КЛАСОВО ОРИЕНТИРАНИТЕ ИНТЕРНАЦИОНАЛНИ ПРОФСЪЮЗИ СА ПОВИК НА ВРЕМЕТО, ТЕ СА НАСЪЩНА ЗАДАЧА ЗА МЕЖДУНАРОДНОТО РАБОТНИЧЕСКО И ПРОФСЪЮЗНО ДВИЖЕНИЕ

wftuВъпросът за създаването на глобален професионален съюз на класова основа беше осъзнат и издигнат не само в Съветския Съюз, но и в редица други страни, по време на Втората световна война. Още тогава имаше противници на тази идея, които се опитаха по различни начини да не се придвижи тази инициатива.

Независимо от това, на 6 февруари 1945 година в Лондон беше свикана конференция, на която пристигат 204 делегати от 42 страни, представляващи около 60 милиона работници. Въпросът за създаване на международна профсъюзна организация предизвика сериозни разногласия. Представителите от страните на Латинска Америка, СССР, Франция, Австралия,САЩ (КПП) и редица други делегации, подкрепят идеята за създаване на нова организация. Що се отнася до КПП, то тогава в нея е имало силно ляво крило и той се е конкурирал с другите американски профсъюзни централи, като например АФТ, които са били не просто реакционни, но и откровено антикомунистически. Не по-малко твърдо се противопоставят Британските профсъюзи, които в желанието си да предотвратят изграждането на нов международен профсъюзен център, се опитват да възродят нежизнеспособния  и откровено реформистки международен профцентър в Амстердам. В края на краищата се взима компромисно решение да се изгради комитет от 41 членове – по броя на страните, които са били  упълномощени да свикат поредната конференция с основната цел да се подготви проект за устав на Световната Федерация на Профсъюзите. И на 25 септември на конференцията в Париж пристигат 346 делегати от 56 страни, представляващи 67 милиона организирани работници. Гласуването за СФП (Световна федерация на профсъюзите) се провежда на 3 октомври 1945 година и от този ден конференцията прераства в I Конгрес на СФП, работата на който продължава до 9 октомври. Делегатите от АМТ след гласуването напускат Конгреса, отказвайки да участват в работата на СФП. От 1945 до 1990 години СФП нарасна до 400 млн членове.

Със започването на т.н. „студена война” по инициатива на американските профсъюзи АФТ-КПП (AFL – CIO), които по това време се обединяват, в началото на 50-те години и основават „Международната конфедерация на свободните профсъюзи”. Този разкол по линия на международното профсъюзно движение е бил основния резултат от дейността на правителствата на САЩ, Великобритания, Франция, Япония и някои други, стремящи се да сринат влиянието на комунистите и левите сили.

Международната конфедерация на свободните профсъюзи (МКСП) беше лоялен инструмент на капитала и правителствата на мощните империалистически страни, нейната постоянна цел беше и си остава да разпространява и популяризира буржоазната идеология в редовете на работническата класа. От момента на създаването си и до средата на 1990 година тя се финансира от бюджета на ЦРУ. Този съюз, дори и след преименуването си, е опора на неолиберализма и реакционните сили, призван да дезориентира съвременното работническо движение.

След 1990 година започна атака срещу СФП с цел нейното пълно унищожаване. В условията на антикомунизъм правителствата от бившите социалистически страни приоритетно взимаха решения за излизане на преобразуваните синдикати от СФП, с цената на масови уволнения от работа, арести и терор на активисти лоялни на СФП.

След разпадането на Съветския блок много профсъюзи се присъединиха към НКСП. Освен това, от СФП в средата на 1990 година излезнаха френската и италианската профсъюзни конфедерации. Но в последствие някои профсъюзи възстановиха връзката си със СФП. Между другото, СФП през този период стигна границата си на организационен паралич с негативни последствия за световния пролетариат. Това се отрази върху влиянието на Международната организация на труда, която при подкрепата на МКСП прие редица антиработнически решения: снемане на забраната за детския труд,  работа през нощта на жените, за трудоустроените търсещи работа (аутосоринг), влошаване на условията на труд в мините, институциализация на беззаконията по време на работа в съответствие с договореностите и други.

През 1994 г. по инициатива на Профсъюзите от Куба, Сирия, Либия, Палестина, Ирак, Индия, Виетнам и някои организации от страните на Латинска Америка, Азия и Близкия Изток беше взето решение за свикването на 13-я Конгрес на СФП. Този важен профсъюзен форум се състоя през ноември 1994 г. в Дамаск. На конгреса се сблъскаха две противоположни позиции. От една страна, представителите от Франция, Единната италианска конфедерация на труда и други, които по това време бяха членове на СФП, предложиха да се разпусне СФП и да се влезе в Международната конфедерация на свободните профсъюзи. От друга страна, профсъюзите на страни, като на Сирия, Куба, Индия, Виетнам се застъпиха против разпускането и предложиха да се възроди СФП. В резултат болшинството от делегатите се застъпиха за запазването на СФП. Превесът беше осъществен благодарение на гласовете на делегатите от страните на Близкия Изток, Латинска Америка, Индия, които най-добре знаеха какви ще бъдат негативните последствия за хората по света. Те виждаха в СФП опора, като малка и слаба искра, която може да прерасне в промяна на полюсите на световното профсъюзно движение.

Следващият важен етап беше провеждането на 15 Конгрес на СФП в Хавана през 2005 година. Това събитие ознаменува преодоляването на редица кризисни явления. Беше избрано ново ръководство начело с Генералния секретар Георгиос Маврикос от  единния профсъюз  ПАМЕ и компартията на Гърция. През 2006 година централата на СФП беше преместена от Прага в Атина. Това беше важен момент, понеже КПГ и ПАМЕ станаха връх, идеологически стожер и организационна опора на СФП в Европа.

Важна крачка в усилията за възстановяване на СФП беше проведеният Световен Конгрес на профсъюзите през април 2011 година в Атина. Успехът на конгреса надмина всички очаквания. Стана очевидно, че СФП не само, че съумя да оцелее, но върви напред и се развива. Ако на предходния конгрес в Хавана преди пет години бяха 503-ма делегати от 64 страни, то тук в Атина участват 920 представители от 105 страни на петте континента. До края на 2014 година СФП обединява 92 млн членове от 126 страни.

Тези успехи на СФП в нарастването на присъствието си в международното работническо и профсъюзно движение, бързото нарастване на броя на членовете предизвика сериозна загриженост в буржоазните правителства, транснационалните компании, а също и в реформистките профсъюзи, които през този период повсеместно губеха членове.

Международната конфедерация на свободните профсъюзи (МКСП), която през 2006 година беше преименувана и сега се нарича МКП (Международна конфедерация на профсъюзите), въпреки постигнатите по-рано договорености за сътрудничество, разгърна кампания за дискредитиране на СФП. С помощта на различни фондове и институти през последните години се провеждат специални „семинари” с профсъюзния актив на Украйна, Русия, Казахстан, на които се проповядва антикомунистическа пропаганда с нападки срещу СФП.

Видният деец на профсъюзното движение, директорът на Глобалисткия институт на труда Дан Галлин, който наричат профсъюзния гуру, преди три години публикува голяма програмна статия, озаглавена „Световната федерация на профсъюзите – хидропонтонен сталинизъм”. Статията със заглавието на статията, което говори само за себе си, беше разпространена в небивали мащаби. Така Галлин се опитва да раздели за пореден път профсъюзите на „демократични” и на „сталинистки”. Тоест отново беше използвана манипулативното предлагане на алтернативата, с която в края на 80-те години разделиха съветските хора на демократи и консерватори – разбирайте комунисти. По този начин се опитват да не се допусне мощното влияние на СФП в различните страни.

През ноември 2013 г. на международната профсъюзна конференция в Киев, организирана от КТР, на някои украински профсъюзи и отделни активисти беше отказано участие в тази конференция понеже са „недемократични”. Оскърбени от такова отношение те организираха постоянни постове на протест срещу конференцията и издигнаха лозунги: „ Там където има монополи  неизбежно има разруха!”, „Позор за антидемократичния организационен комитет на конференцията!” Скандалът продължи и в заседателната зала. Някои от участниците искаха да разберат, по какъв принцип организаторите определят, кой профсъюз е демократичен и кой не е.

Ерик Ли, главният редактор на известния уебсайт на международното профсъюзно движение LabourStart, формулира критериите за това по следния начин. Демократичните профсъюзи, по негово мнение, не могат да бъдат признати като такива без да осъждат сталинизма, допускат антиамериканизъм (т.е. анти САЩ) и антиционизъм. Алексей Етманов, без да слуша тези профсъюзни гуру, а те там бяха много, започна изказването си с думите: „Не разбирам, къде се намирам. Впечатлението ми е, че тук е някакво антисъветско, антикомунистическо сборище. Но по принцип комунистите помагат в борбата на всички профсъюзи.”.

През 2015 година на конференцията в Москва, посветена на 20-годишнината на КТР, същия този Галлин каза, че понеже Октомврийската Социалистическа революция е претърпяла поражение, то жертвите за нея били напразни. Това предизвика справедливото възмущение на някои от участниците в конференцията.

В какво се изразяват принципните разлики между СФП и МКП?

Този въпрос беше зададен и на Генералния секретар на СФП Георгиос Маврикос по време на неговата визита в Москва през 2013 г. Ето какво подчерта тогава др. Маврикос.

– От момента на обосноваването на главните принципи и задачи в работата на СФП като интернационализъм и солидарност, демократично действие на профсъюзите, цялостна защита интересите на работническата класа, борбата за мир и сътрудничество между трудещите се и народите. СФП решително се противопоставя срещу империалистическата насилствена намеса във вътрешните работи на суверенните държави и техните народи.

– МКП е в тясно сътрудничество с МВФ и Световната банка и на международната арена следва фарватера на агресивната политика на империалистическите сили. Така например, МКП официално подкрепи военната операция на страните – членове на НАТО в Либия и налагането на тази страна т.н. демокрация, плачевните резултати от която са очевидни. В днешно време тази организация подкрепя агресивните действия на НАТО, Саудитска Арабия и Катар срещу сирийския народ. МКП изрази също подкрепата си за френската интервенция в Мали.

Нашето профсъюзно движение  изпитва върху себе си пълното негативно въздействие на днешния период на капиталистическата криза. За правата на пазарната икономика цялостно и навсякъде е подето настъпление срещу правата на трудещите се, поради което много социални придобивки вече са загубени, чрез влошаване условията на труд на работните места.  Извършва се „типова” приватизация на държавната собственост, орязване на заплатите, пенсиите, ограничаване на демократичните права на профсъюзите.

– Затова като първостепенни задачи на СФП в момента се очертава нарастването на мощта на профсъюзите срещу мощта на световния капитал и организиране на контраатаки в борбата с капиталистическата експлоатация на трудещите се, за спазване на правата на трудовия народ, за неговото настояще и бъдеще.

– Днес СФП заема трайни позиции в Латинска Америка, Азия и Африка, но за съжаление все още са недостатъчни в Европа. В страните на Латинска Америка, Азия и Африка редовете на профсъюзите постоянно укрепват и всекидневно се попълват с нови членове. Разбира се хората там на практика се убеждават в необходимостта от обединяване срещу капиталистическата експлоатация, за социално освобождение на работническата класа.

– Важно е, че СФП е представена в четири международни организации, тя има свои постоянни представители в ООН (Ню-Йорк), в МОТ (в Женева), в продоволствените и селскостопанските организации на ООН (в Рим) и Юнеско (в Париж).

– Борбата със съглашателите в работническото движение се води в СФП и в организациите на МОТ. СФП многократно е потвърждавала демократичния си характер. Борбата я води и тогава, когато постави въпроса за подкрепа на стачкуващите работници в завод „Форд” в Русия, в момент когато опортюнистичния профсъюз изостави работниците на разстрел и репресии нефтодобивниците от Казахстан. СФП оказа подкрепа на Казахстанския профсъюз „Жанарту” на всички нива, който също беше приет в състава му.

Др.Маврикос разказа за връзките на СФП с руските профсъюзи и работническото движение.

– СФП смята, че най необходимото изискване днес е тясното сътрудничество с работническата класа и с профсъюзите на Русия. Едновременно с това, за съжаление, се налага констатацията, че в последния период СФП няма необходимите отношения на сътрудничество с профсъюзите от вашата страна.

– Световната федерация на профсъюзите е открита за сътрудничество, ние сме убедени, че работническата класа на Русия цели и в бъдеще да играе ръководна роля в международното профсъюзно движение. Обръщам също внимание на това, че говорещите от името на  трудещите се федерация на руските независими профсъюзи  са в състава на МКП, която, ще подчертая още веднъж, сега в политически план подкрепя агресивните актове и стремежи на НАТО и на техните регионални съюзници против народа на Сирия. Сега е необходимо по-тясно сътрудничество на СФП с профсъюзите на Русия.

Работниците напускат профсъюзите за „социално партньорство”: те нямат интерес да бъдат членове на профсъюзи, които се подчиняват на стратегията на капиталистите и действат по тяхна заповед. Примери за това, как профсъюзните организации губят милиони свои привърженици, можем да вземем от Общата конфедерация на труда (ВКТ) Франция, Работническата комисия на Испания, Единната италианска конфедерация на труда. Работата е в това, че техните ръководства се отказват от класовата борба. Не случайно тези профсъюзи за членове на Международната конфедерация на профсъюзите (МКП).

– Какво разбира СФП като „класови профсъюзи”?

– Класово ориентираното профсъюзно движение беше създадено от трудещите се за трудещите се, така че на всеки етап от своята дейност да служи както за краткосрочните, така и за дългосрочните интереси на работническата класа.

– Класово ориентираното движение се основава върху теорията на Маркс. Това е движение, което изразява интересите на цялата работническа класа. Това движение, което всеки ден се стреми диалектически да обедини както формата, така и съдържанието на борбата в рамките на нейните тактически прийоми и крачки за постигане  на стратегическата задача: краха на капитализма.

– Класово ориентираното движение е движение, което всекидневно се бори за решаване на актуалните проблеми на трудещите се (работната заплата, безработицата, социалните гаранции ит.н.т.) и посредством тази борба с твърди крачки се придвижва към пълното решаване на основните проблеми на трудовия народ, избавянето от капиталистическата жестокост, към ликвидиране на експлоатацията на човек от човека.

– Световната федерация на профсъюзите е „дъщеря” на победата над фашизма и „дом” за международната работническа класа. В своята обширна дейност на международно, регионално и секторно ниво СФП поставя целта си да обедини трудещите се в класова борба срещу капиталистическата жестокост и несправедливост, против империализма, за създаване на алианс между работническата класа и трудовите народни слоеве, бедни фермери и самонаети работници. Целта на този съюз е да подобри качеството на живота и условията на труда.

Затова приоритет на работата ни е всекидневната работа, там където има наемни и експлоатирани работници, по заводите и фабриките, в транснационалните корпорации, в народните райони.

– Класово ориентираните профсъюзи са масова организация на работническата класа. Те трябва да обединят трудещите се, независимо от различията в идеологиите, религиите, независимо от генетичната им принадлежност и т. н. т. Те трябва да обединят трудещите се като класа. Те трябва да бъдат открити, демократични и да имат боеви характер.

– Вътре в самите профсъюзи много важна роля играят работниците-комунисти, които са представители на пролетарския авангард и носители на най-позитивните, най-прогресивните оптимистични ценности, като интернационализъм, солидарност, класово единство и социалистическа перспектива.

– Ние смятаме за жизнено важно да демонстрираме на работническата класа, особено на младежта, великите постижения на Съветския Съюз, великата роля на Комунистическата партия на Съветския Съюз, на комунистическите и работническите марксистко-ленински партии от всички социалистически страни, сравнявайки тяхната загриженост за милионите трудещи се с капиталистическата жестокост.

– В същото време класово ориентираното профсъюзно движение трябва да разобличава  порочната роля на тези политически партии, които се придържат към неофашистки, расистки и неоконсервативни идеологии. То трябва да изобличава враждебната роля, която е играело в миналия век и продължава да играе  днес социалдемократическото движение.

Именно от това зависи боевият характер на профсъюзите, тяхната борба за класово единство и разширяване на нашите редове. В същото време класово ориентираното профсъюзно движение трябва да разобличава порочната роля на тези политически партии, които се придържат към неофашистки, расистки и неоконсервативни идеологии. То трябва да изобличава враждебната роля, която игра през миналия век и продължава да играе социалдемократическото  движение. Именно от това зависи боевият характер на профсъюзите, тяхната борба за класово единство и разширяването на нашите редици. Конкретен пример за класово ориентирани профсъюзи е знаменитото гръцко профсъюзно обединение ПАМЕ. През 1999 г. по инициатива на КПГ силите на профсъюзното движение, признаващо необходимостта от класова борба, образуваха Общ боеви фронт (ПАМЕ). Той е представен в СФП и днес обединява в своите редове 8 отраслови федерации (такива като Федерацията по печата, Федерацията на фармацевтичната промишленост, Федерацията на строителите, Федерацията на текстилната промишленост и др.), както и 13 регионални профсъюзни обединения (Работнически центрове) и десетки първични профсъюзи, където класовите сили са болшинство. По този начин партията укрепва връзката си с класата. ПАМЕ – Общият боеви фронт на Гърция обединява 300 хиляди наемни работници в частния и държавния сектор.

В ръководството на ПАМЕ преобладават комунисти и техни съюзници. Ще отбележим, че изборите на ръководните органи в гръцките профсъюзи се провеждат по политически платформи. Специално ударение ПАМЕ поставя върху международната солидарност на трудещите се, върху разобличаването на лъжливите спекулативни твърдения за „мързеливите свикнали да живеят добре” гърци, върху унищожаването на съзнателността на работниците от другите страни чрез такива стереотипи, създадени от световната буржоазия за да пречат на съвместните действия. И си заслужава да отбележим, че ПАМЕ постигна не малко успехи в тази посока.

ПАМЕ е в тясна връзка с бедните селяни, дребната буржоазия, движението на жените и радикалната младеж (ПАСИ – Общоселско бойно единство; ПАСЕВЕ – Общогръцки антимонополистичен съюз на самонаетите и търговците; ОГЕ – Федерация на жените в Гърция; МАС – Фронт за борба на студентите).

В устава на ПАМЕ е записано: организацията се бори за ликвидиране на експлоатацията на човек от човека. Тази класова тенденция, извеждаща пролетариата на пътя на организираната борба за свобода, демокрация и социализъм, беше и си остава пролетарска тенденция в световното работническо движение.

Къде е причината за кризата на профсъюзното движение в света?

Нашите идейни противници – либерали и антикомунисти често спекулират с това, че в редица капиталистически страни през последното десетилетие  се забелязва устойчива тенденция към съкращаване дела на членовете на профсъюза сред работниците и другите работници на наемния труд. Твърдейки, че понижаването на интереса от работниците на наемния труд към профсъюзите има обективен характер, понеже са се променили съвременните условия и характера на труда. Като правят извод за обща криза на профсъюзното движение. А ето как мисли по този въпрос Георгиос Маврикос.

– Днес в условията на световната капиталистическа криза и яростните нападки на капитала и правителствата върху трудовите и социални права на народа може да се предположи, че ние сме на прага на нова реалност в международното профсъюзно и работническо движение. Имаме всички основания да предполагаме, че в бъдеще предстоят укрепване на боевия характер и  значително нарастване на броя на привържениците в профсъюзните редици.

– Разрушаването на социализма в Съветския Съюз и другите страни от световната социалистическа система беше тежък удар за цялото международно и работническо движение. От последствията на този шок то още не се е възстановило. А в същото време в резултат на продължителното влияние на социалдемократическата идеология в профсъюзните среди, особено в Европа, поради негативното въздействие на еврокомунизма и отслабването на авангардната роля на работническата класа (а значи и на комунистическите партии) милиони трудещи се започнаха да напускат профсъюзите, които затънаха в реформизма, бюрокрацията, корупцията, тайните договорености с олигарсите и правителствата.

Работниците напускат профсъюзите поради „социалното партньорство”: те не желаят да бъдат членове на профсъюзи, които са се подчинили на стратегията на капиталистите и действат по тяхна заповед..

Най-новата история на световното профсъюзно движение в условията на разгарящата се криза на капиталистическото общество все по-ясно открива борбата с буржоазията и пролетарската тенденция в профсъюзите. В историческия момент на най-големия си подем, предизвикан от победата на съветския народ над европейския фашизъм, най-големите профсъюзни обединения на практика от всички страни на света на 3 октомври 1945 г. в Париж, беше основана Световната федерация на профсъюзите (СФП). В нейния устав е записано: организацията се бори за премахването на експлоатацията на човек от човека. Тази класова тенденция, извеждаща пролетариата на пътя на организираната борба за свобода, демокрация и социализъм, беше и си остава пролетарска тенденция в световното работническо движение.

Съглашателската, реакционна тенденция в световното профсъюзно движение се води, ако се изразим по ленински, от буржоазните чиновници в работническото движение – в ръководството на Международната конфедерация на профсъюзите – МКП, на практика от 1949 година премина на страната на империализма , когато пролетариата настъпваше.

В тази връзка много актуално и много практично звучи призивът на СФП към работниците и трудещите се: борейки се за близките цели, се борим за стратегическата цел на класата – за унищожаването на експлоатацията!

Изхождайки от динамиката на последните години, ясно се очертава устойчивата тенденция към засилване  на ролята на класово ориентираните интернационални профсъюзи, укрепване на статуса на Световната федерация на профсъюзите, имаме всички основания да предполагаме, че широко отбелязания 70-годишен юбилей на СФП, който предстои да се състои в Сан Паулу форумът, посветен на тази дата, ще послужи на делото  за развитие на международното работническо и профсъюзно движение. Остава само да пожелаем на нашите другари по борба, които ще дойдат в началото на октомври на своя профсъюзен форум в Бразилия, успешна работа!

Редакция на РКРП-РПК            превод Милчо Александров

Tags: , ,