ПО-ДОБРЕ ЛИ ЖИВЕЕМ ОТКОЛКОТО ПРИ СОЦИАЛИЗМА?

pensioneri

  Някак незабелязано минаха официалните данни на НСИ, че брутният вътрешен продукт (БВП) на страната ни за миналата година бил 101 млрд. лева. И виж ти, това било три пъти повече от брутния ни вътрешен продукт при социализма.

Убеден съм, че по методиката на изчисляване, приета от статистиците, тези данни са абсолютно коректни, но къркащите от глад стомаси на 2 милиона пенсионери нещо не могат да възприемат, че в момента са 3 пъти по-сити, отколкото пенсионерите през 1987 г. например. Зверското перманентно убийство и морално изнасилване на половината български народ продължава безнаказано всеки ден и ден след ден.

Управниците явно са наясно с този геноцид, но в медиите той се представя едва ли не като манна небесна и нарастващо благоденствие на народа. И чрез устата на такива корифеи на философията и икономиката като Красен Станчев се опитват да убедят коня, че каруцата, която тегли, е негова, барабар с благините, натоварени в нея. Ето какво дословно казва г-н Станчев в едно свое интервю по повод горе цитираните данни: „Реалните доходи на човек са нараснали от 1989 г. с около 2,5 пъти. Но ръстът е от втората половина на 1997 г. насам. За „качеството на живот” един от основните показатели са парите за храна, понякога ги наричат „разходи за поддържане на живота в тялото”. За последните 30 години те са най-високи през 1989 г. – около 47,5% от домакинските бюджети. След това вследствие на управлението на Виденов (януари 1995 – февруари 1997 г.) достигат почти 50% от домакинските бюджети . От тогава до сега спадат. В момента са някъде на нивото на 28%”. Интервюто е озаглавено сърцераздирателно: „Сега живеем в пъти по-добре, отколкото при комунизма”.

Ха сега, да видим доколко само последното от всички твърдения е истина, но не за хипотетичния човек от населението, а за конкретен пенсионер с минимална пенсия от 207 лв. и 60 стотинки, каквато е приета в страната от 1 юли тази година. Според г-н Станчев такъв пенсионер би трябвало да похарчи за храна 28% от своя домакински бюджет за месец, което означава около 58 лв. месечно или по-малко от 2 лева на ден, за да е жив-умрял.

Най-евтиният хляб в момента е 1,25 лева, а най-евтиното кисело мляко е 55 стотинки, или общо 1,80 лв., остават 20 стотинки за всякакъв друг хранителен разкош. Пожелаваме и на политиците, и на статистиците, и на теоретиците да се хранят всеки ден с този порцион и да си представят, че живеят три пъти по-добре отколкото при социализма.

В края на 1987 г. средно месечната заплата беше 234,33 лв., т.е. номинално по-висока от сегашната минимална пенсия, но най-евтиният хляб бе 15 стотинки, а едно кисело мляко бе 18 стотинки – това всички ние, изкуфелите старци, го помним прекрасно. Понеже знаем да смятаме, 15 плюс 18 прави 33 стотинки, което се събира 6 пъти в тези хипотетични 2 лева разходи за храна. Ако приемем, че тогава разходите за храна са били дори 50% от домакинския бюджет, пак сме имали за храна малко под 4 лв. на ден при работещите и около 2 лв. при пенсионерите. Е, сега ясно ли ви е, че за дребния човек храната при социализма е била 6 до 12 пъти по-евтина от сегашната, но не изчислена по методиката на стъкмистиката, а в абсолютна стоково-парична съпоставимост според джоба на обикновения човек. По същата логика стават на пух и прах всички други перверзни твърдения, че живеем по-добре от съседите си в Западните Балкани, също и от Русия, и че „по покупателна способност България е на равнището на Азърбайджан, приблизително 19 хил. щат. дол. на човек на година!”

Когато НСИ сметне състоянието на олигарсите, имоти, доходи, разходи и тем подобни показатели, прибави ги към скъсаните гащи на стрина Пена и раздели броя на населението, то тогава всичко става коректно и точно. Междувременно тези оптимистични показатели ще стават още по-розови, защото от подобно „благоденствие” населението все повече измира или бяга  чужбина.

Николай Светлев, в. „Минаха години”, с малки редакционни корекции

Tags: