КИТАЙ – 21 ВЕК

Продължение от бр.10

Под това заглавие предоставяме на читателите становището на белоруския болшевик О.В. Шаповалов, който го е озаглавил „Китайска специфика или политически блъф”

„Една от първите стъпки в тази насока става привличането на чуждестранен капитал, под лозунга за откриването на Китай към външния свят, създаването на съвместни предприятия, откритите икономически зони. Това, разбира се, оживява икономиката, но довежда и до нейното обуржоазяване. Съответно, обуржоазява се и обществената собственост върху средствата за производство – икономическата основа на социализма. Започнаха бързо да я разпродават, с което положиха началото на възраждането на класата на капиталистите-експлоататори.

През 1987 г. 13-ят конгрес на КПК квалифицира този процес на обуржоазяване, като „начален етап в строителството на социализма в Китай”, а през 1992 г. 14-ят конгрес определя целта на партията – създаване на социалистическа пазарна икономика /капиталистическа икономика, ако отхвърлим пропагандистките клишета/.

Изхождайки от тази постановка сред китайските комунисти започват да се чуват гласове, че между социалистическата и пазарната /капиталистическата/ икономика неразрешими противоречия няма. Плановата икономика не означава непременно социализъм, тъй като и при капитализма има планиране, а пазарната икономика не означава непременно капитализъм, тъй като и при социализма има пазар.

Развивайки тази по източно цветиста тавтология Цзян Цзъ-мин на 15-я конгрес на КПК през 1997 г. заявява: „В днешен Китай Марксизмът-ленинизмът, идеите на Мао Цзе-Дун и теорията на Дън Сяо-пин представляват единна научна система. Придържайки се към теорията на Дън Сяо-пин, означава истинско продължение на идеите на Мао Цзе-Дун и Марксизма-ленинизма. Държейки високо знамето на теорията на Дън Сяо-пин – това значи високо да държим знамето на идеите на Мао Цзе-Дун и на Марксизма-ленинизма.”

Но кой ще разясни как е възможно да се реализират в практическата работа теоретическите постановки за капитализация на страната – възраждането и укрепването на частната собственост с основното положение на Марксизма, залегнало в “Манифеста на комунистическата партия” – унищожението на частната собственост като причина за експлоатацията на човек от човек?

Китайските теоретици на Марксизма-ленинизма и теориите на Мао и Дън даже не се и опитват да разтълкуват противоречието в тази постановка.

Тук не е излишно да припомним на китайските другари, че след ВОСР в Русия руските болшевики също пристъпват към разрешаването на тази задача – извеждането на страната от състоянието на изостаналост и нищета. И по този път на тях също им се налага да отидат на временни отстъпки на капиталистическите елементи както на село така и в града. Но натрупването на средства за запуск на мотора на социалистическата икономика става изключително със собствени сили – твърдо централизирано планиране, правилно и справедливо разпределение, пълен контрол на държавата на диктатурата на пролетариата над банковата сфера, строга икономия на всички видове ресурси и материални средства. За никакво привличане на чужди капитали и разпродаване на държавна собственост не става дума, макар и да имаше примамливи предложения от някои капиталистически държави. Е, нашите троцкисти викаха с пълно гърло, че без помощ от вън няма да минем.

Руските комунисти устояха на съблазънта да тръгнат по лекия път и построиха на една шеста от земното кълбо социализъм.

Изключително важно за разбирането на социалистическите преобразувания в нашата страна е обстоятелството, че партията на болшевиките отдаваше безусловно приоритет на класовата борба като неизменен и необходим спътник за построяването на социализма и развитието на производителните сили. Ето какво казва Й.В. Сталин по този въпрос: ”Не е било и не може да бъде това, отживелите класи да сдадат доброволно своите позиции, без да се опитват да организират съпротива. Не е било и не може да бъде това, че работническата класа при движението си към социализма, в класовото общество може да мине без борба. Обратното, движението към социализма не може да не доведе до съпротива на експлоататорските елементи, а тази съпротива не може да не доведе до изостряне на класовата борба. Ето защо не бива да приспиваме работническата класа с разговори за второстепенната роля на класовата борба.”

Именно вследствие на осъществяването на строго научен и класов подход при строителството на социализма в СССР опитите на враговете се оказаха неуспешни, а през 1929 г. нашите неприятели с горчивина, но и с неволно възхищение констатираха, че по болшинството показатели в промишлеността 2-3 пъти превъзхождаме равнището от 1913 г. – последната предвоенна година. В същото това време Англия, Франция, САЩ, Германия и др. се приближават до това равнище едва на 80%-90%. А в Америка през същата тази година се разрази и Великата депресия.

Но какво виждаме сега в Китай? Отказ от класовата борба в полза на икономическите преобразувания, благословен и провеждан от управляващата комунистическа партия. Но нали точно за такъв процес иницииран в СССР от троцкиста Хрушчов, Мао Цзе-Дун и Енвер Ходжа го критикуваха в своето заявление от 1964 г. Анализирайки от марксистка гледна точка събитията по това време в СССР ”великият кормчия” неволно стана и пророк в собствената си страна – днешен Китай уверено върви по пътя на Никита Сергеевич.

Е, разбира се, с известна порция своя, китайска специфика. Което между впрочем не изменя наименованието на крайната точка от движението, името на която е капитализъм.

Трябва да се каже, че сегашната ситуация в Китай, понякога я сравняват с НЭП /новата икономическа политика/ в Съветска Русия. Но има принципно различие. Макар и да направи отстъпки на частната инициатива, СССР си оставаше държава на диктатурата на пролетариата и никакво държавно предприятие, включително и банка не беше приватизирано, т.е. не премина от социалистическия сектор в частния – капиталистически сектор. Именно това и изключително това позволи на съветската държава да осъществява пълен контрол над икономическите и обществено-политическите преобразования в страната.

следва

Tags: