях учителка по Руски език дълги години. Масовите съкращения не подминаха и мен. Ти учиш ли нещо?
– Да-казвам. Българска филология.
– Браво! Хубава професия си избрала.
Попитах я дали е обядвала и има ли нужда от нещо. Каза, че не е яла от два дни, но вече дори не е гладна. Извадих портмонето си и помогнах, с колкото можах.
– Много мило момиче си! Днешните младежи са вечно нацупени, арогантни и невъзпитани. Никой не говори с мен. Благодаря ти от сърце и ще ти кажа едно: Имаш ли възможност- махай се от България!
Бях в ступор. Бях безмълвна и се улових, че плача. Не ме е срам! Плаках от отчаяние, от жал и от слабост!
– Недей сега така. Чакай, ще ти дам нещо.
Госпожата извади едно червено конче и го върза на ръката ми.
– Да те пази. Да ти носи много щастие, мило дете! Поздрави родителите си от мен! Възпитали са страхотен човек.
– Благодаря, но аз нищо не съм направила за Вас.
– Нямаш представа колко направи. Довиждане и хубав ден ти пожелавам!
Обръщам се към дамите и господата в Парламента, които питат къде е българската интелигенция. Ами, ако не е избягала в чужбина, живее вероятно в някое мазе, без ток, премръзвайки и умирайки…
Питам: ИМАТЕ ЛИ СЪВЕСТ? ИМАТЕ ЛИ СРАМ? ХОРА ЛИ СТЕ? Аз ще си нося червения конец, а вие ще си носите кръста. Има възмездие! Вярвам!

via/ Гергана С.

Tags: